ЖАНР: Alternative Metal
ОТ/Д: Италия | 11.10.2019
ОТ/Д: Италия | 11.10.2019
ЛЕЙБЪЛ: Century Media
ОТНЕМА: ~45 минути
ОТНЕМА: ~45 минути
Точно това се случва и в "Black Anima" - по-сурово звучене, мрачни ревове, насечени рифове, с няколко думи, преди години на това му викахме комбинация "Красавицата и звяра" и мисля, че осъвремененият стил на Lacuna упорито защитава този термин. Позицията на лийд китара е празна, каквото ви липсва откъм мелодия е насочено към вокалите на Кристина Скабиа, която обаче активно се разхожда до двата края на диапазона си. Това можете да чуете в "Reckless" и в другия сингъл "Layers of Time". Там положението е повече риф, повече клавир, повече рев и повече мелодия от г-ца Скабиа. На някои, сред които съм и аз, може да им липсват старите неща, но с известна доза киселеене не мога да не призная, че това са стъпки в правилната посока. Или казано по-точно, стъпките започнаха още с предишния албум "Delirium", а "Black Anima" е в същата посока, с трудно забележима щипка от нещо ретро лакунесто.
В "Apocalypse" може да чуете яко китарно соло, а песента е и това "ретро" усещане, за което говорех, редом със следващата "Now or Never". Има и рЕзко рапиране в даден момент на тази последната... винаги ме е стряскал моментът, когато вокалистите на тази група залитнат в тази посока. Като споменах - в албума има не малко моменти на "соло" китара, които всъщност са приятно попадение - кратички, ненатрапчиви, като че ли добавени за малко цвят в чернилката-душа. Докато сме тук, обявявам еволюцията на термина "пауър-балада" - новият вид е "дарк готик претеншъс пауър балада" и "Veneficium" е точно това (подозирах раждането на новия вид преди години покрай клипа "The end of time" на същата група). И отново с моята тенденция, то е осмото парче от албума. Да, признавам, започва леко претенциозно и надуто, но крайният резултат е приятна, наситена и бавна песна, предназначена за дни на меланхолия. Иначе, на някои места може да чуете откровено алтърнатив влияния, като тук вметвам "The end is all I can see", която е подозрително мелодична.
Структурите на голяма част от композициите в "Black Anima" ми еднаквеят, но може би това е резултат от факта, че предимно Зелати държи композиторския контрол. Като цяло, албумът е добър и силен и залага на това, което понесе предишния такъв на вълната. Какво е това ли? Lacuna Coil винаги са седели на едно много специфично място като група и стил - със специфични композиции и вокални изпълнения, които не можеш точно да класифицираш към някой от многото днешни и сравнително по-малкото вчерашни стилове. Групата трудно може да бъде сбъркана и макар да не са за всеки вкус, Lacuna Coil неоспоримо еволюират с всеки следващ албум. И едновременно с това успяват да останат с релевантно-модерен звук.
+ + + + +
Консистентен албум, който лесно се слуша в цялостта си.
Вокалите на Андреа Феро надобряват.
Усеща се "реновирана ретро жилка" в композициите.
Никога не мож сбърка Кристина Скабиа - и има защо.
Вокалите на Андреа Феро надобряват.
Усеща се "реновирана ретро жилка" в композициите.
Никога не мож сбърка Кристина Скабиа - и има защо.
- - - - -
Малко еднаквеещи структури на композициите.
"Save me" е потресаващо скучно парче.
"Save me" е потресаващо скучно парче.
IF YOU LIKE
Evanescence, Sinheresy, Delain, Deadlock, The Agonist, Ignea, We Are The Fallen и др.
Автор: Quiksilver
[7.5/10]
Съгласен съм до голяма степен с ревюто и наистина отсъствието на Маус и Пица се усеща в предишния албум и в този, но не чак толкова. В Delirium имаше страхотни сола от различни гост музиканти, което беше глътка свеж въздух в преобладаващото djent-ското звучене. И въпреки всичко звукът сам по себе си не е лош - напротив, има страхотни рифове, които дават повод за куфеене. Нещо, което група като Лакуна не може да се похвали с предишните си издания. Проблемът е когато песните почнат да се преливат една в друга и станат еднотипни, но Марко е намерил начин да балансира пренасищането.
Black Anima е естествения прогрес в това отношение т.е. повече от същото. За мен лично не е по-добър от Delirium или други техни албуми, но определено не е слаб. 7.5 или 8 е съвсем акуратна оценка и заслужава похвала не само за мрачната атмосфера и мелодичността в повечето парчета, вокалите на Андреа и Кристина, но и най-вече както се казва в ревюто, за продължителното израстване и еволюиране на групата като цяло.
Както винаги - в делукс версията на албума са едни от най-добрите парчета - Black Feathers, Through The Flames и Black Dried Up Heart. Силно препоръчвам да бъдат чути понеже изпъкват с едни гърди напред спрямо голяма част от парчетата в регуларното издание. Особено Black Feathers е смазващо добра!