ЖАНР: Ambient/Pop/Mumble Rap/Crap
ОТ/Д: Англия | 27.12.2019
ОТ/Д: Англия | 27.12.2019
ЛЕЙБЪЛ: Sony/RCA
ОТНЕМА: ~75 минути
ОТНЕМА: ~75 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет ambient. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ambient. Показване на всички публикации
Celldweller - Offworld
On
събота, юли 01, 2017
0
коментара
Стилът: Electronic Rock/Ambient
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: FiXT
Ако някога сте се чудили какво би останало от Celldweller, ако се махнат стотиците писти с електроника, тежки китари и бързото темпо - "Offworld" ще даде отговор на чуденето ви. Аз, признавам, не бях готов за това и мислех, че четвъртият студиен албум на Celldweller ще е в типичния за Клейтън стил, но... не би. И не е хубаво да подхождате и вие с такива очаквания, защото иначе като нищо ще останете разочаровани, както, признавам, останах аз. Не защото "Offworld" е лош, даже много напротив - просто се бях настроил за един много по-различен Celldweller албум.
"Offworld" е не само любопитна изненада и един вид алтернативен Celldweller, но и нещо, което очевидно Клейтън отдавна е искал да направи и покаже на света. Няма спор, че е полезно за всеки артист и най-вече музикант да покаже, че може да прави и нещо различно, а в крайна сметка това е полезно и за феновете в дългосрочен план. И въпреки това не мога да кажа, че мозъкът ми се отвя от емоция, докато слушах "Offworld". Може би аз съм емоционално дърво, може би аз съм претенциозният фен, който иска да чува любимата си музика от любимите си групи - не знам. Просто "Offworld" е прекалено различен по прекалено много начини.
Да речем, че е окей електрониките да бъдат намалени, макар именно те да са запазена марка на Клейтън. Да речем, че и тежките китари може да изчезнат, без обаче да се налага да се прави поредният никому ненужен акустичен албум. Но не мога да разбера как е добра идея целият албум да е в бавно, почти приспивно ембиънт темпо. На преден план през цялото време са гласът на Клейтън (макар и с доста ефекти), пианото и различни видове тиха аналогова електроника, но това не променя факта, че всяка песен в този албум прилича на досадно интро за истински Celldweller албум. Знам, звучи грубо и не е съвсем вярно, но нямаше как да не споделя и тази мисъл, за да придобиете представа за общото звучене на "Offworld".
Захващайки песните поотделно, можем лесно да откроим заглавното и почти изцяло ембиънт тракче "Offworld", сингълът "The Great Divide" с неговите красиви акустични китари и аналогова електроника, акапелната (но с доста вокални ефекти) интерлюдия "Mother's Arms" и 6-минутната "Last Night on Earth", в която за пръв и последен път се дочува далечното ехо на китари с дисторшън. В лошия смисъл пък определено се открояват изключително скучната "Into the Fall" и тотално приспиващата от досада "Echoes". Като най-лична и емоционална пък определено мога да посоча "Too Many Tears", в която текстът играе много сериозна роля.
Сигурно дотук звуча много негативно, но "Offworld" има силни страни. Този път обаче те не са в музиката, а в текстовете, атмосферата и суровата емоция, която Клейтън очевидно влага във всяка строфа. Надали този човек някога е писал по-лична музика и откровени текстове и това заслужава уважение и разбиране дори от най-претенциозните и жалко тропащи с крак фенчета като мен. Дори така обаче просто не мога да се отърва от мисълта, че това не е "истински" Celldweller албум, а нещо като клейтънска версия на акустичния албум. С други думи - Клейтън май е имал по-голяма нужда от този албум, отколкото феновете.
+ + + + +
Най-личният и емоционален албум на Celldweller досега.
Завладяваща, мрачна, меланхолична и неочаквано тъжна атмосфера.
Клейтън показва, че може да прави добра музика и по съвсем различен начин.
- - - - -
Завладяваща, мрачна, меланхолична и неочаквано тъжна атмосфера.
Клейтън показва, че може да прави добра музика и по съвсем различен начин.
- - - - -
Твърде далеч от познатото Celldweller звучене.
Изключително бавно и изморително темпо през ЦЕЛИЯ албум.
Три трака в тоя стил щяха да стигнат, цял албум идва в повече.
Някои неприемливо слаби, бавни, дълги и досадни композиции.
Изключително бавно и изморително темпо през ЦЕЛИЯ албум.
Три трака в тоя стил щяха да стигнат, цял албум идва в повече.
Някои неприемливо слаби, бавни, дълги и досадни композиции.
IF YOU LIKE
Gary Numan, Depeche Mode, A Life Divided, Vega Nova, Blue Stahli и др.
Автор: Stahley
[N/A]
[OUTSIDE!] Anathema - Distant Satellites
On
събота, август 23, 2014
0
коментара
От/Год: Англия, 2014
Лейбъл: Kscope
Падението на един стил е възход на друг и това явно е алгоритъмът, на който Anathema разчитат. От група, започнала под името Pagan Angel, въплъщаваща ревовете на психично нестабилен пациент, те стигнаха до някакви странни разновидности на рок-музиката, за които как се наричат се доверявам единствено на Уикипедия. Какво се случи? Защо, метафорично казано, Anathema се превърнаха от Bathory в Enigma? Такава зверска депресия ли ги цепи на онзи остров и всичко това за добро ли е? Всички сме наясно, че промяна винаги трябва да има, за да има развитие, но дали феновете на тази група са на това мнение?
Два месеца гледах злъчно този албум и накрая реших да го пусна и да видя какво са направили едни от някогашните ми любимци. Първите неща, които се набиват в ухото са, че стилът за пореден път е преживял олекотяване - Anathema стават по-абстрактни като текстове, отколкото емоционални. Първите две части на "The Lost Song" се отличават позитивно с това, че Винсънт Кавана все още е конкурентноспособен с вокалите си, а аранжиментите не дразнят ухото. Лий Дъглас е неделима част от фона с виенето си, което никак не ми допада, а и никога не ми е било особено приятно, макар че не е слаба вокалистка. В "Dusk" чувам приятните намеци за музикална истерия и се поотнасям в това, което обичам в Anathema - прекрасни инструментали. "Ariel" ме потапя още по-надълбоко в типичната структура на британците и общо взето, без да броя, че ми липсва някой по-тежък акорд на китарите, слушам как се леят мелодии на меланхолия. "The Lost Song (Part 3)" започва, но не намирам причина защо не е част от "Part 1" и "Part 2", или защо не са едно след друго, или поне защо са разхвърляни на различни места в албума. Жаждата ми за китара пък бива леко утолена, но усещам, че барабаните ме дразнят - идват някак... прекалено нервни.
Песента "Anathema" е безспорно интересна ретроспекция, само че можеха да я направят много по-епична. Скромно малко музика за така надарени музиканти. Усещам, че започва да ми става скучно и даже не по онзи начин, типичен за Anathema, дори не ми се доспива, просто ми се слуша нещо друго. "You’re Not Alone” би моглa да ви изненада, но капацитетът на албума започва да се изчерпва, а аранжиментът започва да се уеднаквява. Мъчително изтърпявам кратичкото "Firelight" и започва едноименното "Distant Satellites". Сега вече разбирам, че ударната секция в албума досадява заради твърде синтетичното си звучене. Ужасно слабо и постно парче, минимално развитие; Винсънт по някаква причина все едно иска да звучи като Шарън ден Адел, ако тя реши да се депресира; страшно много синтетика и край, който прелива в "Take Shelter" - никаква идея защо са разделени тези две парчета. Доста сух, импотентен, насилен край, който дори не се опитва да е край.
Много групи през годините сменят членовете си, за да запазят уникалната си нотка, някои от тях пък издават един и същи албум с различно заглавие, само и само да не паднат от вълната, но Anathema явно са решили, че ще си сменят фенбазата. В което лошо няма, просто колкото и да си широко скроена личност, ако си харесвал първите неща на тази група, няма как да ти допадне последното. И обратното - ако този ембиънт поп ти харесва, не си струва да си пускаш нищо преди "A Natural Disaster". Изобщо, Anathema твърдо крачат в посока на ембиънт звучене, което ще е една огромна загуба предвид таланта им.
+ + + + +
Anathema винаги са създавали приятна атмосфера с музиката си.
Аранжиментите на клавишните и вокалите доказват умението да се твори.
Страшно удобен албум за приспиване.
- - - - -
Аранжиментите на клавишните и вокалите доказват умението да се твори.
Страшно удобен албум за приспиване.
- - - - -
Страшно удобен албум за приспиване.
Новости от Anathema в насока, която не би се понравила на 80% от старите им слушатели.
Слабо присъствие на китарни партии.
Тенденция да се върви към изцяло друг стил със същото име на групата.
Новости от Anathema в насока, която не би се понравила на 80% от старите им слушатели.
Слабо присъствие на китарни партии.
Тенденция да се върви към изцяло друг стил със същото име на групата.
IF YOU LIKE
Antimatter, Katatonia, Blackfield, Riverside, The Gathering и др.
Автор: Quiksilver
[N/A]
[OUTSIDE!] The Gathering - Afterwords
On
четвъртък, ноември 07, 2013
0
коментара
След EP-то "Afterlights" идва "Afterwords". Твърде възможно е и някой друг "After" да се появи и няма да е лошо (стига да не е "-shave"). Но нека ви питам нещо друго - някой помни ли каква музика правеха в средата на 90-те? Вероятно има такива. Обаче от много дълго време нещата са коренно различни. Сега всичко е упование в картините на спокойствието. Разкази за съществуванието в минорно-поетичен тон. Творци, открили себе си в тези звуци на този етап от живота, харесва им да го правят и го правят. Ако пък вие търсите ненатрапчив фон, подходящ за усамотение (с мисли, с питие, с друг човек, или с каквото друго ви хрумне) - то "Afterwords" би бил много удачен избор.
"Нов", отнесено към "Afterwords", е понятие, размиващо се някъде в невъзможността да се даде глобална дефиниция на това "що е то нов албум". Четири преработки на парчета от "Disclosure" и околните ЕP-та, завоалирани под други имена, един кавър, един инструментал и три нови песни - това е равносметката, с която трябва да се преборим за изясняване на горния въпрос. Но да оставим това настрана сега и да обърнем внимание на важните неща. Трябва да се отбележи как още при първо слушане впечатленние прави възможността да се чуят "китари" на цели две места - в края нa "Echoes Keep Growing" и в началото на "Gemini III", което си е напрaво разточителство от страна на брат Rutten. Мелодия от сорта да си я затананикате обаче няма - всичко е феерия от сложни звуци, обединени около идеята да не се блъскат хаотично в пространството. Спокойно мога да заявя, че няма голямо значение и кой ще изпълнява вокалните партии. В общия им вид те са абсолютно ненатрапчиви и ако не беше онази разлика в заглавната песен, където мъжки глас е основният (оказа се това бил Барт Смитс, вокалистът от първите албуми), вероятно сега нямаше и да ги отбележа, макар че мъжки глас се дочува преди това и в "Areas". Интересна и доста въздействащa е идеята и начина на развитие на последното парче. То първоначално оставя впечатлението за японец-стоик, който бавно и методично ти обяснява как да си сготвиш дроб сърма (на японски), но впоследствие красиво и нежно прелива в духа на треперещи звуци, които наелектризрат максимално оставащите няколо минути до края.
Общата картина можем да звършим с думите: да, това е нов албум, подканващ ни да дооценим нещо, което групата е решила, че ние, феновете, вероятно не сме доразбрали съвсем. По този начин The Gathering ни дават една друга гледна точка, с помощта на която да прозрем дълбочината на техните идеи.
+ + + + +
Участието на Барт Смитс е свежо и съживяващо.
Чудесни преработки на няколко стари парчета, особено на "Bärenfels".
Албум, прекрасен за релакс, питие, усамотение и "още нещо".
Чудесни преработки на няколко стари парчета, особено на "Bärenfels".
Албум, прекрасен за релакс, питие, усамотение и "още нещо".
- - - - -
Емоционално неподвижен.
Още малко чуваемост на китарите не би била излишна.
Май се оказва, че преработените песни са с една идея по напред от новите...
Още малко чуваемост на китарите не би била излишна.
Май се оказва, че преработените песни са с една идея по напред от новите...
IF YOU LIKE
Elend, Hagalaz Runedance, The 3rd & The Mortal, Arcana и др.
Автор: Nightice
[N/A]
[OUTSIDE!] Crysis 3 - Original Soundtrack
On
неделя, март 03, 2013
0
коментара
От/Год: България/Унгария, 2013
Лейбъл: Crytek
Навръх 3-ти март частично нарушаваме традицията да не правим ревюта на БГ групи. Частично, защото този текст не е точно "ревю", защото не става дума за метъл, а и защото не говорим за група, а за различен вид музикален екип, начело на който се вижда името на Борислав Славов, композитор на саундтрака в "Crysis 3".
"Crysis 3" излезе преди по-малко от месец и като всеки заклет геймър, веднага се втурнах да я превъртя, за да се разсея малко от "Diablo 3". Още в началните надписи обаче ми направи впечатление появята на името на Борислав Славов, затова се разрових из интернет и открих, че той всъщност е автор на саундтрака към играта. В него, според различни източници, участват още Петер Антовски, Виктор Стоянов, Георги Андреев и Петер Пейцик, или с други думи - един опитен българо-унгарски екип.
Самият саундтрак е точно това, от което се нуждае една мрачна и футуристична FPS-екшън игра с елементи на stealth, а именно - мрачен, футуристичен и напрегнат саундтрак, сглобен основно от електронни, ембиънт и симфонични елементи. От всичките 31 композиции, най-силно впечатление сякаш правят "Liberty Dome: Infiltration" с нейното мрачно електро-симфонично звучене и включващо се ниско пиано, "Red Star Rising" и "Mastermind Theme" с техните мощни и агресивни оркестрации, мрачният ембиънт "Cave" и тъжната "Memories", която се появява към финала на играта (и която използва вече познат мотив от предните части на играта).
Спирам дотук с разясненията, защото аз самият не съм крайно запознат с детайлите по правенето на саундтрака и не искам да сбъркам нещо или да забравя да спомена някой важен факт. Важното в случая (и особено днес) е, че в една от най-очакваните игри на 2013-та има не просто "българска следа", а сериозен български отпечатък. Музиката на Борислав Славов и неговите български (и унгарски) колеги ще достигне буквално до милиони играчи по цял свят. Това не е никак малко постижение, особено за държава като България, в която, уви, музикалната индустрия е тежко болна и където 99.9% от изпълнителите могат да достигнат до милион слушатели, само ако ги пуснат от бум-бокс на трамвайна спирка в Пекин.
+ + + + +
Саундтракът създава адекватна на обстановката атмосфера по време на игра.
Мрачен, футуристичен, напрегнат и пълен с модерни електронни и симфо-елементи.
Композиции, които не отстъпват по нищо на тези на най-големите имена в индустрията.
Мрачен, футуристичен, напрегнат и пълен с модерни електронни и симфо-елементи.
Композиции, които не отстъпват по нищо на тези на най-големите имена в индустрията.
- - - - -
Много хора ще кажат просто "Саундтрак като саундтрак" и надали ще се впечатлят.
IF YOU LIKE
Deus Ex OST, The Matrix OST, Singularity OST, Starcraft II OST и др.
Автор: [OUTSIDE!]
[N/A]
Bring Me The Horizon - Sempiternal
On
петък, март 01, 2013
0
коментара
От/Год: Англия, 2013
Лейбъл: RCA/Virginia Records
Чудя се откъде да започна. За този албум има да се каже много! Групата подписа с голям лейбъл, за пореден път промени звученето си, китаристът Джона напусна групата, на негово място дойде клавирист - Джордън Фиш, а за капак албумът бе "изпуснат" много рано в интернет. Въпросът, който обаче ни вълнуваше най-много, бе не "дали", а "с какво" ще ни изненадат този път BMTH. И не ни се налага да чакаме дълго, защото изненадите започват още в първата секунда на "Sempiternal".
Използването на архаичната английска дума "Sempiternal" ("вечно време") и на "цветето на живота" на обложката (геометрична фигура от преплитащи се окръжности, образуващи форми на цветя) правилно подсказват, че албумът съдържа по-задълбочени тематики. В него има много емоция, смисъл и подтекст - все неща, които можехме да кажем и за предния албум, макар че "Sempiternal" далеч не е толкова мрачен като "There Is a Hell...". Той е по-скоро философски, меланхоличен и... щастливо-тъжен. Пишейки тези неща усещам, че всъщност никога не бих тръгнал да слушам такъв албум, защото бих си представил някаква лигава емовщина с претенции за артистичност. Но не. "Sempiternal" е нещо много по-интересно и заслужаващо внимание. Това е албум, съчетаващ гореспоменатите емоции и състояния на духа с метълкор, пост-хардкор, пост-рок, ембиънт и още куп стилове, чието влияние можете да усетите в различни сегменти от тези 44 минути.
Достатъчно е само да си пуснете откриващата "Can You Feel My Heart?", за да разберете, че ви чака нещо специално. Изненадващият и опростен електронен лийд в началото се забива надълбоко в ушите и мозъка, а клавишните зад него създават атмосфера на епичност и грандиозност. Следва поредица от агресивни, но и леко меланхолични и епични песни, между които блестят най-вече надъхващата "Sleepwalking" (където Оли показва интересна смесица между чисти и екстремни вокали), страхотният първи сингъл "Shadow Moses" и вторият сингъл "Antivist", който е може би и най-агресивното и здраво парче в албума. Той идва точно на място във втората половина на албума, където със скептицизъм посрещнах баладичните, избиващи на ембиънт "And the Snakes Start to Sing" и "Seen It All Before", както и не особено убедителната (за мен) "Crooked Young". Закриващата "Hospital For Souls" също е прекалено лека за моя вкус, но оркестрациите, смяната на темпото и разнообразните сглобени пасажи в нея я правят идеален завършек за нормалното издание на албума.
Чудех се откъде да започна, сега се чудя и с какво да завърша. От една страна, BMTH тотално загърбиха ранното си деткор звучене и това ще направи "Sempiternal" неприемлив за доста стари фенове. От друга страна обаче, BMTH вече не са просто поредната деткор група, а направиха най-важното, което една група може да направи в кариерата си - да затвърди свое собствено звучене, което да се разпознава моментално и да се разграничава от останалите метълкор, деткор и пост-хардкор банди. От трета страна пък, във втората половина на албума чух няколко не особено убедителни и прекалено леки песни, които, поне според мен, са единствената пречка пред това да обявя този албум за безгрешен. Във всички случаи обаче, за "Sempiternal" тепърва ще се говори много и няма да се учудя ако той бъде обявен от фенове и критици за "албум на годината", както и за "емо шитня" от други, по-сурови фенове на тежката музика. Както винаги, това е въпрос на вкус. Никой обаче не може да отрече, че BMTH са тръгнали по пътя към наистина големия успех.
+ + + + +
BMTH затвърждават свое собствено, разпознаваемо, ново звучене.
Много добре композиран албум, далеч от жанровите клишета.
Атмосфера, в която витаят агресия, меланхолия, щастие, тъга и... епичност.
Разнообразие от стилови елементи и похвати.
Много добре композиран албум, далеч от жанровите клишета.
Атмосфера, в която витаят агресия, меланхолия, щастие, тъга и... епичност.
Разнообразие от стилови елементи и похвати.
- - - - -
Във втората половина на албума има някои извънредно леки за групата парчета.
Старите фенове трудо ще свикнат с факта, че Оливър вече пее и доста чисти вокали.
Най-лекият албум на групата досега. Мнозина ще приемат това за голям минус.
Старите фенове трудо ще свикнат с факта, че Оливър вече пее и доста чисти вокали.
Най-лекият албум на групата досега. Мнозина ще приемат това за голям минус.
IF YOU LIKE
Asking Alexandria, Suicide Silence, Blessthefall, Alesana, OM&M и др.
Автор: Testset
[8.5/10]
Абонамент за:
Публикации (Atom)
