TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Van Canto - Dawn of the Brave

Posted by Today's Metal Crew On петък, март 07, 2014 0 коментара

Стилът: A-capella Power Metal
От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~50 минути


В ученическите си години бях попаднал на няколко шантави акапелни метъл проекта, най-запомнящ се сред които беше този на японския бийтбоксър Dokaka, който правеше безумни кавъри на Slayer, Iron Maiden, Nirvana и други групи. Няколко години по-късно с изумление и интерес посрещнах новината за първия албум на акапелната метъл банда Van Canto, които вече правеха нещата много професионално, а не като бъзик. И оттогава смея да се наричам техен фен. Но при Van Canto има няколко вечни проблема, заради които никога не се е случвало да изслушам наведнъж цял техен албум.

Ако по непонятна причина все още не сте чували Van Canto, те са група, създадена само от вокалисти и един барабанист и правят пауър/хеви метъл, имитирайки с глас звуците на китара, бас и клавишни. Албумите им в началото се състоят предимно от кавъри, но с течение на времето в тях започва да се появява и все повече авторска музика, като настоящият "Dawn of the Brave" се състои почти изцяло от авторски парчета. Не мога дори да си представя колко трудно се измисля музика по този начин, как се запомня къде се казва "дабадам", къде "дъръдъм", къде "бом бом бом бом" и къде "ндири дун дири" и най-вече как не им изтръпват устите на тия хора още на втората минута, когато пеят на живо. За това явно се изискват нечовешки вокални умения, пред които можеш само да свалиш шапка и да пернеш с нея хората, които биха отрекли този факт.

Супер, но след 3-4 парчета, пълни с въпросните "дан дан дан", "дуру дудун" и "дирли дирли" мозъкът лека-полека започва да изключва, главата заболява и лигата прокапва неусетно. Първоначалното "Уау, как го правят да звучи толкова зверски добре?!" се превръща в "Какво слушах преди малко?" и "В коя песен беше оня момент дето там... дирли дубадум...". В крайна сметка единственото, което всички запомнят са кавърите. Не че авторските им песни са лоши - "To the Mountains", "Badaboom", "Unholy" и "My Utopia" звучат дори прекалено добре. Но ако запомните дори две от деветте авторски композиции в албума - ще е чудо и по-скоро ще се чудите известно време дали въпросните готини песни нямаше да звучат доста по-добре, изсвирени с реални инструменти. В края на краищата обаче в главата се забиват най-вече кавърите на "The Final Countdown" на Europe и "Paranoid" на Black Sabbath. След последната пък е твърде възможно като идиот да си тананикате "М м м м м м м м м, даурин-ду!", което не е препоръчително на обществени места. След което ще си пускате от време на време някоя песен от албума, за да покажете на по-незаинтересованите си приятели какви странни банди съществуват вече, ще покуфеете евентуално на някой купон и... това е. Оттам нататък ако изслушате наведнъж целия албум без да ви заболи главата ще е нещо толкова изненадващо и рядко, че сигурно групата ще се телепортира при вас и лично ще ви даде медал за фенска вярност.

+ + + + +
Нечовешки добри вокални умения, за които можеш само да се чудиш "Как го правят?!".
Интересен набор от авторски песни, които звучат учудващо добре като за група без китарист и басист.
Няколко нови кавъра на познатото високо ниво. 

- - - - -
От толкова "бадабум", "дарадам" и "дигидан" почва да боли глава по някое време.
Не вярвам някой да успее да запомни дори и добрите им авторски песни.
Кавърите на "Into the West" и "Holding Out For a Hero" не се вписват особено добре.

IF YOU LIKE
Heavatar, Sabaton, Manowar, Powerwolf, Blind Guardian, Gloryhammer и др.

Автор: Undepth
[6/10]

Sinbreed - Shadows

Posted by Today's Metal Crew On сряда, март 05, 2014 0 коментара

Стилът: Power/Speed/Heavy Metal
От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: AFM
Отнема: ~50 минути


Ако харесвате хеви/пауър/спийд метъл в духа на Accept, Blind Guardian и Gamma Ray, то ще ви направя услуга и ще ви спестя по-нататъшното четене на това ревю. Просто отивайте и си го пускайте! Макар че то... трябва да го изчакате да излезе първо. Така че я по-добре си стойте и си дочетете, като сте тръгнали. И без това щом сте стигнали чак до този ред, очевидно си нямате друга работа. Или имате, но гледате да я отложите. Разбирам ви. Но стига толкова за вас. Нека си поговорим за новия албум на Sinbreed.

Понякога нещата трябва да са ясни и прости - и точно такива ги правят Sinbreed в "Shadows". Хеви, спийд и пауър метъл в големи количества, без клавишни, без електроника, без симфонии, без прогресив, без авангардност. Само скорост, сурови (но добре озвучени) китари, бълващи здрави рифове и... сякаш създаденият специално за тази музика глас на Хърби Лангханс (познат ни доскоро и като вокалист на Seventh Avenue). А като сме тръгнали да споменаваме имена, не можем да пропуснем тези на Маркус Зипен и Фредерик Емке, които вероятно познавате съответно като китарист и барабанист на Blind Guardian. Всичко това би трябвало да ви дава сравнително добра представа за случващото се в "Shadows", но за всеки случай е добре да хвърлите и едно око/ухо на сингъла "Bleed". В този дух и темпо минава кажи-речи целият албум, но поне според мен в него има и доста по-добри парчета, като например скоростната "Far Too Long", силно разкуфяващата "Black Death" и запомнящата се "Standing Tall". Интересното е, че тези три супер добри песни са поставени точно една след друга, а само през една песен разстояние е и 7-минутният финален епос "Broken Wings", в който може и да няма симфонии, но пък има хорови вокали. Които май щеше да е хубаво да чуем и на други места из албума, защото се вписват много добре в музиката на групата.

Албумът става все по-добър по време на слушането и след като завършва с най-добрата песен в него, поглеждаш часовника и не вярваш, че са минали цели 50 минути. "Shadows" се изнизва учудващо бързо и неусетно, което предразполага да бъде чут отново, което пък от своя страна е почти задължително за този албум. Не че нещо, но феновете вече толкова са свикнали на всякакъв пауър, спийд и хеви метъл, че надали изведнъж ще си скъсат ризите, докато слушат това тук. Като имаме предвид и че в "Shadows" няма кой знае какво разнообразие, оценката ми за него резонно спада малко, но ако кажа, че не го изслушах пет пъти с голямо удоволствие и че не го препоръчвам на всеки фен на този жанр - ще излъжа много долно.

+ + + + +
Първокласен пауър/спийд/хеви метъл с класическо звучене.
Опростен, органичен, кристален и изчистен от всякакви дигитални излишества звук.
Няма балади, симфонии, разказвачи, духащи ветрове и други такива - стегната работа!

- - - - -
Няма особено голямо разнообразие, но май и не е целено да има такова.
Повечето песни в албума си приличат една с друга, а албумът пък прилича на предшественика си. 

IF YOU LIKE
Accept, Seventh Avenue, Gamma Ray, Blind Guardian, Primal Fear, Metalium и др.

Автор: Undepth
[7.5/10]

Black Light Discipline - Death by a Thousand Cuts

Posted by Today's Metal Crew On събота, март 01, 2014 2 коментара

Стилът: Industrial Metal
От/Год: Финландия, 2014
Лейбъл: Raw Entertainment
Отнема: ~47 минути


Нека ви питам нещо - имате ли навика да се ориентирате за това колко време е минало според някой важен за вас момент в музиката, или това си е лично мое извращение? Чувствате ли се стари като се сетите, че Rammstein вече са група на повече от 20 години? Или че Metallica дебютираха преди повече от 30? Аз си имам няколко такива албума, по които се ориентирам времево. Един от тях е дебютният на Black Light Discipline, излязъл през 2008-ма. Тогава с всякакви легални и нелегални методи промотирах тази група наляво и надясно из България и сякаш това се случи вчера, а не преди 6 години... но карай да върви. Нека чуем какво са ни приготвили BLD в третия си студиен албум!

Тези симпатични финландци са един от малкото съвременни източници на качествен индъстриъл метъл и вече имат зад себе си два изключително силни албума. С тях групата сама си постави много висока летва и може би затова сега ми се струва, че новият им "Death by a Thousand Cuts" не успява да я надскочи. Албумът залага на вече познатото звучене и като цяло е добър, но някои от песните в него просто не ми се струват достатъчно силни. Но за тях след малко, защото е едно първо да спомена случаите, в които BLD са уцелили десетката. Това са силно електронната "Look At Me Now", хитово звучащата "The Way We Wanted", сингълът "Under the Knife", финскоезичната (първа за групата на родния им език) "Syviin Vesiin" и нетипичната, напомняща за мюзикъл "First Sign". "On Fire" и "Freaked" също са приемливо добри композиции, но поне аз намерих за доста скучна една поредица от 4 песни в края на албума, включваща "Electronic", "Hell Is Around the Corner", "Afraid of Tomorrow" и "The Time Is Now". В тях липсва онази толкова типична за BLD енергия, темпото осезаемо спада и като цяло - точно в тези парчета няма да можем да открием силните страни на BLD.

Както казах и по-горе, групата залага на вече утвърдения си стил, съчетаващ мелодичен метъл с голямо количество електроники, носещи далечен денс-отенък, но си личи, че BLD търсят и развитие. Това си личи най-вече при клавирите (Яне Канкунен), които са още по-разнообразни и играят все по-важна роля в изграждането на музиката на групата, но и при вокалите на Тони Валха, който продължава да експериментира зад микрофона с различни вокални техники. Всичко това прави DBATC идеален за феновете на студения скандинавски електро метъл и на групи от сорта на Turmion Kätilöt, Ruoska, Deathstars и Fear of Domination. И макар поне аз да не намирам този албум за по-добър от предшествениците му, вие в никакъв случай не бива да го подценявате и подминавате, ако се имате за фен на този жанр.

+ + + + +
Пореден албум за BLD, пълен с модерно звучащи, раздвижващи, зарибяващи парчета.
Има осезаемо развитие при вокалите и клавишните (електрониката).
Страхотни мелодии и "куки", които лесно се забиват в мозъка за дни напред.

- - - - -
Предпоследните 4 песни не са особено силни...
За трети пореден албум продължавам да твърдя, че барабаните могат да звучат и по-добре. 

IF YOU LIKE
Turmion Kätilöt, Ruoska, Deathstars, Fear of Domination, Scorngrain и др.

Автор: Testset
[7/10]