TODAY'S METAL

"Break the Silence" е албум, в който усещам същото, но все така харесвам, защото резултатът е добър, а в крайна сметка не е ли това най-важното? Така де, заглавното парче може да е извадено от лаборатория за хитове, но дреме ли ми наистина, когато не мога да спра да си го пея толкова време? В същото време поредният опит с "Тука ше сложим едни рандъм звуци" в откриващата "Rising High" ми бърка в мозъка, а и цялото това рок звучене на песента хич не ми се нрави и хич не им отива.

За щастие, нататък из албума има много позитиви. Сингълът "The Art of Being Alone" с участието на Lord of the Lost е епичен и запомнящ се, а "Let There Be Rain" е една от малкото песни, използващи български народни мотиви, в които Мистерията на българските гласове не само са споменати изрично като feature, но и текстът в мотива има общо със заглавието на песента. Така де, колко пъти сме чували да пеят за сватби, моми, чеда, калпаци, костенурки и прочие в песни, които трябва да звучат епично и са на съвсем друга тема, но групите си казват "Ехаа, това звучи яко" и го използват, а ние като българи се чудим как "Тръгна желка на оране" се връзва с апокалипсиса, да речем. В случая обаче темата за дъжда е основна и в народния мотив от "Ситна киша заросила". 

Нататък "Ravens" е добра балада, но страда малко от синдрома "Дай сега ще направим нещо емоционално", а "The Flood" е приятен трак с електронни елементи, който обаче също страда от "Тука ше сложим едни рандъм звуци". В случая звуците са роботизирани вокали, повтарящи "Are you ready, are you ready, are you ready for the flood?" и поне на мен ми идват в повече.

"Can You Hear Me" е друго готино хитово парче с гост-участие от Asami от японската дамска метъл формация Lovebites, та имаме и малко текст на японски. В следващата "La vie est un Cinema" имаме и френски, но този път си го пее Дженифър Хабен с нейния все така великолепен гласец. За финал имаме и текст на немски във "Weltschmerz" - песен, посветена на концепцията за пропастта между света такъв, какъвто ни се иска да бъде и света такъв, какъвто е в действителност и цялата болка, произлизаща от това. Germans have always been a comforting people, както каза веднъж Шелдън от The Big Bang Theory.

Накрая имаме албум, в който чуваме текстове на общо 5 езика. Не съм сигурен дали нарочно са търсили такава висока бройка и дали е с цел завладяване на повече от европейския пазар, но аз хич не се оплаквам. Така де, особено като имаме предвид, че един от езиците е български. Езиците обаче не са факторът, който прави "Break the Silence" добър албум или не. Албумът е горе-долу на нивото на предишния, но с по-малко симфо елементи. Иначе все така с един супер очевиден хит, няколко парчета на близко хитово ниво и няколко моментално забравими. В общи линии, ако вече сте фенове на BTB, надали ще се отречете от тях сега и ще сте доволни, макар че подозирам, че може да сте очаквали и малко повече.

Между другото, изчетох си ревюто финално и се чудя защо звуча заядливо или дори негативно, но реално в главата ми съм доста позитивен. Затова да го обобщим така - албумът е добър и ми харесва, но очаквах, че ще ми хареса повече. Така добре ли е?

Ай за много години.