TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет me. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет me. Показване на всички публикации

Bring Me The Horizon - Sempiternal

Posted by Today's Metal Crew On петък, март 01, 2013 0 коментара

Стилът: Metalcore/Post-Hardcore
От/Год: Англия, 2013
Лейбъл: RCA/Virginia Records
Отнема: ~44 минути


Чудя се откъде да започна. За този албум има да се каже много! Групата подписа с голям лейбъл, за пореден път промени звученето си, китаристът Джона напусна групата, на негово място дойде клавирист - Джордън Фиш, а за капак албумът бе "изпуснат" много рано в интернет. Въпросът, който обаче ни вълнуваше най-много, бе не "дали", а "с какво" ще ни изненадат този път BMTH. И не ни се налага да чакаме дълго, защото изненадите започват още в първата секунда на "Sempiternal".

Използването на архаичната английска дума "Sempiternal" ("вечно време") и на "цветето на живота" на обложката (геометрична фигура от преплитащи се окръжности, образуващи форми на цветя) правилно подсказват, че албумът съдържа по-задълбочени тематики. В него има много емоция, смисъл и подтекст - все неща, които можехме да кажем и за предния албум, макар че "Sempiternal" далеч не е толкова мрачен като "There Is a Hell...". Той е по-скоро философски, меланхоличен и... щастливо-тъжен. Пишейки тези неща усещам, че всъщност никога не бих тръгнал да слушам такъв албум, защото бих си представил някаква лигава емовщина с претенции за артистичност. Но не. "Sempiternal" е нещо много по-интересно и заслужаващо внимание. Това е албум, съчетаващ гореспоменатите емоции и състояния на духа с метълкор, пост-хардкор, пост-рок, ембиънт и още куп стилове, чието влияние можете да усетите в различни сегменти от тези 44 минути.

Достатъчно е само да си пуснете откриващата "Can You Feel My Heart?", за да разберете, че ви чака нещо специално. Изненадващият и опростен електронен лийд в началото се забива надълбоко в ушите и мозъка, а клавишните зад него създават атмосфера на епичност и грандиозност. Следва поредица от агресивни, но и леко меланхолични и епични песни, между които блестят най-вече надъхващата "Sleepwalking" (където Оли показва интересна смесица между чисти и екстремни вокали), страхотният първи сингъл "Shadow Moses" и вторият сингъл "Antivist", който е може би и най-агресивното и здраво парче в албума. Той идва точно на място във втората половина на албума, където със скептицизъм посрещнах баладичните, избиващи на ембиънт "And the Snakes Start to Sing" и "Seen It All Before", както и не особено убедителната (за мен) "Crooked Young". Закриващата "Hospital For Souls" също е прекалено лека за моя вкус, но оркестрациите, смяната на темпото и разнообразните сглобени пасажи в нея я правят идеален завършек за нормалното издание на албума.

 Чудех се откъде да започна, сега се чудя и с какво да завърша. От една страна, BMTH тотално загърбиха ранното си деткор звучене и това ще направи "Sempiternal" неприемлив за доста стари фенове. От друга страна обаче, BMTH вече не са просто поредната деткор група, а направиха най-важното, което една група може да направи в кариерата си - да затвърди свое собствено звучене, което да се разпознава моментално и да се разграничава от останалите метълкор, деткор и пост-хардкор банди. От трета страна пък, във втората половина на албума чух няколко не особено убедителни и прекалено леки песни, които, поне според мен, са единствената пречка пред това да обявя този албум за безгрешен. Във всички случаи обаче, за "Sempiternal" тепърва ще се говори много и няма да се учудя ако той бъде обявен от фенове и критици за "албум на годината", както и за "емо шитня" от други, по-сурови фенове на тежката музика. Както винаги, това е въпрос на вкус. Никой обаче не може да отрече, че BMTH са тръгнали по пътя към наистина големия успех.
 
+ + + + +
BMTH затвърждават свое собствено, разпознаваемо, ново звучене.
Много добре композиран албум, далеч от жанровите клишета.
Атмосфера, в която витаят агресия, меланхолия, щастие, тъга и... епичност.
Разнообразие от стилови елементи и похвати. 

- - - - -
Във втората половина на албума има някои извънредно леки за групата парчета.
Старите фенове трудо ще свикнат с факта, че Оливър вече пее и доста чисти вокали.
Най-лекият албум на групата досега. Мнозина ще приемат това за голям минус. 

IF YOU LIKE
Asking Alexandria, Suicide Silence, Blessthefall, Alesana, OM&M и др.
 Автор: Testset
[8.5/10]

Woe, Is Me - 2012 - Genesi[s]

Posted by Today's Metal Crew On неделя, ноември 11, 2012 4 коментара

Стил......: Metalcore/Post-Hardcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Rise/Velocity
Отнема....: ~31 минути 


Малко преди Санди да се разрази, в САЩ вече бушуваше невиждан от времето на рап битките спор, базиран на враждата между бандите Woe Is Me и Issues, която пък се базира на факта, че почти всички от WIM си биха шута и сформираха Issues, докато в WIM останаха само барабанистът Остин и ритъм китаристът Кевин. Лицето и гласът на бандата, а именно Тайлър Картър напусна с голям скандал и днес много фенове смятат, че Issues всъщност са истинските WIM, а WIM са само "остатъци". Затова реших и аз да се направя, че наистина враждата е нещо повече от рекламен трик и да се включа в нея.

Истината е, че промяната в Woe Is Me им се е отразила учудващо добре! "Genesi[s]" е много по-тежък от "Number[s]", а новите попълнения зад микрофона се справят повече от добре с нелеката задача да се впишат добре в група, към която има толкова очаквания. Крясъците на Дориано са ниски и мощни, а чистите вокали на Хенс са прецизни, мелодични и макар да клонят към "поп", звучат много по-стегнато от тези на Тайлър Картър. Зад вокалите пък седи един доста солиден инструментал. Барабаните, електрониката и машинният звук на свръхниските китари формират изключително масивен и отличителен саунд. Тази симбиоза придобива унищожителна мощ в песни като "A Story To Tell", "I've Told You Once" и смазващата "Nothing Left To Lose". На другия полюс е лекичката "Family First", която пък играе ролята на нещо като стадионна балада.

Големият минус на "Genesi[s]" е най-вече фактът, че е прекалено кратък. 31 минути и 11 песни, (между които едно интро и една акустична преработка) не е никак много за цял албум. Някои парчета с дължина от малко над 2 минути направо си звучат недовършени и недоразвити и напомнят повече на зарибяващи семпли с много потенциал, отколкото на цели композиции. Първите секунди на сингъла "I've Told You Once" пък прекалено сериозно напомнят за началото на "Icarus Lives" на Periphery. Встрани от тези немалки забележки, "Genesi[s]" предлага висококачествен материал и могъщ саунд, който за мен категорично смазва "Black Diamonds" на Issues, които здраво залитат по неприятния комерс, вкарвайки в музиката си неприемливи количества поп-елементи и дори си позволяват да завършат EP-то си с трак в стил Ники Минаж... Точно затова се радвам, че Woe Is Me продължиха в този си нов вид, а не се превърнаха в това, което са Issues в момента.
 
+ + + + +
Учудващо добър нов старт за групата в този почти изцяло нов състав.
Мощен саунд, тежки машинни китари, опустошителни брейкдауни и ужасно много енергия!
Новите вокалисти не се лигавят и се справят доста по-добре от предишните двама.
Много свеж контраст между екстремните и мелодичните пасажи.

- - - - -
Прекалено кратък за дългосвирещ албум.
Началото на "Ive Told You Once" е почти 1:1 с това на "Icarus Lives" на Periphery.
Някои забележчици в посока "разнообразие".

Подходящо за фенове на:
Issues, We Came As Romans, The Word Alive, Memphis May Fire и др.
 Автор: Testset
-=6.5/10=-

Between The Buried And Me - Parallax II: Future Sequence

Posted by Today's Metal Crew On неделя, септември 23, 2012 6 коментара

Стил......: Avant-garde/Progressive Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Metal Blade
Отнема....: ~73 минути 


На пръстите на едната ръка се броят случаите, в които съм бил впечатлен от голямо музикантско майсторство в метъла. Какви ли не виртуози са ми минавали покрай ушите, но само два пъти съм си казвал "Мамка му, това е нещо голямо". Първият беше, когато чух "Cybion" на Kalisia (нечовешки добър албум), а петият път... е сега. Останалите 3 пъти е ставало дума само за отделни песни, но не и за цели албуми. Сега говорим за цял, концептуален албум, започващ и завършващ по грандиозен начин, изсвирен с много смел размах, мащабно звучене и щедра щипка (къде ти щипка, цял черпак!) гениалност, за която дори не подозирах, че съществува в BTBAM.

"Parallax II: The Future Sequence" е втората част от концептуалното пътуване на двамата главни герои през времето и пространството, в опит за откриване на нови светове и за надникване в дебрите на човешкото съзнание, за да може човечеството да се отърси от своите недостатъци. Още отварящата "Goodbye To Everything" ни загатва, че ни очаква нещо изключително мащабно, артистично, авангардно и театрално. Тя моментално ни потапя в тайнствената космическа атмосфера от обложката, а последващата я "Astral Body" напомня, че все пак ще слушаме прогресив метълкор и служи за нещо като преход към първото епично бижу в албума "Lay Your Ghosts To Rest". С дължина от точно 10 минути, в този трак се разбира какво наистина могат BTBAM. Екстремно начало с безброй ноти, много техника, сложни неравноделни ритми, постоянна смяна на темпото, театрално-циркова музика за разбиване на стереотипите, още ноти, още сола, още неравноделност, космически клавишни включвания, затишие, буря от рифове, финал. Но ако мислите, че всичко се изчерпва тук, помислете пак. Защото в албума има още 3 песни с дължина от ~10 минути! Те са съответно "Extremophile Elite", в чиито край има соло, напомнящо леко за неравноделността на българската народна музика (или само на мен ми се струва така?), екстремната "Telos" и адски сложната "Melting City". Всякакви рекорди обаче бие гениалният, грандиозен, 15-минутен епос "Silent Flight Parliament", в който клавишните играят голяма роля, а атмосферата и театралните елементи са на MAX. Сред по-кратките творби се откроява най-вече "Bloom", чието напрегнато начало се разлива в неподозирани посоки, включително в лек рапкор и... 50-тарски рокендрол.

Тук се стараем с малко думи да кажем възможно най-много, но нито писаното слово, нито бързата реч са способни да опишат обстойно всичко, което има в "Parallax II: Future Sequence", без читателят/слушателят да се измори от четене/слушане. Цялото това стилово разнообразие и контрастите между екстремни и чисти вокали е издигнато на едно ново, извънредно високо ниво. Това не е просто прогресив метълкор албум, а цяла екстремно-мелодична пиеса! Много групи могат да са технични, неравноделни, сложни, прогресив, джент и каквото още там решат, но в сравнение с това ново лице на BTBAM, всички те губят двубоя. Това е така, защото "Parallax II: Future Sequence" предлага на слушателя нещо много повече от някаква показност от рода на "Вижте как мога да свиря на 10-струнния си бас". Той е завършено произведение на изкуството, при което не е задължително да си "прогресар", за да го харесаш. В случая дори няма значение дали съм обективен или субективен. Оценка, по-малка от максималната за подобен продукт е просто немислима.
+ + + + +
BTBAM звучат по-технични, по-концентрирани, по-мощни и по-добре от всякога.
Толкова много елементи, сложни преходи, техника и разнообразие не се чуват всеки ден.
Целият албум звучи като един грандиозен 73-минутен трак, разделен на условни части.
Атмосферата те поглъща още в първите 20 секунди и не те пуска до самия край.
Няма как да предположите какво ви очаква във всяка следваща секунда.

- - - - -
Чудно ми е как ще успеят да запомнят и да изсвирят всичко това на живо някой ден...
Всички недоволни могат да недоволстват само на субективна основа.

Подходящо за фенове на:
The Human Abstract, Periphery, Born of Osiris, Mastodon и др.
 Автор: Undepth
-=10/10=-

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели