Държава...: САЩ
Лейбъл....: Lifeforce Records
Първото оопределение, което винаги ми идва на ума щом чуя TOTA е "интелигентен, сериозен, но и леко мрачен метълкор". Като допълним и казаното от самата група "Обичаме ритмите си сложни и посланията си - ясни", можем да добием обща представа за музиката им. И макар някои да забелязват много промени от предните два албума насам, аз не мисля, че нещо се е променило толкова коренно и изначално, че да му обръщаме много внимание. Вярно, смяната на барабaнист в технична група винаги е важна, но ако не бях прочел в новина, че има промяна, нямаше и да я усетя, защото Арън Овека се справя не по-зле от предшественика си Грант Макфарлън.
Новият албум "Dead Years" изобразява логичното развитие на групата (колкото и банално да звучи) - като цяло и като сбор от отделни музиканти. Без да се отдръпват от вече познатото си звучене, TOTA са направили още един техничен, мелодичен и ангажиран с тежки тематики албум. Като казвам "мелодичен", обаче, визирам предимно самата музика, а не толкова вокалите, защото в "Dead Years" чисти вокали няма много, макар и на места да имам чувството, че всеки момент ще почнат (най-вече в "Hell Praiser"). Чисто пеене се чува за кратко в няколко песни - в "In Wolves", в иначе сериозния метълкор трак "You Own No One But You" (където чувам гост-вокали, но ме е страх да предположа чии са), в леко електронизираната "A Damn Moment" и в мелодичната "Gaunt And Fierce". Освен подобни мелодични парчета, в албума влизат и някои от най-тежките песни на бандата, правени някога, каквито са например "Kill'em With Guidance", безкомпромисната "Power Hawk" и епичната "Hard Breach To Snap" с нейния хоров припев. В контраст между тежест, мелодия, меланхолия и унищожителни брейкдауни пък се откроява "Americans", за която има не един, а цели два тийзъра и за която очакваме да се появи и видео.
За такива албуми може да се изпише цял ферман. В "Dead Years" има толкова много неща за отбелязване, толкова много рифове, толкова контрасти и толкова много интересни преходи, че ако тръгна да ви обяснявам за всеки по отделно, това ревю ще свърши някъде през октомври. Затова с възможно най-малко думи - този албум ще се хареса на заклетите фенове на техничния метълкор, но надали ще привлече адски много нова аудитория за бандата. Следващата стъпка е вие сами да чуете албума на 25 септември и да решите дали музиката на This Or The Apocalypse е за вас или не.
Новият албум "Dead Years" изобразява логичното развитие на групата (колкото и банално да звучи) - като цяло и като сбор от отделни музиканти. Без да се отдръпват от вече познатото си звучене, TOTA са направили още един техничен, мелодичен и ангажиран с тежки тематики албум. Като казвам "мелодичен", обаче, визирам предимно самата музика, а не толкова вокалите, защото в "Dead Years" чисти вокали няма много, макар и на места да имам чувството, че всеки момент ще почнат (най-вече в "Hell Praiser"). Чисто пеене се чува за кратко в няколко песни - в "In Wolves", в иначе сериозния метълкор трак "You Own No One But You" (където чувам гост-вокали, но ме е страх да предположа чии са), в леко електронизираната "A Damn Moment" и в мелодичната "Gaunt And Fierce". Освен подобни мелодични парчета, в албума влизат и някои от най-тежките песни на бандата, правени някога, каквито са например "Kill'em With Guidance", безкомпромисната "Power Hawk" и епичната "Hard Breach To Snap" с нейния хоров припев. В контраст между тежест, мелодия, меланхолия и унищожителни брейкдауни пък се откроява "Americans", за която има не един, а цели два тийзъра и за която очакваме да се появи и видео.
За такива албуми може да се изпише цял ферман. В "Dead Years" има толкова много неща за отбелязване, толкова много рифове, толкова контрасти и толкова много интересни преходи, че ако тръгна да ви обяснявам за всеки по отделно, това ревю ще свърши някъде през октомври. Затова с възможно най-малко думи - този албум ще се хареса на заклетите фенове на техничния метълкор, но надали ще привлече адски много нова аудитория за бандата. Следващата стъпка е вие сами да чуете албума на 25 септември и да решите дали музиката на This Or The Apocalypse е за вас или не.
+ + + + +
В този албум има от всичко - техника, тежест, мелодия, емоция, брейкдауни...
Чистите вокали не са много, но винаги са удивително точно поставени.
С всяко следващо слушане албумът сякаш радва ухото все повече и повече.
Чистите вокали не са много, но винаги са удивително точно поставени.
С всяко следващо слушане албумът сякаш радва ухото все повече и повече.
- - - - -
"Dead Years" е ангажиращ и изисква специално внимание, иначе ще ви мине покрай ушите.
Албумът е за тесен кръг публика и може да се стори безинтересен дори на традиционните метълкор фенове.
Албумът е за тесен кръг публика и може да се стори безинтересен дори на традиционните метълкор фенове.
Подходящо за фенове на:
Architects, August Burns Red, Bring Me The Horizon, Texas In July и др.
Автор: Undepth
-=7/10=-
0 Response for the "This Or The Apocalypse - 2012 - Dead Years"
Публикуване на коментар