Часът е 16:45, аз съм в Студентски град и чакам пред зала "Христо Ботев". Явно изглеждам учтив, защото три възрастни дами, седнали на пейка до залата, ми подвикват: "Какво ще има тая вечер тука?". Обяснявам им, че ще има метъл концерт. "Кои групи?", пита едната. Oбясняwam подробно - Ryujin, самурайски метъл от Япония, Eleine, модерен метъл от Швеция, Ensiferum, фолк метъл от Финландия и Pain, индъстриъл метъл от Швеция. "А колко струват билетите?". Вече са 80, защото е денят на концерта. "Ее, няма да ми стигне пенсията. Да бяха по 50, може". Казвам ѝ, че билетите са по-евтини при ранно закупуване, а и все пак са 4 групи, а тя отвръща "Значи друг път рано ще купуваме билетите". Съгласявам се с това правило и идва време да влизам.
Мисля, че на всички беше ясно, че преместването на концерта на Pain в зала "Христо Ботев" значи две неща: интересът е голям и преместването е наложително, но звукът ще е гаден. Организацията обаче беше на ниво и всичко протече 1:1 с обявения график. Всички от екипа, с които имах досег, бяха супер учтиви, като изключим някои ловци-събирачи от охраната.
Вратите отвориха точно в 17:00, а самураите Ryujin се качиха на сцената точно в 17:15. Залата беше все още почти напълно празна, но… нормално за работен ден. Това не пречи на Ryujin да изсвирят енергичен сет и да разпалят хората пред сцената. Уви, звукът в почти празната зала е кошмарен и иначе техничното звучене на японците се губи в кънтежа на соц постройката.
След кратка почивка, все така по график, на сцената се качват Eleine. В залата вече има осезаемо повече хора, затова е трудно да преценя откъде някой крещи "Боскиии!", а и не мисля, че беше само един човек. Eleine също се раздават с енергичен сет, а парчетата им залагат на тежки, модерни, разкуфяващи рифове и много добри дамски вокали. Пожарната аларма в залата също се включва няколко пъти в микса, но така и не успява да влезе в ритъм.
Идва време и за Ensiferum, които нямаме търпение да видим не по-малко от Pain. Да ги гледаш на живо е много различно изживяване от това просто да ги слушаш, защото виждаш как се сътворява цялата тази фолк метъл магия. Кажи-речи почти всеки в групата има вокални задължения и да виждаш как се случва на живо, е като да надникнеш зад кулисите.
Сетлистът на Ensiferum е стегнат и разнообразен. Той започва с един от моите лични фаворити "Andromeda", минава през абсолютно любимите "Twilight Tavern" и "Lai Lai Hei" и завършва с пънкарското финско диско "Two of Spades". Басистът Сами се раздава на максни очевидно се забавлява искрено на сцената, а клавиристът Пекка изненадва всички с това колко добре пее своите хеви/пауър партии на живо.
ENSIFERUM:
01. Andromeda
02. In My Sword I Trust
03. Run From the Crushing Tide
04. For Sirens
05. Twilight Tavern
06. Heathen Horde
07. One Man Army
08. Lai Lai Hei
09. Two of Spades
В уречения час на сцената се качват и Pain. Любимецът на българската публика, когото с любов наричаме "Пешо", синът му и останалите музиканти в групата, изпълняват може би най-якия си възможен сет. За пръв път чувам всичките си любими песни на Pain на живо и направо не мога да повярвам, че така са ми уцелили всички фаворити. Учудвам се, защото повечето от тези фаворити никога не са били сингли, а сам съм си ги вадил "встрани" за разни мои си компилации през годините.
Като индъстриъл метъл фен винаги съм обичал да гледам такива групи на живо и да се наслаждавам на електрониката, която дава изцяло ново измерение на музиката. В зала "Христо Ботев" обаче звукът е наистина зле. Няма място в тази зала, където да си кажеш "Е, поне тук се ядва". Стоим на оградата пред звукарите, за да видим дали случайно те чуват нещо, което ние не. Същото е. Остава ни само да се насладим на гледката и да допълваме звука в главите си, защото знаем парчетата добре.
Скъсваме се от кеф на "The Great Pretender", "Walking on Glass", "Monkey Business", "Coming Home", "Same Old Song" и "It"s Only Them", а скоро след това идва време за кратка почивка и бис. Залата избухва на заключителното трио, състоящо се от "Party In My Head", "I"m Going In" и "Shut Your Mouth". Не знам за вас, но това е една от най-любимите ми песни изобщо и е от онези, които знам наизуст, без дори да съм ѝ чел текста, защото съм си я пял буквално хиляди пъти. Да я чувам на живо е удоволствие, което не мога да опиша с думи, защото емоцията далеч надхвърля дар словото. Пък дори и когато звукът е гаден.
01. Let Me Out
02. End of the Line
03. Nailed to the Ground
04. The Great Pretender
05. Call Me
06. Walking on Glass
07. Revolution
08. Zombie Slam
09. Suicide Machine
10. Monkey Business
11. Coming Home
12. Have a Drink on Me
13. Same Old Song
14. It's Only Them
15. Bye/Die
16. Gimme Shelter
+
17. Party in My Head
18. I'm Going In
19. Shut Your Mouth
И да, всичките ни снимки са гадни.
Увертюрата с Възрастните дами и малките им Пенсии е показателна за величието на пишещия Уникален УМ! ;)
Знаете ли... От години чета Уникалните Ви списвания, както би казал некой за Вас ПенСионер - жалък, само защото е на възрастта на баба Ви!
Някога четях ТАЯ смесица от Величие и Умнота, не знаеща КОЙ е Първият Басист на Бийтълс, ма пишещ ЯКО за МетълкУра ( ;) ) се едно знае за кво пише!...
Омчета!!!
На Якото - обратното Кво е, м!?? ВИЕ!
Спазих добрия тон, писах на Кирилица, не вА обиждам и не вА заплашвам!!!
И ако ме Резнете, Ели ми ИСтриете Коментара - ще вА занимаЯ с Комисията за защита на Потребителите!
Щото... Не сте ПораслЕ още!!! ;)