TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет dying. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет dying. Показване на всички публикации

Secret Sphere - 2012 - Portrait of a Dying Heart

Posted by Today's Metal Crew On събота, декември 01, 2012 2 коментара

Стил......: Symphonic Power Metal
Държава...: Италия
Лейбъл....: Scarlet Records
Отнема....: ~51 минути 


Италианците са голяма сила на пауър метъл сцената и за това свидетелстват много доказани местни банди като Rhapsody (във всичките й форми), Elvenking, Thy Majestie, Vision Divine и много други. Именно последните са групата, от която идва и вокалистът на Secret Sphere - Микеле Лупи. Ако сте слушали Vision Divine или Killing Touch, няма как да не сте отбелязали страхотния му глас, който той използва днес именно в този нов албум на Secret Sphere.

"Portrait of a Dying Heart" е концептуален албум, базиран на книгата "Complice la Notte" на младата италианска писателка Костанца Коломбо. Той започва с 6-минутен инструментал, който не е никак лош, но определено не служи добре като отварящ трак. 6 минути без вокали в самото начало натежават много, а минутите без пеене стават дори над 7, защото последващата я "X" също съдържа над минута инструментал, преди най-накрая да чуем заветните вокали на Микеле и да отдъхнем. Eто това вече би била подходяща отваряща песен, от която да разберем какво ще чуем и нататък - модерен пауър метъл в духа на Sonata Arctica, с много кийборди и страхотни вокали, извън типичната хеви метъл бленда (за добро). Най-доброто обаче тепърва предстои, защото след известно "подгряване", Secret Sphere направо избухват с мощната "The Fall" и направо хитовата "Healing", чието електронно начало постепенно води до вътрешна кулминация с невероятен мелодичен припев, който ще се загнезди в главите ви само след едно слушане.

Тук рязко спирам, защото мисля, че няма нужда да ви казвам какво има във всеки един от следващите тракове, освен че ви чакат две балади и един грандиозен финал и ще ви оставя сами да откриете всички бижута, скрити в "Portrait of a Dying Heart". Това е един добре композиран и прецизно изсвирен албум, който обаче надали щеше да излезе чак толкова добър, ако не беше гласът на Микеле Лупи. С изключение на няколко не толкова интересни песни и на нелошото, но скучно инструментално начало, "Portrait of a Dying Heart" определено има с какво да се нареди до най-добрите албуми на евопейската пауър метъл сцена тази година!

+ + + + +
Особено силна средна част на албума.
Вокалите на Микеле Лупи са на изключително високо ниво!
Запомнящи се и запяващи се припеви и мелодии, които могат да изстрелят Secret Sphere напред.

- - - - -
Докато чуем каквото и да е пеене в албума, минават 7 минути...
Не е като да няма 1-2 пълнежа като цяло.

Подходящо за фенове на:
Vision Divine, Sonata Arctica, Derdian, Celesty, Rhapsody и др.
 Автор: BGMario
-=8/10=-

As I Lay Dying - 2012 - Awakened

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, септември 17, 2012 5 коментара

Стил......: Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Metal Blade
Отнема....: ~43 минути 


Мога само да гадая дали пеперудата от обложката е символ за метаморфозата, която групата претърпя в последно време и която най-сетне ми се струва напълно завършена. У мен обаче остана трайното впечатление, че AILD звучат по-добре и по-усъвършенствани от всякога! Мнозина недоволстват заради малките, но постоянни промени в звученето, които всеки път прилагат AILD, но "Awakеned" надминава всички творби на бандата от последните години, а те, вярвам ще се съгласите, са все от "адски добри" нагоре. В момента AILD са по-тежки, по-мелодични и по-"метъл" от всякога и блестят с няколко класи над конкуренцията, която може само да слуша "Awakened" и да си води подробни бележки.

Подозирам силно, че Metal Blade имат пръст в това, но началните минути на "Awakened" са изключително тежки. Познатата ни вече "Cauterize" отваря албума бурно, избраната за сингъл "A Greater Foundation" реже с много скорост, траш рифове, траш ритъм и рамазващ мелодичен припев, а "Resilience" и "Wasted Words" поддържат скоростта с убийствени рифове. На техния фон "Whispering Silence" се откроява като извънредно мелодичен и дори хитов трак, който спокойно можеше да бъде избран за сингъл. Малко след "Overcome", двукасовата резачка "No Lungs To Breathe" и контрастиращата на фона на останалите "Defender", идва и другият отчетливо мелодичен трак в албума - "My Only Home", чийто припев се забива като харпун скорострелно и надълбоко в мозъка. Затварящата "Tear Out My Eyes" пък идеално обощава всичко чуто до момента и радва с някак по-"типично" за AILD звучене.

Този албум притежава всичко необходимо, за да се превърне в хит на метъл пазара. Звукът е кристален, продукцията е перфектна и всеки инструмент се чува отчетливо! Барабаните са мощни, басови и плътни, китарите са тежки и стегнати, басът не се губи в микса, а вокалите (и крещящи, и чисти) са разбираеми и почти напълно безгрешни. Всички песни са много професионално изкомпозирани, припевите се запомнят от раз, а тежките пасажи (които преобладават в албума) и солата могат да впечатлят дори претенциозните, вечно настояващи за "още тежест" метъл фенове. Разбира се, все още има хора, за които AILD са "таланти, неразкрили потенциала си" (горе-долу както се говори за 26-годишни футболисти в България), както и хора, за които групата е "комерс", но тук не се влияем от външни фактори като "хорското мнение". За другите не знам, но "Awakened" не слиза от моите уши ми вече цяла седмица (рядкост за мен), така че не виждам защо да не да му дам една окуражаваща 10-ка, която много други колеги сякаш се страхуват да дадат, че да не би случайно някой анти-фен да им се разсърди. Чисто и просто в "Awakened" няма и помен от компромиси.

+ + + + +
Поредна успешна метаморфоза за AILD, съчетала в себе си много тежест, много мелодия и много метъл.
Сола, двойни каси, брейкдауни, "куки" и изобщо цял арсенал от похвати, без каквито и да е компромиси.
Невероятно изчистен, кристален саунд и детайлно изпипана продукция.
Всеки инструмент и глас се чува отчетливо, което носи огромно удоволствие от слушането.
Поставени са песни за всеки фенски вкус, което пък води до добро разнообразие.

- - - - -
Надали ще харесаш ВСИЧКИ песни на 100%, но и не бива да подхождаш с това очакване.

Подходящо за фенове на:
All That Remains, Trivium, Caliban, Killswitch Engage, 5FDP и др.
 Автор: Testset
-=10/10=-

Hope For the Dying - 2011 - Dissimulation

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, май 02, 2011 0 коментара

Стил......: Progressive Melodic Death Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Facedown Records
Отнема....: 54 минути

www.myspace.com/hopeforthedying

Hope For the Dying заявиха още с дебютния си албум, че не искат да са "поредната" мелодет/метълкор банда. Днес те ни показват, че са успели в мисията си, давайки на публиката си смесица от симфоничен мелодет, и техничен/прогресив метълкор, която не можем да чуем всеки ден. Разбира се, на ума ми веднага идват асоциации с групи като The Human Abstract и Becoming The Archetype (които вече издадоха своите албуми тази година, вижте ревютата им на сайта), като най-ярка прилика има между чистите вокали на THA и HFTD. За щастие не може да става дума за копиране, защото Hope For the Dying са се повлияли преди всичко от своите прог/пауър метъл любимци, което също може да усетите още в нео-класическото начало на откриващата (ако не броим интрото) песен "Vacillation", а и в някои китарни/клавишни сола, пръснати из албума. Ако по някаква причина обаче ви е страх, че ще чуете чист пауър метъл в този албум - спокойно, няма го. Останал е само един полъх, едно чувство и леко напомняне за него. Албумът като цяло залита в доста посоки и тази е само една от тях. Изобщо, епичните симфоничните партии (от които неведнъж ще настръхнете), присъставщи почти непрестанно в тези 54 минути, техничните/прог рифове, сравнително редките включвания на чисти вокали и християнската тематика на текстовете правят "Dissimulation" един повече от разнообразен и интригуващ албум, на който ще ви се иска да отделите повече от 3 слушания, защото всеки път ще успявате да откриете нещо ново в него. Няма да ви развалям кефа и да ви "отварям очите", а ще ви оставя да чуете сами и да се учудите колко добра работа са свършили тия илинойски момчета. Ще ви подксажа само, че малките неща и сякаш дребните елементи са тези, които да направят "Dissimulation" някак... по-близък до вас. Самотна цигулка, кратко включване на чист вокал, нисък тон от пианото... такива ми ти работи. Обърнете им внимание, наистина. И се съберете с приятели, направете си домашна седянка, сръбнете малко бърбън, надуйте диска от колоните и се надвиквайте с него. Получава се учудващо приятно!

+ + + + Плюсове.......:
Добре продуциран и още по-добре изсвирен албум.
Достатъчно техничен, но без да се прекалява с елемента "вижте колко велико свиря".
Малкото чисти вокали играят много значима роля в албума - обърнете им внимание!
Предразполага към повторно слушане.

- - - - Минуси........:
Някои песни са по-дълги от необходимото.
На места не усещате къде е започнала някоя песен и къде е свършила.
Може да проимате усещането, че слушате една едночасова песен.

Подходящо за фенове на:
The Human Abstract, Becoming The Archetype, BTBAM и др.
Автор: Zorn
-=7.5/10=-

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели