От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Roadrunner Records
По едно време с такъв ентусиазъм чаках всяка капка нов материал от Trivium, че направо ги третирах като една от малкото си нови любими групи. След супер готиния им концерт в София (когато Godsmack се отказаха и Trivium за пръв път бяха хедлайнери на стадион) пък уважението ми към бандата се вдигна двойно. И ето, че преди някой и друг месец групата издаде "Silence in the Snow". Който (внимание, задава се бясно клише) като тихо сипещ се сняг охлади целия ми насъбран ентусиазъм.
Няма как да кажа, че албумът е лош и че Trivium не се справят добре с нещата, с които се захванат. Радвам се, че не ги е страх от промени и се преоткриват често. Но "Silence in the Snow", колкото и да "бива" сам по себе си, не притежава силата на истински добрия Trivium. И то не защото е различен, а просто защото... така не им отива. Как да го обясня... да речем, има една рокля. И тая рокля седи супер добре на приятелката ми. Ама ако я облека аз, колкото и да сме изящни (и аз, и роклята), някак... не седи добре. Та и Trivium така с мелодичния хеви метъл без грам крещящи вокали.
Окей, баси сравнението. Искам да кажа, че албумът е много приятно мелодичен, но сякаш не е Trivium. Все едно слушам Demon Hunter, но пак без екстремни вокали. Или A7X. Или Disturbed. Или Volbeat. Даже баш все едно слушам Volbeat. Още в отварящия заглавен трак имам чувството, че зад микрофона е Михаел Поулсен. Въпреки това песента е сред най-силните в албума, редом със следващата я "Blind Leading the Blind". После обаче идва "Dead and Gone", която има най-скучните куплети в историята на групата и единствено припевът ѝ "става" - дотолкова, че даже не звучи като част от същата песен. "The Ghost That's Haunting You" и "Until the World Goes Cold" са нелоши алтърнатив тракове, а приятните "Rise Above the Tides" и "Beneath the Sun" са идеални примери за изчистен мелодичен метъл. Закриващата "Breathe in the Flames" пък ни подсеща към кой албум всъщност са се опитали скришом да се позавърнат Trivium - към "Shogun".
Сам по себе си, ей тъй, както е на обложката, без име и очаквания, "Silence in the Snow" е готин. Която и нова банда да беше издала такъв албум - щях да го слушам с голям интерес и да се чудя какво ли ще покажат тия млади юнаци завбъдеще. Само че знам коя е групата и колко по-добре може да звучи тя и това ми убива кефа от слушането. Не мога да се абстрахирам от знанието, че това са Trivium и това ми пречи. Вярвам, че може да попречи и на доста други фенове. Ще ви завидя благородно, ако не сте тесногръди като мен и приемете това звучене на групата присърце. Но харесването само на заглавния трак и още 1-2 песни не се брои, щото по тая логика и аз харесвам новото звучене. Пък не е съвсем така.
+ + + + +
Супер мелодични композиции, които лесно грабват ухото.
Мат Хийфи спасява де що може със страхотни чисти вокали, вокални хармонии и прочие.
Продукцията е (оп, още едно клише идва) идеално чиста като току-що натрупал сняг.
- - - - -
Мат Хийфи спасява де що може със страхотни чисти вокали, вокални хармонии и прочие.
Продукцията е (оп, още едно клише идва) идеално чиста като току-що натрупал сняг.
- - - - -
Все едно слушам странна смесица от Volbeat, A7X и Demon Hunter, но не и Trivium.
Куплети като този в "Dead and Gone" трябва да бъдат публично опозорявани с викове "Shame!".
Нивото на композициите не е слабо само по себе си, но е слабо за нивото на групата.
Без екстремни вокали... не е окей.
Куплети като този в "Dead and Gone" трябва да бъдат публично опозорявани с викове "Shame!".
Нивото на композициите не е слабо само по себе си, но е слабо за нивото на групата.
Без екстремни вокали... не е окей.
IF YOU LIKE
A7X, BFMV, Volbeat, 5FDP, KSE, Disturbed, Metallica др.
Автор: Stahley
[6/10]
