TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Lacuna Coil - Black Anima

Posted by Today's Metal Crew On петък, октомври 11, 2019 1 коментара

ЖАНР: Alternative Metal
ОТ/Д: Италия | 11.10.2019
ЛЕЙБЪЛ: Century Media
ОТНЕМА: ~45 минути

От оригиналните членове на Lacuna са останали само трима, за един от които допреди два албума беше спорно дали има музикална дарба. Ще поема от това кръстовище. Андреа Феро твърдо е решил да запази бесните ревове, за което никак не се оплаквам, но за сметка на това Lacuna лека-полека започват да навлизат в движението "But does it djent?". За тези, които не ме разбират - напусналите преди години Маус и Пица (да, това са им псевдонимите) работеха към по-мелодично преплитане на двете китари, докато в "Delirium" се усети, че Марко Зелати (бас, композиции) се опитва да пише материал в по... как да го кажем? Модерен стил?

Точно това се случва и в "Black Anima" - по-сурово звучене, мрачни ревове, насечени рифове, с няколко думи, преди години на това му викахме комбинация "Красавицата и звяра" и мисля, че осъвремененият стил на Lacuna упорито защитава този термин. Позицията на лийд китара е празна, каквото ви липсва откъм мелодия е насочено към вокалите на Кристина Скабиа, която обаче активно се разхожда до двата края на диапазона си. Това можете да чуете в "Reckless" и в другия сингъл "Layers of Time". Там положението е повече риф, повече клавир, повече рев и повече мелодия от г-ца Скабиа. На някои, сред които съм и аз, може да им липсват старите неща, но с известна доза киселеене не мога да не призная, че това са стъпки в правилната посока. Или казано по-точно, стъпките започнаха още с предишния албум "Delirium", а "Black Anima" е в същата посока, с трудно забележима щипка от нещо ретро лакунесто.

В "Apocalypse" може да чуете яко китарно соло, а песента е и това "ретро" усещане, за което говорех, редом със следващата "Now or Never". Има и рЕзко рапиране в даден момент на тази последната... винаги ме е стряскал моментът, когато вокалистите на тази група залитнат в тази посока. Като споменах - в албума има не малко моменти на "соло" китара, които всъщност са приятно попадение - кратички, ненатрапчиви, като че ли добавени за малко цвят в чернилката-душа. Докато сме тук, обявявам еволюцията на термина "пауър-балада" - новият вид е "дарк готик претеншъс пауър балада" и "Veneficium" е точно това (подозирах раждането на новия вид преди години покрай клипа "The end of time" на същата група). И отново с моята тенденция, то е осмото парче от албума. Да, признавам, започва леко претенциозно и надуто, но крайният резултат е приятна, наситена и бавна песна, предназначена за дни на меланхолия. Иначе, на някои места може да чуете откровено алтърнатив влияния, като тук вметвам "The end is all I can see", която е подозрително мелодична. 

Структурите на голяма част от композициите в "Black Anima" ми еднаквеят, но може би това е резултат от факта, че предимно Зелати държи композиторския контрол. Като цяло, албумът е добър и силен и залага на това, което понесе предишния такъв на вълната. Какво е това ли? Lacuna Coil винаги са седели на едно много специфично място като група и стил - със специфични композиции и вокални изпълнения, които не можеш точно да класифицираш към някой от многото днешни и сравнително по-малкото вчерашни стилове. Групата трудно може да бъде сбъркана и макар да не са за всеки вкус, Lacuna Coil неоспоримо еволюират с всеки следващ албум. И едновременно с това успяват да останат с релевантно-модерен звук.

+ + + + +
Консистентен албум, който лесно се слуша в цялостта си.
Вокалите на Андреа Феро надобряват.
Усеща се "реновирана ретро жилка" в композициите.
Никога не мож сбърка Кристина Скабиа - и има защо.

- - - - -
Малко еднаквеещи структури на композициите.
"Save me" е потресаващо скучно парче.

IF YOU LIKE
Evanescence, Sinheresy, Delain, Deadlock, The Agonist, Ignea, We Are The Fallen и др.

Автор: Quiksilver
[7.5/10]
 


1 Response for the "Lacuna Coil - Black Anima"

  1. LGG says:

    Съгласен съм до голяма степен с ревюто и наистина отсъствието на Маус и Пица се усеща в предишния албум и в този, но не чак толкова. В Delirium имаше страхотни сола от различни гост музиканти, което беше глътка свеж въздух в преобладаващото djent-ското звучене. И въпреки всичко звукът сам по себе си не е лош - напротив, има страхотни рифове, които дават повод за куфеене. Нещо, което група като Лакуна не може да се похвали с предишните си издания. Проблемът е когато песните почнат да се преливат една в друга и станат еднотипни, но Марко е намерил начин да балансира пренасищането.

    Black Anima е естествения прогрес в това отношение т.е. повече от същото. За мен лично не е по-добър от Delirium или други техни албуми, но определено не е слаб. 7.5 или 8 е съвсем акуратна оценка и заслужава похвала не само за мрачната атмосфера и мелодичността в повечето парчета, вокалите на Андреа и Кристина, но и най-вече както се казва в ревюто, за продължителното израстване и еволюиране на групата като цяло.

    Както винаги - в делукс версията на албума са едни от най-добрите парчета - Black Feathers, Through The Flames и Black Dried Up Heart. Силно препоръчвам да бъдат чути понеже изпъкват с едни гърди напред спрямо голяма част от парчетата в регуларното издание. Особено Black Feathers е смазващо добра!