Чудя се все още кога мина времето и кога тази страница, стартирала някога под формата на зле организиран и много нелепо списван блог, се превърна в сайт, който вече поне 1500 души (поне според Facebook страницата ни) следят. Today's Metal започна като мой проект за дипломна работа - проект, който мислех да "претупам" и да закрия след като спре да ми бъде полезен за университетските дела.
Today's Metal стартира без абсолютно никаква реклама, без "стартов пакет" от приятели, които да го "споделят" и без връзка с нито един лейбъл, откъдето да получаваме промо албуми, както легално трябва да се случва. Стартовият екип беше малък, неопитен и редактирането на всички материали изглеждаше непосилно.
Днес обаче TMB е върху платен домейн и тук пишат ентусиасти, някои от които започнаха да пишат така, сякаш цял живот са писали, а други се усъвършенстваха и вече могат да впишат в CV-тата си черно на бяло, че са писали за медия. Сайтът ни вече има и много нови приятели: бар Black Lodge, RockLiveBG, Metal World, личности като страхотния персонален треньор Росен Миладинов и Иван Тишев от сериала "Революция Z" (първият човек, който някога ни спомена в свое официално интервю, при това без изобщо да се познаваме), както и много други български и чуждестранни колеги, с които се разбираме прекрасно. Работим и с почти всички големи световни метъл (и не само) лейбъли, както и с още десетки по-малки лейбъли, PR компании и частни публицисти. Ежедневно получаваме и десетки промо албуми, на които просто няма как да насмогнем.
В горния абзац се осмелих да нарека TMB "медия". Макар сайтът ни все още да е върху блогова платформа (и това ще се промени, когато имаме време и средства да се занимаем по-сериозно), съдържанието му не е лично и не е под формата на "дневник", за да го наричаме "блог". Сайтът обаче продължава да не продава реклама (не че някой ще изяви желание да ни плаща, но поне не ползваме досадните Google Ads) и рядко получава дарения (сърдечно благодарим на тези от вас, натиснали бутона!), но поне засега за нас голямата печалба е, че успяваме да чуем албуми от любимите си банди с някоя и друга седмица (или месец, или два) предварително - защото все пак и нас лейбълите ни отразяват като медия ;-)
Не липсваха и "доброжелатели", но някак в нашето малко общество се случва така, че те много бързо биват изплювани от системата и не се свеним да ги банваме и да им се подиграваме публично във Facebook рубриката ни "Стенъ нъ сръмъ". Там освен редовните критици (не тези, изказващи градивна критика), които не харесват мнението на някой наш автор и заплашват със свирепа саморазправа, периодично се появяват и хора, които се опитват да ни вкарат в малоумни конфликти от типа на "Русия срещу САЩ" и "Имат ли място гейовете в метъл музиката" и ни наричат с имена като "соросоиди" и "грантаджий" (грешката не е случайна). На въпросните обясняваме, но не можем да налеем с фуния - това е страница за метъл и отразяваме групи от всякакви държави, раси, етноси, религии, пол и сексуалност. Знаете ли например в колко от групите, за които писахме ревюта през 2015-а свирят, да речем, гейове? Аз знам няколко. А може би са много повече. Но по-важното е, че не ме интересува и не смятам за нужно да се споменават нечии сексуалност, религия или вероизповедание, когато те нямат отношение към музиката. Да, толкова е лесно да не си гъз.
За да обобщим - днес просто...
- един сценарист, журналист и кандидат за стендъп комик
- един футболен вратар, следващ икономика и мениджмънт в Люксембург
- един "проджект мениджър" (той си знае какво прави)
- един фотограф със сериозни познания по немски
- един програмист
- и един икономически емигрант
... ви казват "Благодаря!".
Благодарим ви, че ни четете, че разчитате на нашия критерий, че се интересувате какво следва, че ни питате "кога ще има ревю за...?", че ни критикувате, когато се наложи (което значи, че се интересувате, а това е важно за нас), че харесвате и споделяте нашите публикации в социалните мрежи и че не ни пазите само за себе си, за да можете да показвате нови банди на приятелите си и те да ви викат "Еее, откъде ги намери тия бе?!" (щото знаем, че някои го правите, хаха). Ясно ни е, че 1500 четящи във Facebook не е кой знае каква голяма цифра. Но пък по-добре 1500 качествени четящи, отколкото 15000 вечно недоволни мрънкала.
Вдигаме бутилка Jack в почит към Леми (и всички страхотни музиканти, които ни напуснаха в последните 12 месеца) и ви/си пожелаваме 2016-та да ни е най-хубавата година досега - и персонално, и откъм музикални изживания. И продължаваме по график. Защото така си знаем.
- TMB
