TODAY'S METAL

"Zero Point Genesis" е албум, напомнящ за модерния метълкор подход на Wage War и мрачната театрална драматичност на Ice Nine Kills. Представете си това, после малко олекотете резултата и имайте предвид, че Джил и Джулс се справят и с чистите, и с екстремните вокали. Рап уменията на Джил излизат наяве тук-там и носят ню метъл вайб, даже още след първия припев в откриващата "Paradox". Тя се очертава като един от големите хитове в албума, като другите несъмнено са феноменалните "Button Eyes" и "Living Ded", заради които това ми беше един от най-очакваните дебюти тази година.

"Living Ded" е адски мелодично и пристрастяващо парче. Алкохолиците и захарохолиците знаят правилото - без едно можеш, но само с едно не можеш. Аз съм така с поничките, затова спрях сладкото. Точно така е пристрастяваща и "Living Ded" - като любим десерт - та сега нямам търпение да хвана групата някъде из Европа със Sleep Theory догодина и да се раздам на тая песен. Същото горе-долу важи и за "Button Eyes", която има точно тая мрачна театралност, която толкова много обичам в метъла, а толкова рядко чувам добре изпълнена. В това число бих добавил и "Infrared", за която се учудвам, че не бе пусната като сингъл, защото има голям хитов заряд. Някъде след втората минута се включва един електронен бийт, който завършва с дроп със зловещ, тежък брейкдаун, който е може би най-добрия в целия албум. Сериозно, защо тая песен не беше сингъл?! "Afterlife" пък може да не ми стана любима, но отсега я виждам като перфектна за entrance theme на някоя кечистка в WWE. Джил и без това дава такъв вид, направо да отива, не знам.

За другите ентусиасти, които се чудят само как звучат неиздадените дотук парчета - ами, чака ви още от същото. Заглавният трак също е потенциален хит, развива се в средно темпо и има запомнящ се, драматичен, мелодичен припев и електронизиран брейкдаун. "Priestess" пък е може би най-агресивната песен в албума, без никакви чисти вокали, но поне мен не ме грабна особено. "The Trial" звучи малко като пълнеж за "още от същото", а мрачната "Half Alive" започва леко грънджи, но така и не се развива в нещо наистина грабващо. Финалът идва с баладата "Persephone", която ескалира рязко преди края си, но също не бих казал, че ме разчувства много. Накратко, от неиздадените дотук песни, несъмнено най-много си заслужават заглавният трак и "Infrared".

Забележките ми към албума не са много и повечето са чисто субективни. Единственият по-сериозен red flag е, че никъде не се споменава кои са музикантите зад двете дами. Кой е написал и сътворил тия мега яки мелодии? В кредитите пише, че композитор и продуцент е Андрю Уейд (та разбирам защо си мисля за Wage War), но това значи ли, че той е писал музиката? Каква е ролята на Джил и Джулс в композиционния процес? Хубаво е такива неща да са ясни, за да не остава впечатлението, че The Pretty Wild е просто маркетингов продукт в мрачна руса опаковка. Защото мисля, че е повече от това.

"Zero Point Genesis" е впечатляващ дебют, който всеки ентусиазиран търсач на новото в екстремната музика е добре да чуе. Мрачният дух, грабващите мелодии, театралната драматичност, емоцията и контрастът между нежност и енергия (нарочно не казвам "агресия") си заслужават поне едно слушане. Пък второто ще последва от само себе си.