От/Год: Япония, 2016
Лейбъл: earMUSIC
С хипстърска гордост припомням, че когато написах ревюто си за дебютния албум на Babymetal, трите непълнолетни японки все още не бяха хит, защото 9GAG още не им беше донесъл милиони гледания. Въпрос на време беше обаче те да се превърнат в хит и след като това логично се случи, а групата обиколи света и свири на всякакви големи фестивали, работата над втория албум започна с пълна пара. И ето, че на 1 април излиза "Metal Resistance". Въпросът е дали Babymetal не са изгубили хитовия си привкус и дали не са били просто еднодневка, на която да попаднеш случайно, докато търсиш в нета "непълнолетки японки с къси поли и дълги чорапи". И няма да питам защо си търсил точно това.
За мен обаче Babymetal е любопитно метъл събитие, на което гледам не просто като на фактора "Уау!", а като на сериозен метъл продукт. И макар да е ясно, че музиката се свири от професионални музиканти, а трите сладура са само лица и един вид танцьорки, досущ като в типична японска idol група, не могат да бъдат отречени безспорните достойнства на тази музика. Инструменталът наистина е дело на различни професионалисти, като в определени песни ясно си личи почеркът на Dragonfroce, а в други мога само да гадая коя японска банда е помагала. Вече пълнолетната основна вокалистка Сузука Накамото пък пее с изключително красив глас, който би паснал идеално и на по-сериозен пауър метъл проект.
Албумът започва с "Road of Resistance", която моментално започва да отвява перчеми с високоскоростен Dragonforce-ски риф (Херман Ли определено свири в тоя трак), като именно тук идва и и потвърждението на думите ми, че Сузука Накамото се справя прекрасно и като пауър метъл вокалистка. Следва сингълът "Karate", чийто текст няма да ви е никак трудно да научите, тъй като в общи линии през цялата песен се повтаря един и същ припев, придружен от два реда "куплети". Хитасура сейя-сойя, татака-рум-да, кобуши йо мото, кокоро во мото, зенбу-зенбу тогису-маш-те... мада-мада сейя-сойя, татака-рум-да, канашику натте, тачиагаре накуйнате мо... оп, отнесох се, извинете, ама няма как - припевът е адски зарибяващ.
Веднага след урока по карате обаче идва и първото леко разочарование. "Awadama Fever" започва с прекомерно силен електронен лийд, последван от доста по-тих микс. Така остава впечатлението, че някъде по трасето е станала някаква грешка, макар игривият припев и тежкият индъстриъл брейкдаун да замазват положението сравнително добре. Следващата "Yava!" звучи дори по-зарибяващо и съчетава модерността на електро метъла с раздвижващата сила на ска-та, само че без тромпетите. "Amore" връща пауър метъла на преден план, "Meta Taro" звучи като нещо средно между пионерска песничка и скандинавски фолк метъл, а "From Dusk Till Dawn" е почти изцяло инструментал трак, което е малко ненужно. Щях да се впечатля, ако го бяха изсвирили трите момичета, но без тях просто се губи идеята на Babymetal. Втората половина на албума продължава не много по-силно с "GJ!" и тежката, но досадна "Sis. Anger" (явно някаква неразбираема за мен препратка към "St. Anger" на Metallica). Чак към финала започва отново да става интересно с красивата балада "No Rain, No Rainbow" и авангардният прогресарски пауър епос "Tales of the Destinies", на който бих дал приза и за най-добра композиция в албума. За финал след финала е оставена и английска версия на "The One", което не е лоша идея, защото май за пръв път чуваме Babymetal на английски именно тук.
Харесвам "Metal Resistance" повече от "Babymetal", въпреки че там продължава да бъде най-добрата им песен досега ("Megitsune"). Може би защото като цяло "Metal Resistance" е много по-стегнат и изпипан от дебютния албум, но и не по-малко разнообразен. Междужанровите скокове на са чак толкова големи, колкото бяха в "Babymetal", но пък почти я няма и странната разлика в качеството на продукцията на различните композиции. Уви, такава продължава да се усеща на много места и това е дразнещо, но не и непоносимо. Пък и няма как да се правим, че не виждаме, че това е един много странен проект, към който просто не може да се подходи като към която и да е друга метъл група. Затова пренебрегвам някои забележки, които по принцип бих отправил и "оставям децата да се радват". Защото Babymetal са си деца и дори не мога да си представя колко труд полагат и как изобщо се справят с всичките си задължения около хитовата си група.
+ + + + +
Групата все още е хитово явление, на което дори се появиха редица (неуспешни) копия.
Много разнообразни по стил и настроение композиции.
Основната вокалистка Сузука Накамото пее все по-добре.
Личи си, че за направата на инструменталите са ползвани доказани професионалисти.
- - - - -
Много разнообразни по стил и настроение композиции.
Основната вокалистка Сузука Накамото пее все по-добре.
Личи си, че за направата на инструменталите са ползвани доказани професионалисти.
- - - - -
Някои от инструменталите имат прекалено различно звучене и различен мастеринг, което е дразнещо.
Албумът звучи като купчина от случайно събрани песни, отколкото като завършен продукт.
Момичетата в Babymetal са все още деца и не мога да си представя под какво напрежение са.
Албумът звучи като купчина от случайно събрани песни, отколкото като завършен продукт.
Момичетата в Babymetal са все още деца и не мога да си представя под какво напрежение са.
IF YOU LIKE
Band-Maid, Pritz, Dragonforce, Girugamesh, Galneryus, Ladybaby и др.
Автор: Testset
[7/10]
