ЖАНР: Thrash Metal
ОТ/Д: САЩ | 17.05.2024
ОТ/Д: САЩ | 17.05.2024
ЛЕЙБЪЛ: Reigning Phoenix Music
ОТНЕМА: ~46 минути
ОТНЕМА: ~46 минути
Този албум на Kerry King е точно това, което би очаквал човек от албум на Kerry King. Така де, опитай да си представиш как би звучал албум на дългогодишния китарист на Slayer, след като Slayer вече ги няма. Представи ли си го? Точно така звучи! Като добавим и кристално чист звук плюс адски добра продукция, разбира се. Сериозно, слушай албума с читави слушалки и ще усетиш всеки удар по барабаните, чистотата на фуса, дори пръстите на Кери Кинг по струните.
Ако някой все пак има нужда от убеждаване – да, звучи точно като съвременен албум на Slayer, само че вместо Том Арая, зад микрофона е Марк от Death Angel (който е абсолютен звяр в тоя албум). Може да го опиша и така – ако Slayer и Death Angel имаха дете от нецърковния си, богохулен брак – това щеше да е то. Слейърски траш метъл, предразполагащ към първично куфеене, с типичните за Кинг (и Slayer) рифове и няколко открояващи се топ резачки на общия и без това висококачествен фон – наистина няма повече за казване.
Все пак, в името на конкретиката, не виждам как който и да е трашър ще слуша безучастно "Idle Hands", "Trophies of the Tyrant", "Toxic", "Where I Reign", сърдития брейкдаун в "Residue" или скоростната "Crucifixation". Като говорим за скорост, няма как да не споменем и едва 81-секундната "Everything I Hate About You", която обаче не е единствената учудващо кратка песен в албума. "Diablo" трае по-малко от 2 минути и служи за интро, а "Tension" е под 3 минути и цялата звучи като едно твърде разтеглено начало на песен на Slayer. Проблемът е, че песента на Slayer така и не идва и като цяло не се случва нищо, заради което мога да кажа, че това е единственият излишен трак в албума. Не мога да кажа, че съм в екстаз и от странно пънкарския дух на "These Two Fists" или монотонността на "Shrapnel", но вече навлизам излишно дълбоко в сферата на личните предпочитания.
Оттам нататък имаме един почти буквален урок по класически траш метъл. Сериозно, Кери Кинг и компания просто са нечестно добри в това, което правят. Да, изглеждат наясно, че не преоткриват топлата вода и повтарят стари тропи, но пък се забавляват свободно с това, което обичат да правят. В такива моменти да търсим кусури или да се прехласваме излишно покрай някаква носталгия. Просто целият албум дава онова чувство, че си отворил чисто нова касетка, усетил си миризмата ѝ и си я пуснал на уокмена с току-що подменени батерии.
- Testset
7.5/10
0 Response for the "Kerry King - From Hell I Rise"
Публикуване на коментар