От/Год: Финландия, 2014
Лейбъл: Insomniac
Има албуми, за които е трудно да се пише, защото са сложни, трудни за възприемане и дори понякога не знаеш дали ти харесват, или не. Има други, за които искаш да напишеш нещо, но просто не се получава. За мен обаче най-трудно се пише за албумите на любими групи, а тази е може би най-любимата ми група изобщо. От доста време бавя текста, донякъде умишлено, но да си призная мнението ми почти не се е променило от първото преслушване досега.
На деня след Коледа се случи истинско "Коледно чудо"! Влязох си в колата, пуснах си радиото и от колоните засвири "Daze" - откриватаща песен в този албум. Онемях! Никога не бях очаквал да чуя по българско радио моя любима песен и при това на точно тази група. Също така обаче тази случка ме накара да осъзная, че песента си е същински хит. Много готина мелодия, страхотни клавиши, невероятни вокали (не че можем да очакваме друго от Марко Сааресто). И за капак - интересен клип, точно в стила на бандата. Следващата я "Jealous Gods" продължава силното начало заедно с "Rumors" и "Brighter Than the Sun" (личен фаворит на редактора и идеална за свирене на китара пред млади дами). "Love Will Come for You" пък притежава един някак игрив и много лежерен ритъм - това попринцип не е лошо, но така песента звучи малко несериозно и съответно - слабичко. Реално погледнато от първите 5 песни успях да запомня единствено "Daze", а другите някак плавно минаха покрай ушите ми и продължиха по своя път, без да оставят кой знае колко трайна следа в ума ми.
Със средата на албума дойде и инструменталът "Rogue". Нямам нищо против такива песни, но да имаш такъв глас в състава си и да не го използваш, като вместо това вкарваш не особено впечатляващи инструментали... еми не е добре. Парчето не е лошо само по себе си, но просто не се връзва и не пасва по никакъв начин на албума. Баладата "Rebirth" обаче е точно тази балада, която очаквате от бандата и единствено ще ви подканя да я чуете. "Hounds To Hamartia" е следващото готино и забързано парче, напомнящо на тези от началото на албума, а пък "Choice Millionaire" е най-сполучливият сред малкото експерименти в "Jealous Gods". Да си призная, песента изобщо не ми хареса в началото (вероятно защото изобщо не очаквах подобно различно звучене, че и с електронни включвания), но както се казва "it grows on you" (даже стана втори редакторски фаворит - бел.ред.). "Nothing Stays the Same" закрива баладично албума, като песента не е лоша, но пък много напомня на по-слаба версия на "Heal My Wounds" от "Twilight Theater".
След много прослушвания осъзнах, че албумът реално е средняшки и средняшката ми оценка не е била плод на разбити първоначални очаквания. Освен точно четири песни, аз не успях да запомня почти нищо конкретно от този албум. Някои парчета пък са толкова леки, че още малко и ще влязат в поп-рок графата редом със Sunrise Avenue. Накрая остава един явен хит, една добра балада... а другото, макар да не е лошо само по себе си, сякаш съм го чувал вече. Може би затова албумът ми звучи малко като по-слаба версия на предните творби на бандата. Затова, ако това е първият ви сблъсък с POTF - върнете се назад във времето и преслушайте старите им творби. Почти съм сигурен, че ще ви допаднат повече.
+ + + + +
Вокалите и текстовете са изключителни, както винаги.
Един истински хит и една страхотна балада.
Има поводи за припяване и научаване на акорди за по-късна употреба върху акустичната китара.
Приятен и неангажиращ албум като цяло.
- - - - -
Един истински хит и една страхотна балада.
Има поводи за припяване и научаване на акорди за по-късна употреба върху акустичната китара.
Приятен и неангажиращ албум като цяло.
- - - - -
Усещане за себеповтаряне и отбиване на номера тук и там.
Прекалено лек на места.
Няколко моментално забравими парчета.
Излишен инструментален трак.
Прекалено лек на места.
Няколко моментално забравими парчета.
Излишен инструментален трак.
IF YOU LIKE
Sunrise Avenue, Phoenix Effect, Lovex, Daughtry, TOAD, 3DD и др.
Автор: Reksy
[6/10]
