ЖАНР: Melodic Death Metal
ОТ/Д: Швеция/САЩ | 10.02.2023
ОТ/Д: Швеция/САЩ | 10.02.2023
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~47 минути
ОТНЕМА: ~47 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет in flames. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет in flames. Показване на всички публикации
In Flames - Clayman (20th Anniversary)
On
вторник, август 25, 2020
0
коментара
ЖАНР: Melodic Death Metal
ОТ/Д: Швеция | 28.08.2020
ОТ/Д: Швеция | 28.08.2020
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~65 минути
ОТНЕМА: ~65 минути
In Flames - I, The Mask
On
вторник, февруари 12, 2019
1 коментара
ЖАНР: Modern Metal
ОТ/Д: Швеция | 01.03.2019
ОТ/Д: Швеция | 01.03.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~51 минути
ОТНЕМА: ~51 минути
In Flames - Battles
On
събота, ноември 05, 2016
3
коментара
Стилът: Modern Metal
От/Год: Швеция, 2016
Лейбъл: Nuclear Blast
За тези от нас, които не мрънкат от 15 години за това как In Flames трябва да се върнат към корените си и звученето от първите си албуми, става все по-трудно да защитаваме тази група. След изключително слабия "Siren Charms" идва ред на немощния "Battles" - един изморено звучащ, осакатен с ужасна продукция албум, която изобщо не отива на група от такъв ранг. Вече спорих с някои колеги (включително чужденци), които ме убеждаваха, че продукцията е окей и че трябва да си оправя колонките и слушалките, но не е така - просто In Flames никога не са имали толкова лошо звучене.
Отварящото трио - "Drained", "The End" и "Like Sand" звучи като поредица от песни, която би била приемлива само под формата на бонус съдържание или като пълнеж в края на албума, но "Battles" започва с нея. Това неубедително начало е озадачаващо и едва на неговия фон осъзнах колко як трак е всъщност "The Truth". Вярно, прилича по-скоро на песен на BMTH, а китарите звучат едновременно глухо и като автоматично генерирани от MIDI файл в FL Studio, но дори въпреки всичко това, песента е добра, а електрониката е най-добре звучащият инструментален елемент в нея. "In My Room" също е много нетипична, но нелоша композиция и може би нямаше да отнесе толкова критики от феновете, ако около нея имаше повече тежък In Flames контент. Първата половина на албума завършва също толкова изморено и немощно, колкото и започва - с "Before I Fall". Уви, май In Flames не осъзнават, че вече са паднали доста тежко.
Във втората половина положението не се подобрява особено, даже напротив. Китарите започват да звучат все по-зле още в насилено тежката "Through My Eyes", а заглавната "Battles" е абсолютно бедствие, въпреки добрите чисти вокали на Андерс в припева. "Here Until Forever" обаче е истинският апогей на безсилието в албума. Какво the fuck се случва с In Flames? И не, не е проблемът в това, че песента е лека - проблемът е, че е адски слаба и скучна. Андерс беше казал в интервю, че я е писал за сина си и затова е изключително горд с нея... което е супер новина за сина му, но не и за феновете на In Flames, които искат да слушат здрава музика от любимата си група. Чак след като мине 7-минутната мъка "Wallflower", започва да му се вижда края и идва закриващата регулярното издание "Save Me", в която поне китарите не звучат чак толкова зле.
Ако сте си взели лимитираното издание с надеждата, че поне един от двата бонуса в него ще спаси положението - добре сте сторили! "Greatest Speed" и "Us Against the World" са сред най-добрите песни в "Battles" и далеч повече звучат като In Flames от 80% от съдържанието в регулярното издание. Въпреки това и те не биха били нещо повече от пълнеж в един наистина силен албум на In Flames. Разочарованието е голямо и за пореден път го казвам - не е проблемът в това, че не правят мелодета, който правеха преди 25 години. Проблемът е, че правят немощна, изморено звучаща музика с отвратително калпава продукция.
+ + + + +
Песни като "The Truth" и "In My Room" показват, че в групата все още се раждат добри композиционни идеи.
Композициите, добри или лоши, са изненадващи и често са трудно предвидими.
Емоционален, някак личен албум.
- - - - -
Композициите, добри или лоши, са изненадващи и често са трудно предвидими.
Емоционален, някак личен албум.
- - - - -
Никаква енергия и мощ, очевидна умора и още по-очевидна липса на ентусиазъм.
Ужасно слаба продукция, горе-долу на нивото на домашната, най-вече откъм китари.
Купища безидейни композиции, започващи скучно и свършващи в нищото.
"Battles" е "That's the Spirit"-ът на In Flames.
Ужасно слаба продукция, горе-долу на нивото на домашната, най-вече откъм китари.
Купища безидейни композиции, започващи скучно и свършващи в нищото.
"Battles" е "That's the Spirit"-ът на In Flames.
IF YOU LIKE
Soilwork, Sonic Syndicate, Engel, Dark Tranquillity, Bring Me The Horizon и др.
Автор: Testset
[3.5/10]
In Flames - Siren Charms
On
сряда, август 27, 2014
2
коментара
От/Год: Швеция, 2014
Лейбъл: Sony Music
Казвам го направо - ако очаквате тежък албум няма смисъл да четете нататък. In Flames имат едни от най-мрънкащите фенове на света, затова си казвам директно - "Siren Charms" е лек, много нетипичен за групата и в общи линии има 3, максимум 4 по-тежки парчета. И ако тежестта на музиката е най-важна за вас в творчеството на In Flames, то тогава наистина - няма смисъл да четете надолу. Но ако все пак ви е интересно какво са сътворили този път и защо "Siren Charms" звучи така, както звучи - останете още малко с нас.
Музиката, настроението, общият тон - всичко е различно този път. И ако "SOAPF" ви е бил прекалено лек и мрачен, то само гледайте какво ви чака в "Siren Charms". Тежките парчета в албума (да се разбира - с водещи тежки китари) се изчерпват с "Everything's Gone", "When the World Explodes" (с изненадващо включване на оперната певица Емилия Фелдт към края) и "Monsters In the Ballroom". Това са песните, в които ги има онези специфични китарни хватки и рифове, чиято принадлежност няма как да сбъркаш. В списъка с един крак може да се намърда и сингълът "Rusted Nail".
Оттам нататък - меланхолия, алтърнатив, рок и мрак. Отварящата "In Plain View" събира от всичко по малко, добавя дебел електронен лийд и повечко китари и бързо хвърля в размисли изненадания слушател. Песента е наистина добра, но още в нея става ясно, че това няма да е "нормален" албум на In Flames. Електронната вълна се прехвърля и в куплетите на "Paralyzed", където Андерс продължава да разчита предимно на чистите си вокали. Меланхолията напълно взима връх в невероятно красивата, но все така нетипична за групата "Through Oblivion", но се превръща в депресия в "With Eyes Wide Open". Заглавната "Siren Charms" пък залага на по-алтернативно, но все така мрачно звучене. В "Dead Eyes" и "Filtered Truth" настроението се вдига леко и китарите отново заемат по-водеща роля, но в първата не се случва нищо, а втората играе ролята на закриващ трак, но хич не звучи като такъв. По-скоро те оставя да се чудиш: "Е... това ли беше?".
Държа да подчертая дебело и сочно, че не съм от феновете, които плачат безутешно по миналото и мрънкат по фейсбук страницата на In Flames с надеждата те да запишат нов "Whoracle" или "The Jester Race". Нямам проблем дори с това In Flames да правят лека и меланхолична музика, защото тази група е толкова креативна, изненадваща и непридвидима, че и поп да засвири - ще го засвири добре. Виж, имам проблем, когато съотношението на леките към тежките парчета е 3:1 - и то не защото леките са лоши, а просто защото така не се открояват и стават безинтересни. Пример - "Metaphor" в "Reroute To Remain". Великолепна, абсолютно нетипична за In Flames песен, която обаче надали днес щях да помня, ако целият албум беше пълен с такива и само в "Trigger" и "Free Fall" имаше китари. Такъв горе-долу е случаят с "Siren Charms". Напълно разбирам колко е трудно дори за креативни личности като Андерс и Бьорн да се надскачат всеки път и постоянно да измислят по нещо, с което да се променят и развиват (който още не е разбрал, In Flames не издават един албум два пъти), разбирам и по-философското и меланхолично настроение, което струи от гласа на изтощения от креативния процес Андерс. Разбирам и желанието за еволюция, защото без нея надали някога щяхме да чуем албуми като "Clayman", "Reroute To Remain", или дори "Colony". Но просто предпочитам малко по-друг тип In Flames. Както казах, нямам проблем с "лекотата", но загубата на идентичността вече е друга работа.
В крайна сметка, "Siren Charms", съвсем честно, е добър албум - меланхоличен, завладяващ и приятен за слушане. По-тежките парчета в него са страхотни, но уви - са малко. Но ако се заслушате по-внимателно и се абстрахирате от факта, че сте очаквали тежък албум, ще откриете колко красиви мелодии са пръснати в него. Може да се замислите и колко други групи са способни да издадат албум с подобна музика, която цепи всякакви стилови граници и влиза в графата "неопределимо". Метълът и рокът тук сякаш са обградени от магия, която не ти позволява да заклеймиш албума като едно от двете. А това значи само едно - дълбочина. Дълбоко философски, дълбоко музикален и... дълбоко разочароващ за голяма част от феновете, гарантирано. И не, не знам каква оценка да сложа на този албум. "Just this once listen to the words I say!".
+ + + + +
Какъвто и стил да захванат In Flames - все ще се справят много добре с него.
В парчетата с повече тежки китари и енергия си личи класата на авторите.
Дълбоко музикален албум, пълен с красиви мелодии и завладяващо меланхолично настроение.
- - - - -
В парчетата с повече тежки китари и енергия си личи класата на авторите.
Дълбоко музикален албум, пълен с красиви мелодии и завладяващо меланхолично настроение.
- - - - -
Прекалено лек, прекалено меланхоличен и прекалено нетипичен за групата като цяло.
Много малко тежки китари и здрави рифове, липса на енергия и почти никакви екстремни вокали.
Много малко тежки китари и здрави рифове, липса на енергия и почти никакви екстремни вокали.
IF YOU LIKE
Soilwork, Engel, Dark Tranquillity, Scar Symmetry, At The Gates и др.
Автор: Testset/Undepth
[N/A]
Абонамент за:
Публикации (Atom)
