ЖАНР: Modern Metal
ОТ/Д: Швеция | 31.10.2025
ОТ/Д: Швеция | 31.10.2025
ЛЕЙБЪЛ: Better Noise Music
ОТНЕМА: ~28 минути
ОТНЕМА: ~28 минути
Solence лека-полека се превръщат във все по-разпознаваемо име. Когато за пръв път ги обявиха като учасници на Hills of Rock: Sofia Edition през 2022 г., надали имаха много фенове тук, но и групата очевидно все още търсеше своя звук. Това търсене продължи и в следващите години, но това е разбираемо - "Hope Is a Cult" беше много добър албум, който обаче така и не получи заслуженото внимание. Не че не се слуша, напротив - но заслужава много повече за това ниво и това качество. Последва странното експериментално EP "Blue Monday", в което пичовете сякаш си бяха казали "Ми... дай да видим с това дали ще стане". И не знам дали стана, но Solence не губиха грам време и сега издават "Angels Calling".
Стилът на групата е смесица от модерен метъл, мелодичен метълкор, алтърнатив рок, ню метъл и електроника. С други думи - от всичко по много, пък каквото стане. И не знам дали е точно експеримент "кое ще хване дикиш" или просто шведите правят каквото им харесва и не им дреме, но "Angels Calling" е много добър албум - макар и малко кратък за моите претенциозни стандарти. Отварящото заглавно парче вече бе пуснато като сингъл и можете да си направите много изводи от него. Хитовото звучене напомня на нещо средно между Electric Callboy и Bring Me The Horizon - с много електроника, масивен припев и почти техно брейкдаун.
"Monsters In My Head" пък започва като нещо средно между шведски поп хит и песен на A Day To Remember, с акустична китара и поп-пънк звучене в основата. Всичко това се чупи някъде около втората минута с убийствен електро метъл брейкдаун, от който ме е яд, че няма повече. Абсолютно любим момент в албума, искам още! "Where Were You" пък е друга песен, пусната предварително като сингъл. В това парче пък намирам влияния от... Machinae Supremacy. Не знам дали аз си въобразявам, но бриджовете звучат досущ като техни, само без 8-битовата електроника. За сметка на това брейкдаунът този път отива в почти дъбстеп посока и влива свежест в една и без това хитово звучаща песен.
Като сме тръгнали с хитовото звучене, не мога да подмина "Dead Alive", която е чист алт метъл хит като от преди 20 години с тоя прекрасен припев и тия акустични китари покрай треснята. "Wish You The Worst" също блести с хитово звучене, но и с много яко китарно соло и кратък, но съдържателен и доста електронен брейкдаун. Друг неочаквано любим трак ми стана "All of the Pain Must Go". Много се учудвам, че не беше пуснат като сингъл, защото е абсолютно великолепие с електро метъл звучене и пауър метъл душа, особено в припева и клавирното соло. Представете си, че Beast In Black правеха модерен метъл - нещо такова е положението тук и не мога да му се наситя. Само защо fade в края бе, коя година сме... За финал пък имаме "Angels vs Demons", която обаче не е баш "песен" в пълния смисъл на думата, а почти 2-минутно аутро, което за миг може да залъже, че ще бъде песен.
Накратко, Solence са чудесни и нямат проблеми да си играят с жанровете и да правят good fuсking music, без да се ограничават в една ниша. Тази креативна свобода ми се услажда много, макар да съм наясно, че все по някое време ще напипат "своята ниша" (верятно като избухнат съвсем, неизбежно ми изглежда). Тогава вече ще тръбя "Казах ли ви?!", както някога казвах за Electric (тогава още Eskimo) Callboy още в зората на кариерата им.
- Testset
8/10
0 Response for the "Solence - Angels Calling"
Публикуване на коментар