На обложката на този албум виждам плeшив и объркaн блек метълист с астигмaтизъм, който току-що е изпил ритуално кръвтa на прeдрусал с хaлюцигенни гъби нaркоман. Не знам дали заради това или по друга причина, но никак не бях сигурен какво ще ме залее от този албум. За щастие, останах доволен!
Каквото и да си говорим, Caliban, обичани или мразени, винаги са създавали албуми, с които да се открояват от колегите си. "I Am Nemesis" не прави изключение, макар и да се усеща леко залитане в посока на американския мелодоичен метълкор и пост-хардкор. Албумът е изпипан, звукът е полиран, продукцията е максимално изчистена, брейкдауните са все така брутални, а вокалите са по-добри от всякога! И нека силно мелодичните чисти вокали да не ви плашат - в този албум лигавщини няма. Мелодичните припеви хем контрастират здраво, хем се вписват перфектно в иначе екстремните тракове. Там, където се включва и малко електроника, възможността да ви заболи врата от куфеене рязко нараства - "The Bogeyman" и "Broadcast To Damnation" са чудесно потвърждение на думите ми.
Ако се загледате и в книжката с текстовете, ще видите, че лириките в албума са доста интересни и емоционални. Всъщност, целият "I Am Nemesis" е такъв. Албумът може да ви се стори малко по-лек от предшествениците му, но поне аз исках да чуя точно такъв албум от Caliban - типичен метълкор, но с разпознаваем Caliban-ски почерк.
Ще спра дотук, защото няма какво толкова да ви кажа за този албум, освен да продължавам да ви го хваля, а това по някое време, знаете, става досадно. Естествено, "I Am Nemesis" има своите кусури, но с ръка на сърцето си казвам, албум на Caliban без кусури досега не съм чувал (колкото и да ги харесвам). Така че няма какво повече да увъртам - чуйте този албум без да търсите под вола теле и под масата - Skittles, а ако успеете да се докопате и до Deluxe изданието - цена няма да има! То съдържа цели 7 кавъра (на Rammstein, Pink Floyd, Six Feet Under и др) и един ремикс, така че определено ще си заслужава цената. А сега - слушайте!
