ЖАНР: Melodic Modern Metal
ОТ/Д: Италия | 24.04.2020
ОТ/Д: Италия | 24.04.2020
ЛЕЙБЪЛ: Scarlet Records
ОТНЕМА: ~36 минути
ОТНЕМА: ~36 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет crimson. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет crimson. Показване на всички публикации
Destinity - 2012 - Resolve In Crimson
On
събота, септември 15, 2012
0
коментара
Държава...: Франция
Лейбъл....: Lifeforce Records
Балансът. Най-важното нещо изобщо. Защото когато няма баланс, нещата или се накланят само в една посока, или директно рухват. Така е и в метъла. Когато една банда е прекалено тежка, нея си я харесват една група хора. Когато е по-лека или вкарва елементи от леки жанрове, тогава по-твърдите фенове веднага я отричат. Но какво да се прави, след като не е възможно да се угоди на всички? Може ли хем да имаш съвременно звучене, хем да правиш тежка музика, хем да вкараш мелодичен елемент, без да опираш до поп-елементи? Е, явно може. И Destinity ни дават урок как се прави. То и днес е 15 септември, емблематична дата за уроци... така че защо да не обсъдим този? ;-)
Destinity узряха с времето, но не е задължително да се връщаме назад към дискографията им, за да го усетим и тук, в "Resolve In Crimson". Музиката на тези французи представлява високоскоростен хибрид между мелодичен дет, дет и траш метъл, с унищожителни, хирургически точни двойни каси, много рифове, много сола и забиващи се като куки в мозъка мелодични припеви, в които обаче няма и грам поп-привкус, което се е превърнало в тенденция напоследък. Без излишно техничарство, а типично по френски - с много финес, Destinity размахват резачка след резачка, от които можете да спасите главата си само с непрестанно куфеене. Близо 8-минутният епос "Can't Stand the Sight" събира в себе си всичко това, но мелачката започва още с отварящата "Black Sun Rising", от която ни връхлита мощна вълна от рифове, ревовете на вокалиста Мик и убийствените двойни каси на барабаниста Мортеус. Последният се включва и в повечето припеви с чисти вокали и малко електронни семпли, което го превръща в най-продуктивния член на бандата. Мортеус се включва чудесно и в песни като "Redshift", "Reap My Scars" и единствената среднотемпова - "Only Way", където всяка негова дума се чува отчетливо, предразполагайки към припяване. Чисти вокали обаче не се срещат във всяка песен, като да речем в "Aiming a Fist in Emnity", която е и една от най-тежките в целия албум. Участието на Стефан Бурие от Loudblast в "A Scent of Scorn" пък говори красноречиво, че в този албум и дума не може да става за каквито и да е компромиси с екстремността.
Основен минус на албума е, че някои тракове звучат... идентично и предвидимо. Някак очаквам и винаги познавам кога ще дойде припева, а ревовете на Мик започват да звучат малко монотонно към края. Въпреки това би било грехота да пренебрегна изключителната мощ, идваща от всяка една от песните в "Resolve In Crimson" и да се хвана за подобни дреболии. Затова, ако и вие искате перчемът ви да бъде отвян от рядко срещаната смесица от съвременен, екстремен и мелодичен метъл - ще го получите именно тук, в "Resolve In Crimson". Албумът излиза официално на 16 ноември. И да забравите - ние ще ви напомним своевременно ;-)
Destinity узряха с времето, но не е задължително да се връщаме назад към дискографията им, за да го усетим и тук, в "Resolve In Crimson". Музиката на тези французи представлява високоскоростен хибрид между мелодичен дет, дет и траш метъл, с унищожителни, хирургически точни двойни каси, много рифове, много сола и забиващи се като куки в мозъка мелодични припеви, в които обаче няма и грам поп-привкус, което се е превърнало в тенденция напоследък. Без излишно техничарство, а типично по френски - с много финес, Destinity размахват резачка след резачка, от които можете да спасите главата си само с непрестанно куфеене. Близо 8-минутният епос "Can't Stand the Sight" събира в себе си всичко това, но мелачката започва още с отварящата "Black Sun Rising", от която ни връхлита мощна вълна от рифове, ревовете на вокалиста Мик и убийствените двойни каси на барабаниста Мортеус. Последният се включва и в повечето припеви с чисти вокали и малко електронни семпли, което го превръща в най-продуктивния член на бандата. Мортеус се включва чудесно и в песни като "Redshift", "Reap My Scars" и единствената среднотемпова - "Only Way", където всяка негова дума се чува отчетливо, предразполагайки към припяване. Чисти вокали обаче не се срещат във всяка песен, като да речем в "Aiming a Fist in Emnity", която е и една от най-тежките в целия албум. Участието на Стефан Бурие от Loudblast в "A Scent of Scorn" пък говори красноречиво, че в този албум и дума не може да става за каквито и да е компромиси с екстремността.
Основен минус на албума е, че някои тракове звучат... идентично и предвидимо. Някак очаквам и винаги познавам кога ще дойде припева, а ревовете на Мик започват да звучат малко монотонно към края. Въпреки това би било грехота да пренебрегна изключителната мощ, идваща от всяка една от песните в "Resolve In Crimson" и да се хвана за подобни дреболии. Затова, ако и вие искате перчемът ви да бъде отвян от рядко срещаната смесица от съвременен, екстремен и мелодичен метъл - ще го получите именно тук, в "Resolve In Crimson". Албумът излиза официално на 16 ноември. И да забравите - ние ще ви напомним своевременно ;-)
+ + + + +
Сполучлива смесица от екстремен и мелодичен метъл, без крайности в нито една от двете посоки.
Динамика, скорост, изненадващо мелодични припеви, никакви пълнежи.
Ураганни барабани, стотици рифове, мощни вокали, бързи и кратки сола.
Динамика, скорост, изненадващо мелодични припеви, никакви пълнежи.
Ураганни барабани, стотици рифове, мощни вокали, бързи и кратки сола.
- - - - -
Някои тракове малко си приличат един с друг.
Подходящо за фенове на:
Sylosis, Souldrainer, Synestesia, Marionette, Naildown и др.
Автор: Testset
-=8.5/10=-
Freedom Call - 2012 - Land of the Crimson Dawn
On
четвъртък, февруари 23, 2012
2
коментара
Държава...: Германия
Лейбъл....: SPV/Steamhammer
Отнема....: ~61 минути
www.tinyurl.com/callfreedom
Hаправо не е за вярване понякога на какви чудеса са способни някои банди. Freedom Call, например, оцеляха след доста промени в състава си в последните години. И не само оцеляха, а и продължиха с нови сили. Пътят им ги доведе до седми студиен албум - "Land of the Crimson Dawn". В него момчетата направо са надминали себе си! Все бях слушал добри пауър албуми в последно време, но голяма рядкост са тези, в които можеш да си запееш всяка песен още докато я слушаш за пръв път.
От откриващата "Age of the Phoenix", през развяващата коси "Rockstars" и епичните "Crimson Dawn" и "66 Warriors", та чак до хард-рок настроената "Sun In the Dark", просто няма слаб момент. След тях обаче идва и странната и незнайно защо избрана за сингъл "Hero On Video". Песента няма нищо общо със звученето на Freedom Call, звучи напълно несериозно, наивно и дори бих казал досадно. Бенг бенг, ху ис дъ бед бой, ала бала... wtf? След този трак нещата започнаха да отиват в напълно непредвидими посоки. Кралства, битки и пляяяс - песни във възхвала на Warcraft и компютърните игри ("Killer Gear" и "Space Legends"). Самият аз притежавам WoW акаунт и дои ми стана някак драго, че пичовете пеят за това, но... защо?! И то не само една песен, а цели две. От игрите пък се прехвърляме и към цял химн, посветен на рок/метъл радиостанциите - "Rockin' Radio". Песента е адски свежарска и наистина може да се превърне в нов метъл химн. След нея обаче отново се връщаме към типичен Freedom Call, последван от друга песен за Warcraft. Албумът завършва с рокаджийската "Power & Glory", където отново чуваме възхвали към рокендрола, хеви метъла, хеви метъл армиите, но не стига това, но се включва и гайда.
Всичко това ме остави със смесени чувства. С изключение на "Hero On Video", харесах всички песни в албума. От друга страна обаче, разхвърлянето на песните на случаен принцип е голяма грешка за мен. Това са два албума в едно. Трябваше поне албумът да бъде издаден на два отделни диска - един със "сериозен" пауър метъл и един за възхвала на хеви метъла, рока, игрите и "гууд тайм-а", с ясно разграничени елементи.
Но в крайна сметка останах много доволен от чутото в "Land of the Crimson Dawn", като дори тази жестока вътрешна разхвърляност не успя да ми развали добрите впечатления. Албумът е страшно силен, повечето песни се запяват веднага, настроението е много високо, а хоровото пеене, двойните каси и типичното евро-пауър звучене могат да се усладят на всеки фен на жанра. Така че ако още не сте чули "Land of the Crimson Dawn", е крайно време да поправите грешката си.
+ + + + +
Веднага запяващи се и забиващи се в главата песни, които да си тананикате цял ден.
С едно-единствено изключение, слаби песни няма. Над час качествен материал!
Пауър метъл - такъв, какъвто си го искаме!
Разнообразен, интересен, трудно омръзващ, даващ за всеки по нещо.
С едно-единствено изключение, слаби песни няма. Над час качествен материал!
Пауър метъл - такъв, какъвто си го искаме!
Разнообразен, интересен, трудно омръзващ, даващ за всеки по нещо.
- - - - -
Ужасно разхвърлян и леко банален/странен откъм тематики.
Лош избор за сингъл и видеоклип...
Лош избор за сингъл и видеоклип...
Подходящо за фенове на:
Dreamtale, Power Quest, Gamma Ray, Helloween, Axxis, Blind Guardian и др.
Автор: BGMario
-=9/10=-
Абонамент за:
Публикации (Atom)
