ЖАНР: Alternative Metal
ОТ/Д: Италия | 11.10.2019
ОТ/Д: Италия | 11.10.2019
ЛЕЙБЪЛ: Century Media
ОТНЕМА: ~45 минути
ОТНЕМА: ~45 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет lacuna coil. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет lacuna coil. Показване на всички публикации
Lacuna Coil - Delirium
On
четвъртък, май 19, 2016
3
коментара
От/Год: Италия, 2016
Лейбъл: Century Media
Когато Lacuna Coil издадоха "Dark Adrenaline", много се кефех как групата си е върнала "тежкото" звучене. Ех, само ако знаех колко смешно биха звучали тези мисли, след като чуя какво има в "Delirium"! Считаният от много фенове за "леко ненужен" в групата Андреа Феро най-сетне се сети, че е време за промяна и използва момента, че групата смени трима свои членове, за да покаже какво може. На него се пада и честта да започне албума с поразителен рев - нещо, което вече хич не очаквахме да чуем.
С въпросния рев започва "The House of Shame", който моментално дава да се разбере, че това е най-добрият трак, който Lacuna са вадили в последните години. Но това е само началото! Промените в групата тепърва започват да се усещат. Най-напред промяната се усеща в китарите, които вадят един такъв тон... сякаш метълкор китаристи свирят алтърнатив и ню метъл - и това звучи добре! Когато Андреа пък отприщва крясъците си (все пак доста време ги е държал), мислите за метълкор и ню метъл отново се появяват, но Кристина Скабия е там и не само ни напомня какво точно слушаме, а дава и едно от най-разнообразните си вокални изпълнения досега. И докато "Broken Things" звучи като песен, написана през 2000-та (с всичките плюсове и минуси на това твърдение), то заглавната "Delirium" може би ще е големият хит в албума и вече предвиждам видео към него. Припевът е зверски масивен и въздействащ, а ефектът, леко напомнящ за семпъл от ориенталско пеене, на първо слушане звучи много странно и дори някак комично, но впоследствие може да се превърне и в любимата ви част от песента.
"Blood, Tears, Dust" продължава с още по-тежки груув китари, още ревове от Андреа и високо пеене от Кристина, "Take Me Home" леко разчупва ритъма, a "Ghost in the Midst" започва досущ като песен на модерна метълкор банда и поне аз се радвам, че Lacuna Coil са си направили този експеримент. И докато мрачната "My Demons" и "Claustrophobia" леко страдат от "синдрома на предпоследните песни", то "Ultima Ratio" затваря албума много силно и категорично, сякаш съчетавайки в себе си от всичко, което сме чули досега в "Delirium" - ревове, чисто пеене, бързо темпо, бавно темпо, електроника, насечени китари, отчетлив (да не кажа почти Korn-ски) бас, елементи на ню метъл, метълкор и... абе, да. От всичко.
С "Broken Halo" беше станало съвсем очевидно, че на Lacuna Coil им е нужна промяна и им прави чест, че са решили тя да е толкова явна, уверена и категорична. Тежкото звучене им отива много повече, а и дори с него те не са изгубили и грам от мелодичността си. Доказателството идва с песни като "The House of Shame", "Delirium" и "Ghost in the Midst", които възможно най-добре сочат пътя напред за групата. Не съм чел нито едно друго ревю за албума и нямам представа дали масово го хвалят или разкостват, затова не вярвайте сляпо на ревюта и чуйте сами "Delirium", за да откриете сами силните и слабите му страни. В него има и от двете.
+ + + + +
Наложителната промяна най-сетне се случи на много нива и определено е за добро.
Новият китарен звук в началото звучи малко странно, но впоследствие става ясно, че е добро решение.
Разнообразни песни + експерименти с различни стилове и настроение
Андреа Феро най-накрая се реши да извади тежката артилерия ревове и крясъци.
Кристина Скабия също впечатлява с вокални изпълнения, но тя кога ли не го прави?
Два-три ярко открояващи се хита.
- - - - -
Новият китарен звук в началото звучи малко странно, но впоследствие става ясно, че е добро решение.
Разнообразни песни + експерименти с различни стилове и настроение
Андреа Феро най-накрая се реши да извади тежката артилерия ревове и крясъци.
Кристина Скабия също впечатлява с вокални изпълнения, но тя кога ли не го прави?
Два-три ярко открояващи се хита.
- - - - -
Няколко отчетливо по-слаби и не чак толкова въздействащи композиции.
Тук-там има някои сегменти и текстове, които са прекалено "cheesy" дори за 2000-та година.
Тук-там има някои сегменти и текстове, които са прекалено "cheesy" дори за 2000-та година.
IF YOU LIKE
Evanescence, Delain, Deadlock, Nemesea, We Are The Fallen и др.
Автор: Testset
[8/10]
Lacuna Coil - Broken Crown Halo
On
вторник, март 25, 2014
2
коментара
От/Год: Италия, 2014
Лейбъл: Century Media
Чаках го. Бях живо заинтригуван какво ще се случи в този албум. Защото Lacuna Coil са една от вечните банди. Не, не го разбирайте като луда фенщина, италианците нито са най-добрите в този тип музика, нито може да ги брандираш като куриоз. Но са запомнящи се и в истинския смисъл на думата - уникална банда. Нещо като Алис Купър - и 50 години да бичиш един и същи рок - пак ще си интересен. Любопитството ми се засили още повече, когато се разбра, че част от членовете напускат групата, ще се пенсионират, или там-квото. Но кажи му един "язък!" и толкоз.
Хайде стига съм се превъзнасял. Пускаме албума и се натрисаме директно на сингъла "Nothing Stands In Our Way", който удря на правилното място, а кака ви Скабиа държи по-голямата част от вокалите в това парче. Приятен радио хит, но нищо различно и ново. Добро начало за албум, но съм повдигнал една вежда като Скалата. И с право - в ушите като свредел се навира второто парче от албума "Zombies". Честно казано, имам чувството, че това нещо е в тоя албум поради лош опит за шега. Не бих се почувствал кофти, ако ви кажа, че това е най-безличната песен, която Лакуна са правили някога и дори доброто ѝ соло не я измъква от факта, че е по-зле от пълнеж на буутлег. Следва "Hostage to the Light", която посрещам с физиономията на човек, който си е опарил езика с гореща супа. И супата все още e с вкус на... среднящина. Неприятно съм изненадан от западащото ниво на всеки следващ трак, както и в момента, в който започна "Victims". Тук вече едвам се удържам да не изпищя с глас. Скабиа май... рапира? Малко, по средата, ама... Не, спирам. Излизам да пуша една цигара, като умишлено пропускам втория сингъл "Die & Rise", който по мое мнение също е мнооого изнасилен да бъде слушаемо парче. И по средата има пасаж на италиански или латински, не знам - в този момент вече съм прекалена апатия, за да ме е грижа на какъв език е (италиански е, бел. ред.).
Окей, "I Forgive (But I Won't Forget)", както се казва и парчето, с което продължава албумът. След слабия старт то идва като целебен балсам за ушите ми. Сега като се замисля, пак не е нищо ново, ама предишните парчета просто много свалиха летвата. Идва и "Cybersleep", която много ми допадна и май ще се пребори за личен фаворит. "Infection" минава помежду другото и макар че е малко еднотипна, звучи като по-успешната версия на "Victims". Така или иначе, или ушите ми вече са запушени от кръв, или парчетата започват да стават по-добри. В "I Burn In You" Андреа Феро звучи малко като Ник Холмс от Paradise Lost и за малко да взема назад всичко лошо, което някога съм казал за него (да, не го тача особено). Но няма. Средното темпо в албума някак си определя кои парчета ще са "куул". Бързите не са им се получили. Предпоследният трак е "In the End I Feel Alive", в който Андреа Феро пее "Burn, baby, burn!" - имам десет хиляди критики към това, но ще кажа само: 1. ТИ СЕРИОЗНО ЛИ? и 2. Дейв Мъстейн се засрами, когато изпя същите думи и сега не го свири лайв т’ва, вземи си поука, Феро! Но парчето е с интересно аутро, хайде да не злобея излишно. И за десерт в албума идва 6-минутната "One Cold Day" - песен със средно към бавно темпо, което за този албум означава добро парче. Сякаш се усеща и малко пинк-флойдовско настроение в китарите.
Ами, преглъщам с крива усмивка - Lacuna са си Lacuna; Кристина Скабиа си пее страхотно, за годините гласът ѝ не е паднал, но без да броим експеримента с рапирането (и то един голям и успешен експеримент, въй - бел. ред.), други тенденции да се пробва нещо ново няма. Въпреки напускането на двама ключови членове, групата се е постарала да натика по-разочароващите си тракове в началото на албума, а в края са ни оставили по-хубавата музика. И все пак, може би точно Lacuna Coil не трябва много да експериментират, тъй като те са си солидно бетонирани в техния си кът и е възможно промяната да не е за добре. Като цяло, албумът е по-слаб от предишния. И въобще на тези, които чакат втори "Comalies" – ще има да си чакате.
+ + + + +
Кристина Скабиа както винаги е на ниво - изаради това ниво един ден ще бъде легендарна.
Албумът е с много приемлива дължина и не е досаден за прослушване.
Гениално сплотен състав без нито един излишен фрагмент.
Много добър аранжимент на инструменталите и вокалите.
- - - - -
Албумът е с много приемлива дължина и не е досаден за прослушване.
Гениално сплотен състав без нито един излишен фрагмент.
Много добър аранжимент на инструменталите и вокалите.
- - - - -
Началото на албума не е особено впечатляващо.
Можеха и повече - албумът определено остава в сянката на "Dark Adrenaline" и "Comalies".
Андреа Феро не се справя много добре и нуждата от пеенето му отдавна е спорна... но пък сме му свикнали.
Можеха и повече - албумът определено остава в сянката на "Dark Adrenaline" и "Comalies".
Андреа Феро не се справя много добре и нуждата от пеенето му отдавна е спорна... но пък сме му свикнали.
IF YOU LIKE
Evanescence, Delain, Nemesea, Within Temptation, We Are The Fallen и др.
Автор: Quiksilver
[6/10]
Абонамент за:
Коментари (Atom)
