TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Rammstein - Zeit

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, април 28, 2022 1 коментара

Rammstein - Zeit
ЖАНР: Industrial Metal/NDH
ОТ/Д: Германия | 29.04.2022
ЛЕЙБЪЛ: Universal Music
ОТНЕМА: ~44 минути

Тази година стават 25 години, откакто за пръв път чух Rammstein. Няма как да скрия, че това е любимата ми група, не мисля и да го крия, но имайте предвид, че това ревю може да е по-субективно от обикновено. Определено не съм и от онези, които са готови да критикуват по-силно любимите си групи, само защото очакванията им към тях винаги са огромни. Честно, този път дори нямах идея какво да очаквам от Rammstein. И хем съм изненадан, хем не съм. С риск да стане малко метафизично - не съм изненадан, че Rammstein продължават да ме изненадват.

"Zeit" ми напомня на "Rosenrot" и "Reise Reise". Не толкова като музика (макар че и като това), колкото като вайб. Албумът звучи така, сякаш Rammstein са имали достатъчно материал след предишния си албум, който да превърнат в... ами, още един албум. Баладите са много, но олд скул NDH рифовете също са налице. Всичко следва сравнително опростени формули, сякаш в групата са си казали "Феновете няма как да не харесат тоя риф, хвърляй го там", а ние даже не можем да им се сърдим. Сякаш ни хранят с лъжички с пюренце като бебета и някак ни е неловко, защото вече сме зрели хора, но пък пюренцето е вкусно, да му се не знае. Мръщим се малко, но поглъщаме съдържанието и неовлно отваряме уста за още. Ебати метафората стана, ама карай.

Албумът започва с "Armee der Tristen", в която може да се зачудите - абе какво тук звучи различно? И ще ви кажа - електрониките. Не знам дали Flake си е купил нова банка със звуци или какво точно е станало, но електрониката звучи различно от всичко, което Rammstein са използвали досега. Парчето също не е много "типично" за групата като постройка. Не го виждам като бъдещ хит, но колкото повече го слушам, толкова повече ми харесва и откривам в него една скрита епичност. А като говорим за епичност, веднага след това идва "Zeit". Никога не съм бил фен на NDH баладите, но "Zeit" е чисто великолепие. Пианото, приглушеният електронен бийт, отмерващ почти точно в ритъма на часовника, постепенното разгръщане, емоцията - композицията е просто брилянтна и разбирам защо бе избрана за пръв сингъл.

Бавното темпо малко натежава с леко безличната "Schwarz" - песен, в която няма много за какво да се хване човек, особено ако не разбира немски и не се вълнува от текста. Същото важи и за "Meine Tränen", макар че тя не е единствената друга песен в бавно темпо. "Lügen" също е бавничък трак, който започва твърде "обикновено", но изненадва с... autotune. Намирам това за много иронично и забавно, тъй като все пак тракът е озаглавен "Лъжи". Гласът на Тил звучи направо гротескно през нарочно очевидния autotune, но точно това прави песента забавна и по-различна от обикновените балади. Закриващата "Adieu" също е в бавно темпо, но не бих я нарекъл "балада". Влизащото под кожата пиано, мазният бас, гигантският припев - всичко в тази песен е толкова добре пипнато, че ме накара да забравя колко е странно да имаш песен "Adios" и години по-късно да издадеш песен с името "Adieu". Но на нея ще се върна след малко.

Добре де, има ли тогава изобщо някакъв NDH и чист индъстриъл метъл в тоя албум? Спокойно, има! "Giftig" е с потенциала да се превърне в една от любимите ми песни на Rammstein изобщо като леко напомня на нещо средно между "Sehnsucht" и "Zerstören". Песента удря с директна клубна електроника, плътни и мощни NDH рифове и има простичък, но абсолютно феноменален припев, който всеки път се опитва да ми откъсне главата от куфеене. Вторият сингъл "Zick Zack" също носи NDH вайб, макар и леко в духа на "Los", заради изключения китарен дисторшън тук-там. Но песента вече е позната на всички, няма нужда да се спираме на нея.

"ОК" е друг китарно-ориентиран трак, далечно напомнящ на "Asche zu Asche" по темпо и риф, но припевът е нещо напълно ново и непознато от страна на Rammstein. Клавишите звучат много олд скул и носят супер зарибяваща мелодия, а песента завършва с нещо като... брейкдаун? Ще минат седмици, докато разбера какво се случва в "ОК", но песента е много повече от окей. "Angst" е друга не особено типична за Rammstein песен. Всичко започва с познат от футболните стадиони викингски напев, а рифът е максимално опростен (леко като в "Keine Lust"), но отсега виждам как песента ще е тотален хит на стадионните турнета. Към края ѝ има лек психарски момент от Тил в духа на "Puppe", който също заслужава споменаване. Легенът съвсем изплисква с "Dicke Titten" ("Големи цици"). Rammstein определено не са се взели насериозно тук - парчето отваря с брас секция като от пиян немски военен оркестър и веднага след това удря с мачкащ NDH риф. Сигурен съм, че песента ще получи и видео по някое време.

Чувствам се длъжен да се върна на "Adieu", тъй като песента звучи като своеобразно "сбогом" с феновете. Леките препратки към "Wollt ihr das Bett in Flammen sehen" (първата песен в дискографията им) и текстът, който наистина звучи като сбогуване, ме навежда на мисълта, че това може да е последната песен в дискографията на групата. Все пак Тил гони 60-те, а най-младият в групата е Оливър Ридел, който е на 51. Няма да ги съдя, ако вече нямат енергията за такава музика и им е омръзнало да работят заедно (без промени в състава) вече близо 30 години. Искрено се надявам това да не е краят, макар всичко да сочи натам. Но ако това наистина е краят, "Zeit" би бил подобаващ завършек, който вероятно ще бъде оценен по-високо едва след години. Днес, разглезени от музикалното разнообразие около нас, е лесно да приемем албуми като този за даденост.

За да обобщя това ненужно дълго ревю ще кажа само това: "Zeit" ще ви харесва все повече напред във времето. Превъзнасянето и заклеймяването не биха били адекватни, а зад странния вятърен тунел Trudelturm на обложката се крие някаква необяснима притегателна сила. Отдавам я най-вече на нетипичните и наистина прекрасно звучащи клавишни партии и електроника. Но "Zeit", точно като скрита капсула на времето, тепърва ще ни разкрива тайните си с всяко следващо внимателно слушане.

- Testset
8/10
 


1 Response for the "Rammstein - Zeit"

  1. Много добро ревю, в което с всичко съм съгласен. (Все едно аз съм го писал). Поздравления и за бързата реакция.