Човек никога не знае какво да очаква от Therion. След неописуемо епичните "Lemuria" и "Sirius B" обаче, групата започна да става някак по-предвидима и да предизвиква смесени реакции у критици и фенове. Беше ясно едно - Therion вече трудно ще надскочат поставената толкова високо от самите тях летва. Затова "Les Fleurs Du Mal" е стъпка встрани от очакваното. Може би точно заради тази стъпка встрани обаче, Nuclear Blast отказа да издаде този албум под крилото си и затова той е финансиран изцяло от Кристофър Йонсон, който наскоро си изля душата на сайта на групата, където можете да прочетете всичко ново около този неоспоримо интересен проект.
Виждайки "Les Fleurs Du Mal", сигурно първата ви мисъл е "Защо на френски?" и аз ще ви отговоря - защото албумът е пълен с кавъри на популярни френски шансони от 60-те и 40-те. Сред тях влизат преработки на големи за времето си хитове като "Poupée De Cire, Poupée De Son", "Les Sucettes" и "Polichinelle" на Франс Гал, "La Maritza" на Силви Вартан (посветена именно на река Марица, тъй като Силви Вартан е родена в България), "Mon Amour, Mon Ami" на Мари Лафоре, "J'al Le Mal De Toi" на Колет Дьориал, "Je N'ai Besoin Que De Tendress" на Клер Диксон и много, много други. Последната, както виждате, е получила и видеоклип, който обаче може да обърка мнозина, защото е песента е възможно най-непредставителната в "Les Fleurs Du Mal".
Интересното е, че в повечето от изброените парчета Therion са успели да уловят, запазят и пресъздадат черно-бялата красота на шансоните. На места обаче просто не им се е получило. "Je N'ai Besoin Que De Tendress" например звучи повече като съмнителен b-side, отколкото като сингъл. "En Alabama" пък е прекалено монотонна, а "La Licorne D'or", в каквато и версия да я направят, все ще е толкова бавна, че заспиването на нея винаги ще е възможно. "Wahala Manitou" също не успя да ме впечатли. За сметка на това "Soeur Angelique", "Dis-moi Poupée" и "Lilith" са надградили оригиналите по брилянтен начин. Там, където се включва и Томас Викстрьом с плътния си глас, нещата също се получават много успешно.
Макар да не можем да кажем, че това е "типичен Therion", всеки техен фен веднага ще разпознае звученето им и майсторството, с което правят тези 3-минутни парчета да звучат като епични композиции. Не можем да кажeм обаче и че това е най-доброто, което сме чували от Therion. Този албум сякаш е създаден повече за гледане на живо в театър, отколкото просто за слушане. Ограничението на кавърите не позволява на групата да разгърне авторския си композиционен си гений, а липсва и познатата ни оркестрална грандиозност. Не, че я няма изобщо, но просто не е на онова ниво, на което вече сме свикнали. Във всички случаи, "Les Fleurs Du Mal" трябва да бъде чут от феновете на Therion и оперетния/симфоничен метъл изобщо. А ако случайно сте запознат с оригиналите на песните (като мен), за вас слушането ще бъде два пъти по-интересно!
Виждайки "Les Fleurs Du Mal", сигурно първата ви мисъл е "Защо на френски?" и аз ще ви отговоря - защото албумът е пълен с кавъри на популярни френски шансони от 60-те и 40-те. Сред тях влизат преработки на големи за времето си хитове като "Poupée De Cire, Poupée De Son", "Les Sucettes" и "Polichinelle" на Франс Гал, "La Maritza" на Силви Вартан (посветена именно на река Марица, тъй като Силви Вартан е родена в България), "Mon Amour, Mon Ami" на Мари Лафоре, "J'al Le Mal De Toi" на Колет Дьориал, "Je N'ai Besoin Que De Tendress" на Клер Диксон и много, много други. Последната, както виждате, е получила и видеоклип, който обаче може да обърка мнозина, защото е песента е възможно най-непредставителната в "Les Fleurs Du Mal".
Интересното е, че в повечето от изброените парчета Therion са успели да уловят, запазят и пресъздадат черно-бялата красота на шансоните. На места обаче просто не им се е получило. "Je N'ai Besoin Que De Tendress" например звучи повече като съмнителен b-side, отколкото като сингъл. "En Alabama" пък е прекалено монотонна, а "La Licorne D'or", в каквато и версия да я направят, все ще е толкова бавна, че заспиването на нея винаги ще е възможно. "Wahala Manitou" също не успя да ме впечатли. За сметка на това "Soeur Angelique", "Dis-moi Poupée" и "Lilith" са надградили оригиналите по брилянтен начин. Там, където се включва и Томас Викстрьом с плътния си глас, нещата също се получават много успешно.
Макар да не можем да кажем, че това е "типичен Therion", всеки техен фен веднага ще разпознае звученето им и майсторството, с което правят тези 3-минутни парчета да звучат като епични композиции. Не можем да кажeм обаче и че това е най-доброто, което сме чували от Therion. Този албум сякаш е създаден повече за гледане на живо в театър, отколкото просто за слушане. Ограничението на кавърите не позволява на групата да разгърне авторския си композиционен си гений, а липсва и познатата ни оркестрална грандиозност. Не, че я няма изобщо, но просто не е на онова ниво, на което вече сме свикнали. Във всички случаи, "Les Fleurs Du Mal" трябва да бъде чут от феновете на Therion и оперетния/симфоничен метъл изобщо. А ако случайно сте запознат с оригиналите на песните (като мен), за вас слушането ще бъде два пъти по-интересно!
+ + + + +
Майсторски е уловена, запазена и предадена атмосферата от оригиналните шансони.
Някои от песните са надградени по великолепен начин.
Макар да не е типичен албум за Therion, веднага си личи техния уникален допир.
Първият успешен опит за правене на метъл варианти на френски шансони, който чувам.
Някои от песните са надградени по великолепен начин.
Макар да не е типичен албум за Therion, веднага си личи техния уникален допир.
Първият успешен опит за правене на метъл варианти на френски шансони, който чувам.
- - - - -
Няма място, където групата да разгърне истинския си композиционен гений.
Албумът е епичен, но му липсва онази величественост и грандиозност, с която сме запомнили Therion.
Някои парчета просто не са им се получили добре.
Албумът е епичен, но му липсва онази величественост и грандиозност, с която сме запомнили Therion.
Някои парчета просто не са им се получили добре.
Подходящо за фенове на:
Haggard, Epica, Diablo Swing Orchestra, Ayreon, Lacrimosa и др.
Автор: Undepth
-=7/10=-
Много приятно съм изненадан от това ревю и от този сайт. Виждах че брат ми влиза в него, но сега за пръв път се загледах в това ревю и ме изненадахте. Ако не бяхте вие сигурно дълго щях да се чудя защо Терион звучат така без да знам че правят кавър версии. Много добре написано и обяснено, браво. Букмарквам ви веднага!
offtopic: изгониха Анет от nightwish..невероятно но ФАКТ
Хм, хм, хм, хубаво си е албумчето, макар и да няма мощта и зарядът на Дегиал например, но нещо в любимият ми стил има отстъпление, и Хаггард и Терион, не показват страст и величествен звук..., но може и да сложите една единичка отгоре, всре пак има много истинска музика в този албум :)
ahileas