ЖАНР: Industrial Metal
ОТ/Д: Швеция | 17.05.2024
ОТ/Д: Швеция | 17.05.2024
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~41 минути
ОТНЕМА: ~41 минути
Още когато излезе сингълът "Go With the Flow" се замислих дали Петер Тетгрен е направил избора за това заглавие осъзнато. Имам предвид, че Pain от години насам сякаш просто "карат по течението", което си има предимствата и недостатъците. От една страна е супер, защото виждам как групата консистентно продължава да издава качествен материал. От друга страна обаче се чудя – не е ли време за ъпдейт на китарния звук? Той сякаш изостава от всичко друго от иначе модерно звучащия микс.
Да не кажете, че почвам негативно – харесвам "I Am"! То няма и как да не харесвам песни като "Party In My Head", която се превърна в топ хит и фаворит на феновете, а на живо е дори още по-жестока. Минусът е, че тя вече е на 3 години, а преди това бяха минали 5 години без нова музика от Pain. Сингълът "Go With the Flow" също има потенциал да се превърне в концертен хит, а другите сингли "Revolution" и "Push the Pusher" също имат нужната енергия за лайв размазване. Но тях вече ги знаят всички. Какво друго има в "I Am" тогава?
Ами, има агресивни удари като "Just Dropped By (To Say Goodbye)", която дори започва с грухтеж от чичо ви Пешо. Честно казано се надявах, че най-сетне ще чуем песен на Pain, в която се редуват чисти и екстремни вокали, но не би. Нищо де, и така парчето е много силно, с приятна дебела електроника и типичен Pain припев и няма да се учудя, ако това е скритият хит на албума. Като говорим за грухтежи, учудващо дълбоки такива има в края на "The New Norm", която иначе е много "типичен" Pain трак. Друг скрит хит е "Not For Sale", а леко към звученето на Deathstars се отива с "Don’t Wake the Dead". Тя и "Revolution" всъщност са двете песни в албума, написани и записани (с всички инструменти) от сина на Петер – Себастиан Тетгрен.
Ако пък ви се струва, че "My Angel" ви звучи познато – няма страшно. Реално песента с гост Cécile Siméone бе пусната като сингъл още през 2011 г. и нямам грам идея защо е влязла в този албум чак сега, 13 години по-късно. Баладите "I Am" и "Fair Game" пък са много емоционални, но не е изненада, че още след 2 преслушвания започнах да ги прескачам нарочно. Не знам, просто не асоциирам Pain с бавни парчета.
Накратко – "I Am" е всичко, което очаквате от Pain и в него няма много изненади. Нивото е сходно с това в албумите от 2005 до 2011 г. и със сигурност по-енергично от "Coming Home". Проблемът ми е, че след 8 години чакане очаквах малко повече – и като количество, и като ъпдейт на звученето. В крайна сметка обаче това си остава пореден силен Pain албум, а колко от песните в него ще влязат в перманентния им репертар и колко ще влязат в графата "твърде типични, за да бъдат запомнени" – само бъдещето ще покаже. И нямам търпение да ги гледам пак на Hills of Rock тази година!
- Testset
7.5/10
0 Response for the "Pain - I Am"
Публикуване на коментар