TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет heart. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет heart. Показване на всички публикации

A Silent Escape - Black Heart

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, юни 03, 2013 0 коментара

Стилът: Modern MDM/Metalcore
От/Год: Швеция, 2013
Лейбъл: -
Отнема: ~31 минути


Новата вълна от групи в шведския модерен метъл започна съвсем наскоро и едни от виновниците за появяването на тази вълна вече имат втори албум. Те са A Silent Escape и с "Black Heart" те удрят с все така мелодичен и модерен, но осезаемо по-тежък саунд. И макар албумът да е с "хардкор" дължина (малко над половин час) и средна продължителност на песните около 3 минути, феновете на модерния метъл ще останат доволни. Главната причина - материалът в "Black Heart" е много стегнат и не е оставено място за пълнежи.

Формулата, с която работят A Silent Escape изглежда ясна - типично шведски рифове, адаптирани идеално към метъл обстановката през 2013-та година, солиден и плътен звук, предимно крещящи вокали и мелодични припеви с чисти вокали (или смесица от двата типа пеене). Ясни изглеждат и хитовите композиции, върху които е изграден албумът - сингълът "Frozen Blood", "When the Last Song" (може би най-доброто парче тук), "Gagball" и опростената, но забиваща се в главата "Seeker". Не мисля, че подредбата им (през една песен) е случайна и не казвам, че останалите песни са слаби, но поне за мен тези четири "стълба" успяват да поддържат интереса към "Black Heart" от началото до края. Около тях пък се чуват двете резачки от по 2½ минути, наречени "Gone" (ударното начало на албума) и скоростната "The Light", а с по-мелодично и дори леко избиващо на пънк рок звучене (поне в припева) изненадва "Speed of Light".

Понякога не съм сигурен дали чувам тези прословути "шведски рифове" или явни влияния от групи като Soilwork и In Flames, но не мисля, че това е кой знае какъв проблем. Освен това, напомнянето за тези банди в повечето случаи е свързано само с добри асоциации, така че не виждам причина да размахвам пръст срещу A Silent Escape. Показалецът ми обаче няма да остане в покой и ще сочи начумерено срещу извънредната краткост на албума, защото в него можеше да има поне още 2-3 песни. Още вътрешно разнообразие пък също би било от полза на групата, защото с този си албум ASE показват, че не искат да тъпчат на едно място, но може би можеха да предоставят и още аргументи в защита на тази своя теза.
 
+ + + + +
Много добър, солиден, плътен, модерен и тежък звук.
Завиден баланс (или по-точно преплитане) между екстремни и мелодични пасажи.
Стегнат поток от песни, без пълнежи, балади, лиготии и слаби композиции.   

- - - - -
Албумът можеше да е с 15-ина минути по-дълъг...
... и с половин идея по-ранзообразен. 

IF YOU LIKE
Demotional, The Unguided, In Flames, Soilwork, Sonic Syndicate, Solitude и др.

Автор: Stahley
[7.5/10]

Secret Sphere - 2012 - Portrait of a Dying Heart

Posted by Today's Metal Crew On събота, декември 01, 2012 2 коментара

Стил......: Symphonic Power Metal
Държава...: Италия
Лейбъл....: Scarlet Records
Отнема....: ~51 минути 


Италианците са голяма сила на пауър метъл сцената и за това свидетелстват много доказани местни банди като Rhapsody (във всичките й форми), Elvenking, Thy Majestie, Vision Divine и много други. Именно последните са групата, от която идва и вокалистът на Secret Sphere - Микеле Лупи. Ако сте слушали Vision Divine или Killing Touch, няма как да не сте отбелязали страхотния му глас, който той използва днес именно в този нов албум на Secret Sphere.

"Portrait of a Dying Heart" е концептуален албум, базиран на книгата "Complice la Notte" на младата италианска писателка Костанца Коломбо. Той започва с 6-минутен инструментал, който не е никак лош, но определено не служи добре като отварящ трак. 6 минути без вокали в самото начало натежават много, а минутите без пеене стават дори над 7, защото последващата я "X" също съдържа над минута инструментал, преди най-накрая да чуем заветните вокали на Микеле и да отдъхнем. Eто това вече би била подходяща отваряща песен, от която да разберем какво ще чуем и нататък - модерен пауър метъл в духа на Sonata Arctica, с много кийборди и страхотни вокали, извън типичната хеви метъл бленда (за добро). Най-доброто обаче тепърва предстои, защото след известно "подгряване", Secret Sphere направо избухват с мощната "The Fall" и направо хитовата "Healing", чието електронно начало постепенно води до вътрешна кулминация с невероятен мелодичен припев, който ще се загнезди в главите ви само след едно слушане.

Тук рязко спирам, защото мисля, че няма нужда да ви казвам какво има във всеки един от следващите тракове, освен че ви чакат две балади и един грандиозен финал и ще ви оставя сами да откриете всички бижута, скрити в "Portrait of a Dying Heart". Това е един добре композиран и прецизно изсвирен албум, който обаче надали щеше да излезе чак толкова добър, ако не беше гласът на Микеле Лупи. С изключение на няколко не толкова интересни песни и на нелошото, но скучно инструментално начало, "Portrait of a Dying Heart" определено има с какво да се нареди до най-добрите албуми на евопейската пауър метъл сцена тази година!


+ + + + +
Особено силна средна част на албума.
Вокалите на Микеле Лупи са на изключително високо ниво!
Запомнящи се и запяващи се припеви и мелодии, които могат да изстрелят Secret Sphere напред.

- - - - -
Докато чуем каквото и да е пеене в албума, минават 7 минути...
Не е като да няма 1-2 пълнежа като цяло.

Подходящо за фенове на:
Vision Divine, Sonata Arctica, Derdian, Celesty, Rhapsody и др.
 Автор: BGMario
-=8/10=-

Miss May I - 2012 - At Heart

Posted by Today's Metal Crew On петък, юни 01, 2012 0 коментара

Стил......: Melodic Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Rise Records
Отнема....: ~44 минути 


Тук нещата идват бавно. Това важи както за много търговски аспекти, така и за много културни такива. В този частен случай (без Владо Беряну) става дума за "тенденциите" в екстремната музика и в още повече частност - метълкорът. Защото докато Miss May I набират бърза и сериозна популярност в САЩ и по света (и имат 715 000 фена във фейсбук), тук, при споменаване на името им, получавам ответен въпрос: "Мис мейт ау? Туй некви женки ли беха?", или "Ъ? Месмерайз? Албума на SOAD?" и не ми остава друго, освен своевременно да сменя темата. Но простено да е на всички - тук такава музика не се промотира, почти не се продава и адски трудно се намира.

Зад тази не чак толкова сполучлива обложка се крие третият студиен албум на Miss May I. Вече успяхме да чуем и първия сингъл от него - отварящата "Hey Mister". Очаквано, това е най-запомнящият се трак в "At Heart". Рифовете ще накарат главите да закуфеят, припевът ще накара устите да запеят, а леко нестандартните брейкдауни ще нагреят обстановката достатъчно, за да закипи и мошът с пълна сила. Албумът продължава нататък с не по-малко ентусиазъм и скорост, с тонове рифове (някои биха ги нарекли "шведски") и с крачка встрани от типичния мелодичен метълкор, наводнил пазара в последно време. В повечето парчета е заложено на познатата формула с крещящи вокали в куплетите и чисти в припевите, но в случая това не е минус. Песни като "Day By Day", "Live This Life" и "Ballad of a Broken Man", макар и ползващи тази леко изтъркана линия, показват правилно балансирания контраст между агресия и мелодичност, който убягва на много от бандите в жанра. С по-прости думи, нито контрастът е прекалено голям, нито припевите - прекалено мелодични, нито куплетите - прекалено екстремни. Изобщо, тежестта е стабилна, рифовете се леят като из ведро, Леви вее къдрици и крещи като за последно, а Райън пее чистите вокали повече от приемливо като за басист.

С удоволствие отбелязвам, че MMI може да имат само три албума, но вече търсят нови посоки на развитие, което им прави чест. Не говоря за дебютантското "търсене на себе си", а за чиста проба самоусъвършенстване в реално време. Въпреки това, в "At Heart" са намерили място някои леко компромисни песни, но благодарение на тях пък изпъкват други, запомнящо се здрави парчета. Прибавяйки и зашеметяващата китарна работа в албума, не ми остава нищо друго освен да го препоръчам горещо на всички фенове на стила.


+ + + + +
Висококачествена продукция + безкомпромисни крещящи и сполучливи чисти вокали.
Пръстите на китаристите не се задържат дълго на една и съща нота и не си дават почивки.
Има открояващи се хитови парчета, които да запомниш и занапред. Пример - "Hey Mister".
Б
алансирана работа отвсякъде!

- - - - -
По някое време става ясно какво ще има в следващия трак и става малко безинтересно и предвидимо.
Няколко леко компромисни парчета.

Подходящо за фенове на:
Attack Attack!, Memphis May Fire, TDWP, WCAR, FTFD и др.
 Автор: Testset/Stahli
-=8/10=-

My Heart To Fear - 2012 - Into the Maelstrom

Posted by Today's Metal Crew On неделя, февруари 26, 2012 3 коментара

Стил......: Modern Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: -
Отнема....: ~38 минути 

www.facebook.com/myhearttofear

Слушайки този албум, в главата ми не спря да изниква един и същи въпрос - къде спят лейбълите, за да не вземат тази банда под крилото си? Всякакви кресливи некадърни нещастници от сорта на Design the Skyline имат договори, а My Heart To Fear - не?! Светът определено е несправедлив понякога. Дразня се на недооценяването на тази банда, защото "Into the Maelstrom" е албум, за какъвто с години си мечтаех да чуя. Много банди са се опитвали да правят нещо подобно, но нито една досега не го е правела достатъчно добре. Говоря за това страхотно съчетание на техника, мощен и модерен саунд, два типа вокали и електронни елементи, което My Heart To Fear ни предлагат тук. Миналата година бях на седмото небе, когато чух The Browning да правят нещо подобно с умопомрачителния си "Burn This World". Днес това чувство се завърна именно с "Into the Maelstrom".

"Into the Maelstrom" е толкова добър, че дори някой зъл хейтър да иска да го оплюе, няма да има за какво да се хване. Мнозина от нас са се сблъсквали с онова досадно "тру"-метъл отношение от типа на "Ъъъ, тия модерните са педaли, некадърници, не могат да свирят, бичат два рифа, лайнааа, уу", нали? Е, на този албум обаче и копче не можеш да му кажеш. Здрав, небанален метълкор; корави вокали и чудесни чисти вокали; технични китарни рифове и сола; технични барабани; изваден на преден план бас, който не копира китарите, а пази своя линия и от време на време дори се впуска в сола; зловещи брейкдауни; ярки електронни елементи; силни текстове (на християнска тематика); никакви лигавщини и емовщини... какво повече може да иска човек?! Хвала на онзи, който даде и една обективна причина, поради която този албум е слаб.

Електрониката и симфоничните елементи играят сериозна роля тук. Талантливото и технично свирене, което пичовете ни предлагат, е неоспоримо, но точно тези електро/симфо лийдове правят "Into the Maelstrom" малко по-"extra special" и добавят онова малко нещо, необходимо за направата на един наистина различен и максимално близък до перфектното албум. Песни като "Blood Money", "Encased In Glass", Misery Lights" и "Dear Mr. White" пък имат толкова много заряд и хитов потенциал, че просто не е безопасно да ги слушате в близост до чупливи предмети.

За да не ме изкарат заслепен или подкупен, ще спомена, че в "Into the Maelstrom" открихи една, макар и незначителна грешки - напълно идентичните начални 2 секунди на "Misery Lights" и "Whore De Culture". И признавам, усетих се напълно случайно и само от чиста проба дребнавост ви казвам за нея. Сега обаче няма да издребнявам и да се колебая, а ще дам на този великолепен албум първата си пълна 10-ка за годината. Дано тя помогне на групата поне малко в намирането на читав лейбъл, който предпочита качеството пред разни ревливи wannabe-hardcore сополанковци. Успех, пичове! Чака ви страхотно бъдеще!

+ + + + +
Техничен, идеен, мощен, разнообразен, далеч от баналността и просто... могъщ!
Всеки инструмент се чува отчетливо и играе своята важна роля в албума.
Епична електроника, умножаваща 100 пъти кефа от слушането на тази музика.
Специално внимание към малките детайли.

- - - - -
"Misery Lights" и "Whore De Culture" започват еднакво в първите си 2 секунди. Уау.

Подходящо за фенове на:
The Browning, Asking Alexandria, My Ticket Home, Born of Osiris и др.
Автор: Zorn
-=10/10=-