-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет skillet. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет skillet. Показване на всички публикации
Стилът: Alternative Rock/Metal
Все още ми се струва сюрреалистично, че вече съм гледал Skillet на живо в България. Група от такъв ранг да свири у нас, при това като следобедна подгрявка на The Offspring и 30STM? Може би затова все още се хващам да си мечтая "Ех, кога ли ще ги видим у нас?" - защото онези около 45 минути изобщо не бяха достатъчни. Добрата новина е, че Skillet са креативни пичове и дами и не се бавят много между отделните си албуми. И ето, че 3 години минаха неусетно след "Rise" и сега на бял свят излиза "Unleashed".
Началото на албума нямаше как да е по-убедително и енергично. Всичко започва с хитовия сингъл "Feel Invincible" и изпълняваната предварително на живо "Back From the Dead", чийто лепкав напев "Ba-ba-bababa-ba-ba-back!" моментално се забива в мозъка. Баладата "Stars" може би идва малко по-рано, отколкото трябва, но не само защото е прекалено рано за бавен трак, а и защото дотук Джен Леджър не е имала самостоятелна вокална изява. Това се случва чак в "I Want To Live", където най-сетне си партнират с Джон Купър, създавайки поредния голям бъдещ хит на Skillet (пък макар и в бриджовете сериозно да ми напомнят за Evanescence. Следващата "Undefeated" пък със сигурност ще бъде саундтрак поне към няколко различни ММА боеве, PPV-та и кеч срещи от различни мащаби - не само заради заглавието си, но и заради чистото бойно настроение, което носи. С не по-малък хитов потенциал идва и по-електронизираната и, ако смея да го кажа, разтанцуваща "Famous". Това сигурно ще е една от песните, за които по-коравите фенове ще помрънкат, но тракът реално си е доста зарибяващ.
Втората половина на албума започва с втората балада в него - "Lions", за която може да се каже, че има типично и много лековато "крисчън рок" звучене. И за да не се отчаят съвсем коравите фенове, идва следващият бъдещ хит (да, доста са в тоя албум) - "Out of Hell". Агресивният риф, електрониката, супер мелодичният припев и цялостното индъстриъл метъл чувство рязко вдигат настроението и успешно ще разкуфеят дори дълбоко заспалите след баладата. "Burn It Down" сваля малко оборотите и забива в посока на модерен рок и пост-гръндж, а "Watching For Comets" съвсем сваля темпото, за да ни покаже, че в албума вече има три балади. В "Saviors of the World" електрониката взима тотален превес и китари се появяват само в припева, но това не значи, че песента е лоша - просто малко повече напомня на... Nine Lashes (от периода, в който все още ползваха китари). За финал остава "The Resistance", където отново чуваме леко позабравения глас на Джен Леджър, която явно този път е решила да се отдаде много повече на барабаните. Този последен трак също бих могъл да си представя и като бъдещ концертен пълнител.
Да, "Unleashed" е по-добър от "Rise" - има повече и по-ярки хитове, повече енергия, повече разнообразие и по-малко компромисни тракове. Вярно, има цели три балади, но по-добре така, отколкото една балада и пет песни, които уж са "нещо по средата", но всъщност са "нищо като цяло", какъвто беше случаят в "Rise". Липсват ми и по-честите включвания на Джен, чийто звънлив глас винаги се радвам да чуя. Отвъд това обаче "Unleashed" е много здрав, типично хитов Skillet албум, който бих се осмелил да сравня дори с "Awake".
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Atlantic Records
Все още ми се струва сюрреалистично, че вече съм гледал Skillet на живо в България. Група от такъв ранг да свири у нас, при това като следобедна подгрявка на The Offspring и 30STM? Може би затова все още се хващам да си мечтая "Ех, кога ли ще ги видим у нас?" - защото онези около 45 минути изобщо не бяха достатъчни. Добрата новина е, че Skillet са креативни пичове и дами и не се бавят много между отделните си албуми. И ето, че 3 години минаха неусетно след "Rise" и сега на бял свят излиза "Unleashed".
Началото на албума нямаше как да е по-убедително и енергично. Всичко започва с хитовия сингъл "Feel Invincible" и изпълняваната предварително на живо "Back From the Dead", чийто лепкав напев "Ba-ba-bababa-ba-ba-back!" моментално се забива в мозъка. Баладата "Stars" може би идва малко по-рано, отколкото трябва, но не само защото е прекалено рано за бавен трак, а и защото дотук Джен Леджър не е имала самостоятелна вокална изява. Това се случва чак в "I Want To Live", където най-сетне си партнират с Джон Купър, създавайки поредния голям бъдещ хит на Skillet (пък макар и в бриджовете сериозно да ми напомнят за Evanescence. Следващата "Undefeated" пък със сигурност ще бъде саундтрак поне към няколко различни ММА боеве, PPV-та и кеч срещи от различни мащаби - не само заради заглавието си, но и заради чистото бойно настроение, което носи. С не по-малък хитов потенциал идва и по-електронизираната и, ако смея да го кажа, разтанцуваща "Famous". Това сигурно ще е една от песните, за които по-коравите фенове ще помрънкат, но тракът реално си е доста зарибяващ.
Втората половина на албума започва с втората балада в него - "Lions", за която може да се каже, че има типично и много лековато "крисчън рок" звучене. И за да не се отчаят съвсем коравите фенове, идва следващият бъдещ хит (да, доста са в тоя албум) - "Out of Hell". Агресивният риф, електрониката, супер мелодичният припев и цялостното индъстриъл метъл чувство рязко вдигат настроението и успешно ще разкуфеят дори дълбоко заспалите след баладата. "Burn It Down" сваля малко оборотите и забива в посока на модерен рок и пост-гръндж, а "Watching For Comets" съвсем сваля темпото, за да ни покаже, че в албума вече има три балади. В "Saviors of the World" електрониката взима тотален превес и китари се появяват само в припева, но това не значи, че песента е лоша - просто малко повече напомня на... Nine Lashes (от периода, в който все още ползваха китари). За финал остава "The Resistance", където отново чуваме леко позабравения глас на Джен Леджър, която явно този път е решила да се отдаде много повече на барабаните. Този последен трак също бих могъл да си представя и като бъдещ концертен пълнител.
Да, "Unleashed" е по-добър от "Rise" - има повече и по-ярки хитове, повече енергия, повече разнообразие и по-малко компромисни тракове. Вярно, има цели три балади, но по-добре така, отколкото една балада и пет песни, които уж са "нещо по средата", но всъщност са "нищо като цяло", какъвто беше случаят в "Rise". Липсват ми и по-честите включвания на Джен, чийто звънлив глас винаги се радвам да чуя. Отвъд това обаче "Unleashed" е много здрав, типично хитов Skillet албум, който бих се осмелил да сравня дори с "Awake".
+ + + + +
Поне половината от 12-те композиции имат гигантски хитов потенциал!
Много енергичен, убедителен и освободено звучащ албум.
Кристално чиста продукция с плътен и мощен (най-вече китарен) звук.
Учудващо добра употреба на електронните елементи.
Този път почти няма компромисни и средняшки песни.
- - - - -
Много енергичен, убедителен и освободено звучащ албум.
Кристално чиста продукция с плътен и мощен (най-вече китарен) звук.
Учудващо добра употреба на електронните елементи.
Този път почти няма компромисни и средняшки песни.
- - - - -
Три балади са много, особено когато едната идва толкова рано в албума.
Звънливият глас на Джен се чува прекалено рядко този път.
Това, че почти няма компромисни и средняшки песни, не значи, че все пак няма и 1-2 такива.
Звънливият глас на Джен се чува прекалено рядко този път.
Това, че почти няма компромисни и средняшки песни, не значи, че все пак няма и 1-2 такива.
IF YOU LIKE
Three Days Grace, Seether, Shinedown, Red, TFK, Nine Lashes, Evanescence и др.
Автор: Testset
[8/10]
Не е тайна, че Skillet са едно от най-популярните (напълно заслужено) имена на съвременната алтернативна сцена. Групата съществува вече 17 години, но истинският ѝ успех идва с "Comatose" през 2006-та и набъбва с хитовия "Awake" от 2009-та, а от 27 юни тази година - и с "Rise". От албума бяха пуснати предварително цели 4 сингъла, които вдигнаха очакванията на всички за грандиозно добър албум. И очакванията се оправдаха! Но... само частично.
Нека започнем с това, че синглите "Rise", "Not Gonna Die" и стероидно мощната "Sick of It" са сред най-добрите композиции на групата изобщо. В тях кипи енергия под високо налягане, дори частица от която ще е достатъчна да ви накара да заклатите одобрително глава. Друг такъв източник на енергия е и китарно ориентираната "Circus For a Psycho", която е и моят личен фаворит в "Rise". С нея край обаче сякаш енергията в албума се поизчерпва, защото до края не се появяват други толкова силни, или поне не толкова енергични парчета. "Good To Be Alive", например, залага повече на лирическото си послание, отколкото на каквото и да е друго, което я оприличава на един прекално типичен крисчън рок трак. Включните като интерлюдия в края ѝ епични хорове пък биха послужили за направата на страхотно цяло парче в този стил, но... не би.
Липсата на енергия продължава да се усеща силно и в песни като "Fire & Fury", "Hard To Find" и "My Religion", последната от които спокойно можем да шмугнем и като пълнеж в някой албум на Nickelback без никой да забележи. Хубавото е, че между тях се намъкват и по-силни тракове като "American Noise", "Salvation", "Madness In Me" и "What I Believe", но дори те не са на нивото на споменатите горе абсолютни хитове.
Ако в "Rise" имаше още 2-3 такива супер силни парчета, този албум щеше да отнесе всяка алт-рок конкуренция тази година. По-силната част от материала обаче беше пусната под формата на сингли и може би затова повечето други нови песни малко ми приличат на пълнеж. Въпреки това, не мога да се оплаквам много. Възможно е да съм прекалено критичен към Skillet, защото са една от любимите ми банди в жанра. Възможно е и да съм се надявал на повече след 4 години чакане. Възможно е и само аз да харесвам засилените електронни елементи и затова мнението ми за "Rise" да се различава коренно от вашето. Но едно нещо е ясно за всички - Skillet не са случайна група и техният все по-нарастващ успех далеч не е незаслужен.
+ + + + +
Няколко изключително енергични, абсолютно хитови и анаболно силни парчета!
Много умели и навременни включвания на електроника и различни музикални инструменти.
Разнообразие в темпото, похватите и стиловите подходи.
Дори не толкова силните (музикално) композиции компенсират с лирически послания.
Текстът на заглавната "Rise" е много подходящ за моментната ситуация в страната ;-)
Много умели и навременни включвания на електроника и различни музикални инструменти.
Разнообразие в темпото, похватите и стиловите подходи.
Дори не толкова силните (музикално) композиции компенсират с лирически послания.
Текстът на заглавната "Rise" е много подходящ за моментната ситуация в страната ;-)
- - - - -
Е, признавам - очаквах повече за 4 години чакане.
На голям процент от песните в албума им липсват енергия и живец.
На голям процент от песните в албума им липсват енергия и живец.
IF YOU LIKE
Three Days Grace, Seether, Shinedown, Red, TFK, Nine Lashes и др.
Автор: Stahley
[7/10]
Абонамент за:
Публикации (Atom)






