TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет hardcore. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет hardcore. Показване на всички публикации

Knocked Loose - You Won't Go Before You're Supposed To

Posted by Today's Metal Crew On сряда, май 01, 2024 0 коментара

ЖАНР: Hardcore
ОТ/Д: САЩ | 10.05.2024
ЛЕЙБЪЛ: Pure Noise Records
ОТНЕМА: ~27 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Lionheart - Valley of Death

Posted by Today's Metal Crew On вторник, ноември 12, 2019 0 коментара

ЖАНР: Hardcore
ОТ/Д: САЩ | 15.11.2019
ЛЕЙБЪЛ: Arising Empire
ОТНЕМА: ~25 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Obey The Brave - Balance

Posted by Today's Metal Crew On петък, юли 05, 2019 0 коментара

ЖАНР: Melodic Hardcore
ОТ/Д: Канада | 19.07.2019
ЛЕЙБЪЛ: Impericon Records
ОТНЕМА: ~26 минути


[ПРОЧЕТИ | READ MORE]

Lionheart - Welcome to the West Coast II

Posted by Today's Metal Crew On неделя, октомври 01, 2017 0 коментара

Стилът: Hardcore
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Fast Break Records
Отнема: ~25 минути


Lionheart уж се разпаднаха миналата година, за да се отдадат на личните си животи, но очевидно не успяха да издържат без да правят това, което обичат и ето че на 10 ноември излиза "Welcome to the West Coast II" - своеобразно продължение на албума с това име от 2014-а. И много, ама много си личи, че този път Lionheart са правили точно каквото си искат, без изобщо да им дреме за чието и да е мнение и просто са събрали няколко песни и са решили да ги издадат. Затова и това ревю няма да бъде никак дълго.

Албумът също не е никак дълъг - 25 минути, от които минутка и нещо с интро ("Cali Stomp") и 2 минутки с неразбираемо защо сложена там нечия гласова поща ("Unhinged"). Но от оставащите 20 минути музика надали някой фен би се оплакал. Директни, ударни композиции тип "право в лицето", в които Роб звучи все така ядосан, сърдит и badass, но в същото време намира време да се извини на феновете за краткото прекъсване и да благодари на майка си. За да няма и грам съмнение дали нещо не са се "размекнали", Lionheart бързо удрят с мачкащата "Still Bitter, Still Cold" и пънкарската "Shelter", а в средата идва и пуснатият изненадващо сингъл "Trial by Fire", който е най-дългият (3:17 минути), но и най-добрият трак в албумa. Към финала "Thirty Years" и "Treading Water" звучат малко като една и съща песен, а "LHHC '17" затваря с максимална доза хардкор и гост-участие от Дж. Дж. Питърс от Deez Nuts (дошъл явно чак от източния бряг) и ни изпраща със зверски брейкдаун за финал.

"Welcome to the West Coast II" е адски кратък, някои композиции доста си приличат една с друга и въпреки това от него струи такава сурова енергия и агресия, че не можеш да кажеш лоша дума за него. Не знам и какви са реакциите на медиите отвъд океана, не знам кой как ще приеме албум от Lionheart с има-няма 20 минути музика, но не ми и дреме. Мисля, че и на Lionheart не им дреме за чиято и да е критика (особено пък за тази), така че... пускайте, слушайте и ги чакайте пак в България, за да се смажем дружно на "Trial by Fire" и "Love Don't Live Here". Мисля, че натам отиват нещата. Ха дано.

+ + + + +
Най-непукисткият албум, който съм чувал тази година.
Страшно много енергия, неподправена агресия, никакви излишни украшения.
Опростени, кратки, здрави композиции, удрящи право в лицето.
Отчетливо як бас.

- - - - -
Много кратък бе, братче... 25 минути... чувал съм по-дълги EP-та.
Някой да ми обясни каква е тая гласова поща в "Unhinged", моля.

IF YOU LIKE
Terror, Nasty, Hatebreed, Madball, Deez Nuts, Agnostic Front, First Blood и др.

Автор: Stahley
[7/10]

Emmure - Look at Yourself

Posted by Today's Metal Crew On неделя, март 05, 2017 0 коментара

Стилът: Metalcore/Rapcore
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Sharptone/Warner
Отнема: ~31 минути


Никой не успя да издържи Франки Палмери достатъчно дълго и от миналата година Emmure са в изцяло нов състав, ако не броим единствената константа Франки, разбира се. Дълго слушах за това ново лице на Emmure, колко по-мощни, тежки и яки са отпреди и най-сетне реших да дам няколко уши на "Look at Yourself". Да, по-тежки са. Да, има както деткор елементи, така и рапиране. Хмм, а пък тук Франки казва в типичен swagcore стил, че не гивва фак. Чакай, да не съм си пуснал Attila отпреди няколко години?

Ако обичате да слушате 30-минутни албуми, в които 29 минават в брейкдауни, свръхпродуцирани крясъци, лошо рапиране и малоумни текстове - "Look at Yourself" е албумът за вас! Да, промяната в състава е донесла промяна и в звученето, която с малко уговорки бих определил като положителна, но като цяло, ако това беше дебют и на този диск не седеше името Emmure, тази група щеше да потъне в забвение за три дни. Всички песни си приличат една с друга, а тези, които се открояват, не го правят по много убедителен начин. Супер е, че можем да заформим някой и друг мош на "Shinjuku Masterlord", "Smokey" (която реално е един двуминутен брейкдаун), "Call Me Ninib" и "Turtle in a Hare Machine", но остава вечният въпрос: "И какво от това?". Хубаво, тежки тракове са и имат брейкдауни, но няма и един, който направо да те хване и да те размята из стаята. Вместо това има само изтъркани брейкдауни на килограм, като изключим може би само "Torch", която просто вдига агресията на съвсем ново ниво.

"Ice Man Confessions" и "Flag of the Beast" с тяхното нюметълско (а на места дори Korn-ско) звучене взливат малко цвят и контраст в безкрайното море от брейкдауни, но да се твърди, че Emmure са станали мега яки, само защото са в нов състав, ми се струва доста пресилено. Не знам дали е защото толкова силно се дразня на Attila и понятието "swagcore", което добре оприличава този албум, но хич не съм впечатлен от "Look at Yourself". Преди 5 години щях да кажа друго, но пък и тогава гигантското цунами от еднакво звучащи метълкор банди още се виждаше само в далечината и не ни беше заляло. Днес си мисля, че критериите на слушателя са доста по-завишени и е редно Emmure да се съобразят с това, ако не искат да продължават да са група за основна таргет аудитория от ненужно надъхани хардкор тийнове.

+ + + + +
Новият състав носи със себе си осезаемо подобрено и втежнено звучене.
Когато не се лигави, Франки Палмери може да вади зловещо мощни ревове.
Няколко силно открояващи се композиции, повечето от които логично бяха пуснати и като сингли.

- - - - -
Половин час албум с горе-долу половин час изтъркани брейкдауни.
Нищо ново, изненадващо, оригинално и наистина креативно.
Крясъците на Франки Палмери често звучат наистина ужасно продуцирани.

IF YOU LIKE
Attila, Chelsea Grin, Breakdown of Sanity, Suicide Silence, ABRB, FTFD и др.

Автор: Undepth
[5/10]

Confession - Life And Death

Posted by Today's Metal Crew On сряда, май 21, 2014 0 коментара

Стилът: Metalcore/Hardcore
От/Год: Австралия, 2014
Лейбъл: Lifeforce Records
Отнема: ~33 минути


Превръща се в неписано правило - австралийците знаят как да правят метълкор. Confession е една от многото групи, превръщащи тази теза в стереотип и затова изобщо не съм учуден от чутото в "Life And Death". Агресивен, тежък, директен, силно емоционален (не в "емо" смисъла на думата, спокойно) и изпълнен с ярки послания, това е албум за феновете на чистия, неподправен метълкор и хардкор, които освен от брейкдауни се интересуват и от позицията на дадената група, защото и самите те също имат такава.

 Повечето парчета в албума залагат на "хардкор дължина" от около 3 минути, заради което "Life And Death" се изнизва почти неусетно в рамките на около половин час. За това кратко време обаче Confession успяват да засегнат теми като политиката, религията, приятелството, любовта, раковите заболявания и съвсем като цяло - животът и смъртта. Албумът започва с интрото "Life" и завършва с "Death", от което пък в общи линии става ясно, че се гони някаква (далечна) концептуалност.

Бързо се разбира, че Confession не са особено религиозни, а ако някой случайно има съмнения, може да си пусне "Holy War" и да чуе пасажа "Fuсk everything you believe in!". Още тук проличава и че вокалистът Майкъл Крафтър няма проблем с думата "fuck" и я повтаря толкова често из албума, че по някое време се зачудих дали не страда от синдрома на Турет. Но ако някой си мисли, че тази дума не може да се използва за добро - да помисли пак! Четвъртият трак в албума носи заглавието "Fuck Cancer" - позиция, с която трудно можеш да не се съгласиш, особено ако си загубил близък човек заради тази гадна болест. Дори и без посланието обаче песента е изключително силна и способна да се конкурира дори с най-силния материал на групи като Parkway Drive и Heaven Shall Burn. Следващата я "March 23" също е сред силните композиции в албума, като изненадва особено приятно с включването на прекрасни симфонични елементи. На подобен ход разчитат още "Old Blood" и големият брейкдаун "The Forgotten", които също включват кратки оркестрации във финалните си секунди.

Колкото и да ми е странно да го кажа, на Confession им отива да са мелодични. Но мелодични не по онзи клиширан начин с чистите вокали в припева, а мелодични в агресията си. Отново ще дам пример с "Fuck Cancer" и "March 23", които звучат по-мелодични от другите песни в албума и може би точно заради това са най-запомнящи се и най-предразполагащи към повторно пускане. Някои от песните покрай тях звучат малко безинтересно, което не е гот за половинчасов албум, но от друга страна хубавото е, че за това кратко време няма и къде чак толкова да сбъркаш. Затова и "Life And Death" си заслужава вниманието и слушането. Така че ако харесваш този тип директен метълкор и хардкор и пропуснеш този албум - искрено ще ти се чудя.

+ + + + +
Директен, агресивен, емоционален и понякога изненадващо мелодичен албум.
Зверски брейкдауни, раздвижващи рифове и ритъм, чудесни (но много редки) симфонични включвания.
Много и все интересни теми, засегнати сериозно в рамките на тези ~33 минути. 

- - - - -
Кратък албум, в който има и пренебрежими песни? Not cool.
Понякога брейкдауните и праволинейността взимат връх и нещата доскучават.

IF YOU LIKE
Parkway Drive, IKTPQ, Hand of Mercy, HSB, Buried In Verona, FTFD и др.

Автор: Undepth
[7/10]

Emmure - Eternal Enemies

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, март 17, 2014 1 коментара

Стилът: Metalcore/Hardcore
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Victory
Отнема: ~45 минути


Ако има група, която 100% да може да ви осигури мош, касапница и разчекване от брейкдауни, то това определено е Emmure. С тяхната бясна комбинация от хардкор, метълкор и малко деткор по концертите им сигурно става някакво зверско мазало. Мога само да предполагам. Музиката им не се препоръчва и за слушане в колата и автобуса, защото може да доведе до спонтанни изблици на агресия, чупене на обществена и частна собственост и други подобни вандализми. Всичко това важи и за новия им албум. Но дали това е достатъчно, за да кажем, че е добър?

Ми, не. "Eternal Enemies" започва обещаващо с интрото (или пък е цяла песен, ходи разбери) "Bring a Gun To School" и следващия го сингъл (и най-добър трак в албума) "Nemesis". Песента е страшно ударна, надъхваща и енергизираща още в началото си, а когато се включва и електронният лийд дозата енергия сякаш се удвоява. Но в този момент... песента свършва. Докато се чудех какво става, защо така песента не се разви и свърши така, както започна, минаха още две песни, за които можех да си задам същите въпроси. И така мина целият албум. "Eternal Enemies" се оказа един 45-минутен брейкдаун, прекъсван от време на време от не особено сполучливите опити на Франки за хардкор рапиране (?!) и няколко технични китарни сола. Бъзикам се, разбира се! В този албум няма китарни сола. Нулите и единиците в него са толкова много, че по някое време започнах да се чудя дали той не е изсвирен на повече струни, отколкото прагчета. С други думи, 3/4 от албума може да се изсвири и със завързани очи. И запушени уши. И само с една ръка. Отрязана до лакътя.

Най-странното от всичко (поне за мен) е, че съвсем откровено си харесах няколко песни, при това от най-простите в албума. Самият сингъл, мързеливо озаглавената "E" и "Rat King" (вероятно заради слабостта ми към книгата "Цар Плъх") - напук на простотата и минималистичния поглед върху китарната работа, напук на малоумните текстове в стил "haters eat dick" и напук на факта, че единствено "Grave Markings" не представлява просто някакъв си там брейкдаун. И не знам дали вие ще харесате този албум или не, но ви отправям едно предизвикателство. Пуснете си го в плейъра, дайте на "shuffle", пускайте случайни песни и цъкайте някъде из тях. Ако веднага попаднете на брейкдаун - изпийте един шот. Естествено, има и уловка - защото целият албум си е един брейкдаун. А на такива и да искам - не мога да дам много висока оценка.

+ + + + +
Ако искате музика за мош, надъхване, тренировка и прочие - това е един много подходящ албум.
Супер тежък китарен звук и размазващи брейкдауни.
Франки Палмера има страхотни екстремни вокали!
На живо на тия тракове ще става голяма касапница!

- - - - -
От 45 минути към 40 минават в брейкдауни.
Венера Милоска щеше да изсвири по-разнообразни китарни партии от тези.
Хардкор рапирането на Франки не му се получава много-много.
Лесно предвидим, лесно пренебрежим, лесно забравим. 

IF YOU LIKE
Attila, Chelsea Grin, Dr. Acula, As Blood Runs Black, Deez Nuts, Hatebreed и др.

Автор: Stahley
[4/10]

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели