TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет all. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет all. Показване на всички публикации

Orphaned Land - All Is One

Posted by Today's Metal Crew On петък, юни 07, 2013 1 коментара

Стилът: Oriental Progressive Metal
От/Год: Израел, 2013
Лейбъл: Century Media/Animato
Отнема: ~54 минути


На 24 декември 1914-та над Западния фронт се спуска нощта, а заедно с нея падат и температурите. Започва да вали лек сняг. От германските окопи започват да проблясват светлини. Англичаните започват да се готвят за отбрана, когато от вражеския окоп във въздуха полита песента "Тиха нощ, свята нощ". Германците посрещат Коледа с песен, а светлините са от свещите, които ползват за коледна украса. Английските войници също запяват. Следва размяна на коледни песни и взаимни аплодисменти. От двата окопа се подават няколко смели глави, рискуващи да бъдат пробити от вражески куршум. Разнасят се викове "Не стреляйте! Не искаме да се бием днес! Ще ви пратим бира!". 

От окопите излизат няколко по-висши военни. Те се поздравяват формално и сключват джентълменски мир на бойното поле. Постепенно всички войници излизат от окопите и двата лагера започват да се поздравяват с празника и да си разменят подаръци - цигари, напитки, шоколад, сувенири. Говорят за своите семейства, деца и живот. Така на Западния фронт се заформя една истинска Коледа. Тя обаче вбесява висшите командири в щабовете и те строго осъждат всички участници в примирието. Заповедите им са военните действия да бъдат подновени незабавно под страх от смъртно наказание. Армиите се връщат в окопите си и на 26-ти декември, рано сутринта, англичаните издигат плакат, на който пише "Весела Коледа". Германците отговарят с "Благодаря ви!" и двамата капитани стрелят по три пъти във въздуха. Войната започва отново.

Разказвам ви тази величествена история тук (която може да намерите в по-подробен вид в интернет), защото тя е показателна за настроението в "All Is One" - новият албум на Orphaned Land. Тя е и основната тема в "Let the Truce be Known" - една от най-добрите песни в този проповядващ мир музикален шедьовър. Тук е и мястото да кажа, че ако случайно сте сред хората, които са про-военно настроени (но не са помирисвали война), имат криворазбрани наци(онали)ст(ичес)ки възгледи, или са крайни в анти-религиозните си виждания, смисълът да слушат (или четат за) "All Is One" силно клони към −273,15°C, или иначе казано - към абсолютната нула.

На обложката на "All Is One" са изобразени християнски кръст, мюсюлмански полумесец и Давидова звезда под формата на плетеница, за да не се обиди някой от символиката, че неговата религия е под някоя друга. Добро решение, особено като имаме предвид, че религията винаги е била тежка тема и първоначалната ѝ функция (да обединява хората и да ги възпира от вършене на злини) се опорочава от хилядолетия насам - къде от фанатици, къде от интерес към материални облаги. Опорочаването продължава и днес, като най-близо до нас са неспирните конфликти в Близкия Изток. Заглушени от публичните изявления обаче остават мненията на обикновените хора - далеч не всеки в Израел иска война с Палестина и далеч не всеки човек в арабския свят влиза в налаганите ни стереотипи за арабския фанатизиран терорист.

По принцип ревютата ни свършват най-късно на 4-ия абзац, но това започва тук, на петия. Това лирично отклонение беше нужно в този случай, защото "All Is One" засяга всички тези теми и призовава към мир, но не под формата на някаква хипарщина, а по един изключително цивилизован и уважителен начин, от който всички биха могли само да се поучат. В албума се пее и на няколко езика, като основният е английски, често се появява иврит, а отделни песни са с текстове на арабски и турски (в лимитираното издание).

Албумът започва с откровения ориенталски мотив и епичното хорово пеене на заглавната "All Is One". Песента задава общия тон на албума - водещи ориенталски мотиви, симфонични партии, прогресив инструментал и чисти мъжки вокали. По подобен начин е построена и следващата "Simple Man", но можем да кажем, че всяка песен в "All Is One" има свое собствено звучене и оставя различен отпечатък, от което печели само разнообразието (и следователно - фенът). Така "Brother" се отличава с по-лирично звучене и засилена роля на струнните инструменти (цигулки и виолончело), а от мъжкия хор в края ѝ човек лесно може да настръхне. "Through Fire & Water" пък е наполовина пълна с ориенталски инструментал (с тарамбука, лютня и други инструменти), а "Fail" изненадва с речетатив и харш вокали. "Shama'im" ("אורפנד לנד - שמיים", "Рай") се отличава с текст изцяло на иврит, а следващата "Ya Benaye" е със силно арабско звучене и е с текст, който поне аз дочувам като йеменски диалект на арабския (ако приемем, че песента е кавър на Ахарон Амрам). "Our Own Messiah" пък от своя страна залага на по-изчистено и тежко прогресив звучене със симфонични елементи, а закриващият 7-минутен епос "Children" се явява най-емоционалната и епична песен в целия албум.

Не знам дали някой ще се съгласи с моите думи дотук и дали няма да се появят хора от двете досадни крайности (на фашизма и криворазбраната крайна толерантност), които да се скарат като във форум на тъпа тема от сорта на "Що за хора са евреите". Оставям стереотипите и общите знаменатели настрана и ви казвам пак - "All Is One" е шедьовър, който обаче надали всички ще приемат лесно, най-вече заради водещата роля на ориенталските мотиви в него. Но оцените ли го веднъж - ще разберете защо му давам максимална оценка.
 
+ + + + +
Гигантско разнообразие от различни музикални елементи, мотиви, инструменти и похвати.
Албумът свързва в едно не само няколко няколко езика, а цели няколко култури.
Смели решения за направата на нещо различно, без обаче да се губи познатата основа.

Стегнати, фокусирани, завършени и често величествени композиции.
Много вдъхновяващи и емоционални текстове.
 

- - - - -
Някои може да намерят почти пълната липса на екстремни и женски вокали за минус.
Други пък може би трудно ще понесат силната роля на ориенталските мотиви. 

IF YOU LIKE
Myrath, Therion, Amaseffer, Melechesh, Arkan, Mezarkabul, Aeternam и др.

Автор: Testset
[10/10]

Kandia - All Is Gone

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, май 23, 2013 0 коментара

Стилът: Alternative Rock/Metal/Electronic
От/Год: Португалия, 2013
Лейбъл: -
Отнема: ~42 минути


Преди сайтът да стартира се чудехме дали изобщо да пишем за известни банди, или да представяме само нови имена. Накрая решихме да пишем и за двата типа групи, но тъй като напоследък материалите за известни банди взеха превес, днес ще ви представим една не толкова известна, но много талантлива млада португалска група, чието свежо звучене като нищо ще я изпрати в списъка на известните. Но докато засега можем само да гададем дали това ще стане, вече няма нужда да гадаем как ще звучи вторият им студиен албум, защото той вече е пред нас.

Kandia правят алтърнатив рок/метъл с електронни елементи, тежки китари и женски вокали. Звукът им е модерен и много свеж, като половината от тази свежест идва от изключително приятните вокали на изключително приятната вокалистка Ния Круз. На първо слушане, докато сме още в период на търсене на асоциации с по-популярни имена, можем да кажем, че Kandia притежават метъл заряда на Lacuna Coil, електронните елементи на Nemesea и зарибяващата мелодичност на Evanescence. След време обаче яркостта на тези влияния избледнява и се усеща, че Kandia правят нещо свое, без да се опитват да подражават на по-доказаните си колеги в жанра. Идеално доказателство за това е сингълът "Scars", който е най-хитовия (и най-електронизиран) трак в албума. Подобен модерен, футуристичен облик притежават заглавната "All Is Gone", мрачните "Done With You" и "Deviant", както и съчетаващата тежки китари със запомнящ се припев "Everything You Say". А като говорим за запомнящи се припеви, не можем да подминем и "Our Final Day".

Накланянето на везните в другата посока идва най-вече от факта, че някои песни в албума звучат малко еднообразно. Почти чисти поп-парчета като закриващата "Bother", безмислената интерлюдия "Noise" и наличието на някои не особено дълбоки текстове пък говорят за това, че Kandia имат още накъде да узряват като група. Но отавяйки всичко това настрана, "All Is Gone" е албум, който ще изненада повече от приятно всеки фен на съвременния мелодичен метъл с женски вокали и ниско настроени тежки китари. Ако сте такъв - послушайте ме, доверете ми се и дайте шанс на Kandia. Ако не за мен - направете го поне заради чудесните данни на вокалистката им Ния! Гласовите, имам предвид. Мръсници, знам какво си помислихте!
 
+ + + + +
Вокалистката Ния Круз има страшно привлекателен глас и тембър.
Модерен, често футуристичен саунд, с ниски тежки китари и електронни елементи.
Зарибяващи припеви и голям брой хващащи ухото, хитови мелодии.
Резултатът е повече от добър, особено имайки предвид ограничения бюджет за албум и клип.   

- - - - -
1-2 парчета, без които можехме да минем, ама карай.
Някои не толкова оригинални текстове, открояващи се на фона на добрите такива.
Разни прилики с разни банди.

IF YOU LIKE
Lacuna Coil, Evanescence, Nemesea, All Ends, We Are The Fallen и др.

Автор: Stahley
[7/10]

Heavatar - Opus I: All My Kingdoms

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, март 07, 2013 0 коментара

Стилът: Power Metal
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~47 минути


През 2012-та Van Canto си взеха почивка от концертния живот и през това време "мозъкът" на групата Щефан Шмидт създаде Heavatar - проект, съчетаващ епичен пауър метъл с елементи на класическа музика. Тези класически елементи всъщност включват цели пасажи от произведения на Бах, Бетовен и Паганини, вплетени умело в "All My Kingdoms".  

На пръв поглед, това е поредният пауър метъл албум. В него няма оркестрации и голямо новаторство, тъй като музиката на Бах и Бетовен вече е била използвана от десетки (ако не и стотици) пауър метъл групи. Това, което прави Heavatar един заслужаващ вниманието ви проект, са най-вече бек-вокалите в него. Не подценявам безгрешните вокали на Щефан Шмидт и свиренето на Йорг Михаел и компания, но хоровите бек-вокали, в основата на които стоят самите Van Canto, правят "All My Kingdoms" една наистина специална и различна и различна пауър метъл творба.

"All My Kingdoms" е мелодичен, но тежък албум. Това се разбира още в отварящата "Replica" и епичната "Abracadabra, но най-тежкото парче в албума се нарича "Elysium at Dawn". То и само по себе си е доказателство, че Heavatar не правят "хепи" пауър метъл (не че в това има нещо лошо, но все пак). А докато се чудех защо галопиращата "Long Way Home" толкова силно ми напомня на Blind Guardian, дойде и най-добрата (за мен) песен в албума - "Luna! Luna!". Тя започва с "Лунната соната" на Бетовен, изсвирена на бас, продължава с мощен, тежък риф и кулминира с най-зарибяващия и мощен припев в целия албум. 11-минутната "The Look Above", както се разбира и от дължината ѝ, пък включва горе-долу всичко, което човек може да иска от една пауър метъл композиция (както казва и самият Щефан). Финалът идва малко след нея с "To the Metal" - песен във възхвала на метъла и любимите групи на Щефан, където басът играе основна роля и където липсват каквито и да е китари (освен за кратко към края, ако не ме лъжат ушите).

Вероятно заради пренаситеността си откъм пауър метъл си бях наумил, че "All My Kingdoms" няма да отговори на високите ми изисквания за жанра. Упоритият ми скептицизъм ме държеше в продължение на 2-3 слушания, но накря се примирих, че няма да мога да излея "справедливия си гняв" точно върху този албум и го чух "с нови уши". Сега вече горещо го препоръчвам на всеки пауър метъл фен! Ако не сте фенове на жанра, обаче, можете спокойно да подминете "All My Kingdoms", защото това е пауър метъл в много чиста форма.
 
+ + + + +
Албум без нито едно категорично слабо парче или пълнежи.
Безгрешни вокали, инструментал като по учебник, великолепни бек-вокали.
Умело въведени елементи от класически произведения на Бетовен, Бах и Паганини.
Тежък, мелодичен и епичен едновременно, с идеален баланс между трите.  

- - - - -
Лесно може да се изгуби в морето от пауър метъл групи и проекти.
Няма особено голям елемент на новаторство, ако изключим ролята на бек-вокалите.
Малко оркестрации щяха да се впишат много добре, поне според мен.   

IF YOU LIKE
Van Canto, Blind Guardian, Freedom Call, Mystic Prophecy, Manowar и др.
 Автор: BGMario
[8/10]

All That Remains - 2012 - A War You Cannot Win

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, ноември 01, 2012 1 коментара

Стил......: Melodic Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Razor & Tie
Отнема....: ~39 минути 


All That Remains са банда, която отдавна харесвам и която винаги съм защитавал, дори когато критиката ги плюеше несправедливо (според мен) за силните "Overcome" и "For We Are Many", само защото били "мейнстрийм". Няма нужда да ви казвам колко тъпи и закостенели са подобни изказвания за музиката на All That Remains, пък и на дневен ред е AWYCW, който обаче... отбива номера.

Този албум щеше да е интересен, ако бе излязъл преди около 10 години, защото оттогава насам излязоха около 8000 такива. AWYCW е пълен с нелоши, но ужасно клиширани рифове, които сякаш се повтарят във всички песни в него. Още по-странното е, че песните в него могат да бъдат разделени на две групи еднотипно звучащи песни. Така например, на първо слушане песни като "Down Through the Ages" и "You Can't Fill My Shadow" звучат готино и обещаващо, но с течение на албума разбираме, че те звучат доста идентично с още поне 5 други трака, тъй като залагат на почти еднакво темпо, еднакви постройки (малко екстремни вокали, много чисти вокали и комбинация от двете в припевите) и еднообразни рифове. Втората група еднотипни песни са по-мелодичните такива, сред които влизат "Stand Up", "Asking Too Much" и "Not Fading". Те се открояват с почти изцяло чисти вокали (и занижено крещене някъде в бекграунда) и много мелодични рифове, които някои критици веднага биха определили като "мейнстрийм".

Много от изброените песни са наистина добри сами по себе си, запяват се лесно и имат запомнящи се припеви. Китарните сола в тях (там, където ги има) също са адски здрави и дават ясни индикации за нивото на професионализъм при All That Remains. Песни като мощната "Just Moments In Time", баладата "What If I Was Nothing" и хитовата "Stand Up" пък се открояват с няколко идеи от останалите парчета в албума и това бързо ги направи мои фаворити в AWYCW. Те обаче не са ми достатъчни, за да нарека този албум "успешен". Нахвърлянето на една сурия приемливи песни не прави един албум завършен, а тук не оценяваме всяка песен поотделно, а цялостния краен продукт. Затова с мъка си признавам, че съм разочарован от AWYCW и го оставям в папката "От уважение" където държа скучните албуми на любимите си групи. Не знам дали и вие ще сте разочаровани или ще сте в другата крайност (ха дано), но поне аз си представих AWYCW в състезание с новите албуми на The Sorrow и As I Lay Dying... и там All That Remains изостават с поне 10 обиколки.


+ + + + +
Много здрави песни, почти всички от които са добри поотделно.
Срахотни китарни сола и запомнящи се мелодични припеви.
Фил Лабонте за пореден път се справя отлично и с двата типа вокали.

- - - - -
Продукцията можеше да е доста по-добра.
Еднообразни рифове, еднотипни посторйки, еднаквеещо темпо през почти целия албум.
Огромна липса на свежи идеи като цяло.

Подходящо за фенове на:
Killswitch Engage, Shadows Fall, The Sorrow, As I Lay Dying и др.
 Автор: Stahli
-=5.5/10=-

Fear, And Loathing In Las Vegas - 2012 - All That We Have Now

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, септември 13, 2012 3 коментара

Стил......: Trancecore/Electronic
Държава...: Япония
Лейбъл....: -
Отнема....: ~37 минути 


Aко се разровите из интернет, трудно ще да намерите ревю за този албум, просто защото дори някой да го хареса, не би се наел да каже добра дума за него, а да го оплюе може всеки, защото музиката на момчетата много предразполага към това. Тя представлява смесица между пост-хардкор, много електроника, бийтове, емо/скриймо крякане и j-rock. Дори да звучи интригуващо до някаква степен, крайният резултат малко напомня на една голяма тенджера, пълна с боб, фъсътци, петмез, череши и наръфан геврек.

Добре де, истината не е чак толкова крайна. Пичовете явно имат талант. Макар и да не им личи от самото начало, музикантите в FALILV са бързи, технични и пълни с шантави идеи, както повечето японци.  Проблемите, които съпътстват този албум обаче са повече, отколкото иначе закалените ми (с всичко от поп до горграйнд) уши можеха да понесат. Най-напред, пичовете просто са прекалено шумни и звучат така, сякаш нямат много ясна идея какво точно им се свири. От една страна са електронните бийтове и пълните с ефекти "чисти" вокали, които се вдигат до изненадващо високи честоти. След това идва нетърпимото емо/скриймо квичене, което автоматично сваля оценката на албума с 5 единици. Честно, по-гадно крякане не бях слушал отдавна. Всичко това се случва скорострелно, с адски бързи темпове и докато слушателят се осъзнае, вече са минали две песни, ушите пищят, главата боли и желанието да се натисне "Stop" е неутолимо, но точно в третата песен "Crossover" нещата започват постепенно да стават по-интересни, отколкото какофонични. Чуват се първите намеци, че момчетата владеят инструментите си доста добре и дори изкрещяното мяукане в микрофона става някак... по-смилаемо. За сметка на това, чувството, че слушам саундтрак към някакво старо японско аниме или 8-битова аркадна игра започва да се засилва с всяка минута. Електрониката е много и звучи почти инфaнтилнo и типично по япoнски, а изненадите не спират и не спират. Инструменталите лека-полека се усложняват, темпото се разчупва и малко след средата на албума вече е трудно да се предположи какво точно ще последва - дали техно бийт, дали джаз вметка, дали зловещо тежък електро-деткор брейкдаун с неочаквани грухтежи, или пък нещо съвсем различно.

Извънредно трудно ми е дори да преценя какво точно мисля за този албум. Определено не харесвам (меко казано) 99.8% от вокалите в него, а електрониката е толкова много, че на места забравям, че всъщност слушам някаква форма на тежка музика (особено в сингъла "Ley-Line"). От друга страна обаче, такава музика далеч не се чува всеки ден. В нея има адски много нестандартна музикантска мисъл, а парчета като "In the End, the Choice Is All Yours", събрали в себе си толкова много стилове, преходи и видове темпо, не могат да бъдат наречени "лош материал". Уви, с тези вокали и с тази неяснота по въпроса "Какво аджеба искаме да свирим", не мога да дам висока оценка на тези симпатяги.

+ + + + +
Абсолютно нестандартни музикантски решения, излизащи извън всякакви стилови рамки.
Добри инструментали, много изненади и неочаквани проблясъци на гениалност тук-там.

- - - - -
Трудно поносими вокали. То не е крякане, то не е чудо...
Прекалено много електроника. А щом аз го казвам, значи наистина е твърде много.
На места се получава свирепа какофония, способна да повлияе дори на хора със силни нерви и уши.

Подходящо за фенове на:
Blood Stain Child, I See Stars, Hands Like Houses, Breathe Carolina и др.
 Автор: Undepth
-=4.5/10=-

Abandon All Ships - 2012 - Infamous

Posted by Today's Metal Crew On събота, юни 30, 2012 8 коментара

Стил......: Trancecore/Pop/Post-Hardcore
Държава...: Канада
Лейбъл....: Universal/Rise
Отнема....: ~43 минути 


Когато не знам какво да кажа за даден албум - не казвам нищо. Когато обаче не знам дори какво да мисля за един албум, нещата са сериозни. С интерес очаквах в каква посока ще тръгнат Abandon All Ships след и без това противоречивия си (но много свеж) дебют и не съм сигурен дали съм доволен от това, което чувам или ми идва в малко повече. Или и двете. Или нещо друго. Ясно е само едно - или ще бъдете много приятно изненадани (най-много да се чудите защо AAS не са се лишили от някоя и друга лиготийка), или ще намразите тази група навеки.

Този албум е забранен за слушане от хора без слабост към експериментите с контрастиращи стилове. Защото в "Infamous" има метълкор, пост-хардкор, транскор, много електроника, поп, вокали с autotune и дори малко рап. Веднага след откриващата "Good Old Friend", ще се сблъскате с песен, която може да служи като представителна извадка за албума - сингълът "Infamous". Забиващ се в главата супер-поп припев с autotune, мачкащи куплети, изградени от електронизиран метълкор и... гост-включване от канадските рапъри (и близнаци) A-Team. Върховният контраст не намалява и в "Less Than Love", "Ahmed". "American Holocaust" (с гост-участие от Jonny OC от Luferuiner) вече е една идея по-тежка, по-малко електронна и с по-малко лигоч в чистите вокали (които се включват чак накрая). Баладата "August" е в другата крайност. Или по-точно в третата крайност, защото може да няма autotune, но пък няма и китари. "Forever Lonely" и "Made of Gold" връщат типичното транскор звучене, но докато се усетим, посредствената "Faded" и сравнително тежката "Brothers For Life" (с участието на Bikerack) закриват албума и оставят слушателя в продължително философско чудене.

Основният проблем на "Infamous" не е в "шока" от поп-елементите или аутотюна във вокалите, а в това, че AAS още не са узрели достатъчно, за да обуздаят всички стилове и елементи, които използват и заради това звучат разхвърляни, объркващи и напълно несериозни. Дори напротив - пичовете звучат по-незряло от дебюта си, което никак не е за гордост. С честото прекаляване с вокалните ефекти и поп/денс пасажите пък, групата направо си проси псувните от по-коравите фенове на тежката музика. Въпреки всичко, неоспорим остава фактът, че "Infamous" е адски свеж като звучене албум. Такива групи и албуми са перфектни за "зарибяване" на младите по тежката музика, така че не бъдете прекалено предубедени и строги към тях. Виж, ако и в следващия си албум AAS не си вземат правилните поуки, тогава вече сериозно ще им размахаме пръст.


+ + + + +
Страшно свежо звучене, свръхмодерен и тежък саунд.
Огромен контраст между използваните стилове, водещ до много разнообразие.
Парчета като "Infamous" и "Made of Gold" са си буквално хитови.

- - - - -
Мартин Брода (вокали/бас) вкарва твърде много ненужен лигоч и мазня с тоя autotune.
Нищо отличително откъм музикантски умения.

Подходящо за фенове на:
Attack Attack!, I See Stars, Eskimo Callboy, His Statue Falls и др.
 Автор: Testset/Stahli
-=6.5/10=-