TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет between. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет between. Показване на всички публикации

Love And Death - 2013 - Between Here & Lost

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, декември 03, 2012 0 коментара

Стил......: Alternative Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Tooth & Nail
Отнема....: ~42 минути 


След неуспешния си опит да направи добра солова кариера само чрез името си, Браян Уелш, познат ни до 2005-та и като Head от Korn, най-сетне взе правилнто решение и сформира нова банда. Посредственият му солов албум "Save Me From Myself" не успя да впечатли почти никой, затова и очакванията към Love And Death поне от моя страна не бяха особено големи и след няколко преслушвания вече мога да кажа, че... наистина не съм особено впечатлен.

Признавам, не изпаднах в екстаз и не си скъсах ризата, слушайки "Between Here & Lost". Причината е, че той е някак... муден. Липсва му енергия. Да, Head е дал на Korn много от най-запомнящите се рифове на групата, но той далеч не е виртуоз и това много си личи тук. В първите три песни просто няма нищо ново и/или интересно за слушане и са на ниво "пълнежите на Ill Nino". Чак в "By the Way" за пръв път усещаме, че именно Head държи китарата в тази група - песента има за основа бавен и пронизващ риф, който няма как да не си представим изсвирен в песен на Korn. Подобни думи мога да кажа и за "My Disaster", но няма да се спирам на нея, защото веднага след края й идва страхотната "I W8 4 U", в която гост-вокалист е Мати Монтгомъри от разрушителните For Today. Тежкият насечен риф бързо се забива в главата, импровизираният брейкдаун добавя така нужната тежест, а вокалите на Мати ни карат да съжаляваме, че той не се включва и в още песни из албума. След този трак обаче спокойно можех да спра да слушам, защото до края на албума са наредени 4 песни, които пак мога да оприлича само на сравнително посредствените неща на Ill Nino, като единствено "Paralyzed" отсрамва финалните минути на диска.

Гигантският проблем на LAD е, че Head прекалено много разчита на името си и сякаш не осъзнава, че все още не е голяма соло-звезда. Много фенове си го харесвахме в Korn, но дотук соловата му кариера не върви особено бляскаво. От друга страна, вече не толкова субективно погледнато, рифовете в "Between Here & Lost" са в болшинството си скучни и прекалено провлачени, а вокалите на Head често се губят някъде из не много добрия микс. Вокалите на гостуващия Мати от For Today пък се губят почти напълно, което е направо обидно, имайки предвид, че той притежава едни от най-мощните ревове на съвременната метълкор сцена. Преобладаващото средно до бавно темпо е още един от дългата поредица фактори, които правят този албум да звучи протяжен, досаден и лесно забравим. С изключение на няколко прекалено открояващи се попадения и добри рифове, "Between Here & Lost" не заслужава кой знае какво внимание и само името на Head би могло да предизвика някакъв интерес и фенски маси да се насочат към него.


+ + + + +
Няколко силно открояващи се добри песни.
На места ни посрещат изнеандващо готини рифове.
Мати Монтгомъри се включва повече от добре като гост в "I W8 4 U".

- - - - -
На този албум му липсват тежест, скорост, енергия, повече добри рифове и добра продукция.
Абсолютно нищо ново и/или интересно като похвати, стил или дори идеи.

Подходящо за фенове на:
Ill Nino, Korn, Digital Summer, Black Light Burns, P.O.D. и др.
 Автор: Stahli
-=5/10=-

Between The Buried And Me - Parallax II: Future Sequence

Posted by Today's Metal Crew On неделя, септември 23, 2012 6 коментара

Стил......: Avant-garde/Progressive Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Metal Blade
Отнема....: ~73 минути 


На пръстите на едната ръка се броят случаите, в които съм бил впечатлен от голямо музикантско майсторство в метъла. Какви ли не виртуози са ми минавали покрай ушите, но само два пъти съм си казвал "Мамка му, това е нещо голямо". Първият беше, когато чух "Cybion" на Kalisia (нечовешки добър албум), а петият път... е сега. Останалите 3 пъти е ставало дума само за отделни песни, но не и за цели албуми. Сега говорим за цял, концептуален албум, започващ и завършващ по грандиозен начин, изсвирен с много смел размах, мащабно звучене и щедра щипка (къде ти щипка, цял черпак!) гениалност, за която дори не подозирах, че съществува в BTBAM.

"Parallax II: The Future Sequence" е втората част от концептуалното пътуване на двамата главни герои през времето и пространството, в опит за откриване на нови светове и за надникване в дебрите на човешкото съзнание, за да може човечеството да се отърси от своите недостатъци. Още отварящата "Goodbye To Everything" ни загатва, че ни очаква нещо изключително мащабно, артистично, авангардно и театрално. Тя моментално ни потапя в тайнствената космическа атмосфера от обложката, а последващата я "Astral Body" напомня, че все пак ще слушаме прогресив метълкор и служи за нещо като преход към първото епично бижу в албума "Lay Your Ghosts To Rest". С дължина от точно 10 минути, в този трак се разбира какво наистина могат BTBAM. Екстремно начало с безброй ноти, много техника, сложни неравноделни ритми, постоянна смяна на темпото, театрално-циркова музика за разбиване на стереотипите, още ноти, още сола, още неравноделност, космически клавишни включвания, затишие, буря от рифове, финал. Но ако мислите, че всичко се изчерпва тук, помислете пак. Защото в албума има още 3 песни с дължина от ~10 минути! Те са съответно "Extremophile Elite", в чиито край има соло, напомнящо леко за неравноделността на българската народна музика (или само на мен ми се струва така?), екстремната "Telos" и адски сложната "Melting City". Всякакви рекорди обаче бие гениалният, грандиозен, 15-минутен епос "Silent Flight Parliament", в който клавишните играят голяма роля, а атмосферата и театралните елементи са на MAX. Сред по-кратките творби се откроява най-вече "Bloom", чието напрегнато начало се разлива в неподозирани посоки, включително в лек рапкор и... 50-тарски рокендрол.

Тук се стараем с малко думи да кажем възможно най-много, но нито писаното слово, нито бързата реч са способни да опишат обстойно всичко, което има в "Parallax II: Future Sequence", без читателят/слушателят да се измори от четене/слушане. Цялото това стилово разнообразие и контрастите между екстремни и чисти вокали е издигнато на едно ново, извънредно високо ниво. Това не е просто прогресив метълкор албум, а цяла екстремно-мелодична пиеса! Много групи могат да са технични, неравноделни,
сложни, прогресив, джент и каквото още там решат, но в сравнение с това ново лице на BTBAM, всички те губят двубоя. Това е така, защото "Parallax II: Future Sequence" предлага на слушателя нещо много повече от някаква показност от рода на "Вижте как мога да свиря на 10-струнния си бас". Той е завършено произведение на изкуството, при което не е задължително да си "прогресар", за да го харесаш. В случая дори няма значение дали съм обективен или субективен. Оценка, по-малка от максималната за подобен продукт е просто немислима.

+ + + + +
BTBAM звучат по-технични, по-концентрирани, по-мощни и по-добре от всякога.
Толкова много елементи, сложни преходи, техника и разнообразие не се чуват всеки ден.
Целият албум звучи като един грандиозен 73-минутен трак, разделен на условни части.
Атмосферата те поглъща още в първите 20 секунди и не те пуска до самия край.
Няма как да предположите какво ви очаква във всяка следваща секунда.

- - - - -
Чудно ми е как ще успеят да запомнят и да изсвирят всичко това на живо някой ден...
Всички недоволни могат да недоволстват само на субективна основа.

Подходящо за фенове на:
The Human Abstract, Periphery, Born of Osiris, Mastodon и др.
 Автор: Undepth
-=10/10=-

Holy Knights - 2012 - Between Daylight And Pain

Posted by Today's Metal Crew On вторник, юли 03, 2012 0 коментара

Стил......: Symphonic Power Metal
Държава...: Италия
Лейбъл....: Rubicon Music
Отнема....: ~42(+5) минути 


Това е втори студиен албум на Holy Knights, но ние спокойно можем да го смятаме за нещо като "втори дебют", тъй като бандата си взе 10 години почивка от дебюта си досега. Музикантите в групата също не са точно същите (но не са напълно различни, каквито информации се появиха, просто се представя под други имена). Така че нека гледаме на този албум като на дебют - защото той би бил доста впечатляващ такъв.

Нека неизвестният лейбъл и сравнително непознатото име на бадната не ви бъркат - "Between Daylight And Pain" е първокласен пауър метъл албум! Изпълнен с неокласически и симфонични елементи и с музика, седяща на границата между европейския и японския пауър метъл, BDAP дава на феновете на жанра точно това, което искат - бомбастичен, мелодичен, разнообразен, високоскоростен пауър метъл, с много сола и без никакви хард рок заигравки. Продукцията е на изключително добро ниво, звукът е кристално чист, китарите и барабаните са тежки и плътни, солата изпъкват блестящо, клавишните създават страхотна епична атмосфера, а вокалите на Дарио ди Матео са повече от подходящи за жанра и стигат до впечатляващо високи тонове. Композициите са перфектно изпипани, като не само не спазват разните му изтъркани структури, а и се открояват с чести смени на темпото и прояви на премерена техничност, даваща лек прогресив отенък на албума. Песни като "Mistery", "11 September" и "Awake" са истински пауър метъл шедьоври, каквито все по-рядко се правят в наши дни, а бонус тракът за Япония "Resolution" е с текст на японски, което е един чудесен жест към тамошните фенове. Включващите се в различни тракове инструменти като акустична китара (в "Mystery") и акордеон (в "11 September") пък носят допълнително разнообразие в и без това свежото звучене на групата.

Дълго мислих, но не можех да се сетя какво лошо мога да кажа за този албум. Може би само това, че след средата на албума, песните започнаха да стават предвидими. Не еднообразни, просто предвидими. Вярвам, че ще го усетите и вие. Това обаче има малко значение, защото "Between Daylight And Pain" е един от най-качествените пауър метъл албуми за тази година. Ако харесвате този жанр, не пропускайте да го чуете!


+ + + + +
Първокласен пауър метъл с неокласически елементи и европейско/японско звучене.
Висококачествена продукция, кристален звук, плътни китари/барабани и чудесни вокали.
Изпипани, професионални композиции, сола, скорост, смяна на темпото и други благинки.

- - - - -
Става предвидим след средата.

Подходящо за фенове на:
Sonata Arctica, Stratovarius, Rhapsody, Thy Majestie, Heavenly и др.
 Автор: Testset
-=9/10=-