TODAY'S METAL: Issues - Beautiful Oblivion

About TMB

BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]

Issues - Beautiful Oblivion

Posted by Today's Metal Crew On вторник, октомври 01, 2019 0 коментара

ЖАНР: Post-Hardcore/R&B/Pop
ОТ/Д: САЩ | 04.10.2019

ЛЕЙБЪЛ: Rise Records
ОТНЕМА: ~46 минути

От години следим Issues (още откакто вокалистът им беше в Woe, Is Me) и от години даваме ниски оценки на албумите им. Днес обаче авторът на ревюто е различен и ще се опита да гледа малко по-обективно на Issues, които със сигурност нямат жанров аналог. Ако не сте запознати с тях, те правят нещо средно между пост-хардкор, R&B, поп, рап, прогресив и фънк, или казано другояче - Бруно Марс с дисторшън и някой и друг метълкор крясък. Музиката на Issues може да е доста объркваща и дори неприятна за "редовия" метъл фен - и напълно бих разбрал защо. Моят проблем с тях беше най-вече в това, че вокалистът им Тайлър Картър много прекалява с R&B-то, като неговото иначе наистина добро пеене хич не се връзваше с инструментала.

Всичко започва с "Here's To You", която си е чист поп, преди да се включат китарите и да стане нещо заслужаващо внимание. Следва единият от двата големи хита "Drink About It", в които Тайлър Картър сериозно отива в посока Бруно Марс, а вади и един впечатляващ фалцет малко преди финала - и да, знам, че това не е особен плюс за албум с тежка музика, но... тука е така. "Find Forever" е повече фънк, отколкото каквото и да е друго, като даже в края се включват мъжки и женски госпел хорове и саксофон, за да стане обърквацията на сетивата максимална. Следва другият хитов сингъл и може би най-тежък трак в албума "Tapping Out", в който има повече китари и малко жизнеутвърждаващи крясъци, но отвъд това Тайлър Картър отново звучи като нещо средно между Бруно Марс и Майкъл Джексън.

С "Without You" всичко лека-полека започва да отива по дяволите и да напомня за хаотичните Issues от едно време. Парчето е твърде поп и твърде "Явявам се на кастинг за X-Factor", а следващата "Rain" не прави много по-добро впечатление. "Downfall" започва добре с тежки китари, но бързо се разлива в скучни поп-извивки и така остава до края. "Second Best" звучи далеч по-добре и смесва контрастните жанрове подобаващо, а "Get It Right" удря с няколко секунди китари в началото и рязко преминава в поп-фънк, който няма нищо общо с нищо общо. Ужасът става пълен с абсолютно отвратителната "Flexin", която дори die hard феновете им не понасят, защото звучи като много, много лоша песен на Джъстин Тимбърлейк. Това е в контраст с "No Problem (Keep It Alive)", която звучи като не чак толкова лоша песен на Джъстин Тимбърлейк. "Your Sake" е типична поп-балада, която би била хит, ако я изпее... Джъстин Тимбърлейк, а закриващата "Beautiful Oblivion", макар също да започва като мега поп, включва китарите в правилния момент, за да не се наложи да повърнем.

С две думи, "Beautiful Oblivion" показва потенциал в началото, но само след 4 песни всичко се връща там, където слагахме 2-ки и 3-ки на албумите им. Напълно сериозно харесвам "Drink About It" и "Tapping Out" и се надявах повече песни от албума да звучат така, но... уви. А така се бях наканил да кажа повече добри думи и най-накрая да дадем на Issues висока оценка за оригиналното им звучене...

+ + + + +

Оригинално, уникално звучене, смесващо изключително контрастни стилове.
Композициите с повече китари и повече тежко звучене си заслужават.
Повече от очевидно талантливи музиканти.

- - - - -

Толкова много талант, излят на неправилното място.
Прекалено много поп за сметка на често изоставяното тежко звучене.
След първите 4 трака всичко рязко тръгва надолу.
Тайлър, брато, ако исках да си пусна албум на Бруно Марс или Джъстин Тимбърлейк - щях.
Песента "Flexin" е едно от най-лошите неща (изобщо), които някога съм чувал.