TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Shear - Katharsis

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, април 07, 2014 3 коментара

Стилът: Gothic Metal
От/Год: Финландия, 2014
Лейбъл: Lifeforce
Отнема: ~54 минути


Не ме бива кой знае колко с етикетите, но това не е само "готик" метъл. То е готик, хеви, рок, прогресив, има електронни и симфонични елементи и какво ли още не. Песните се преплитат една в друга като брънки на верига и съставят почти едночасова, завършена епопея. Продукцията е на ниво, инструменталът също, вокалите са изпипани, текстовете са пропити от смисъл и чувство и като цяло - професионализмът си личи отдалеч. И от началото на иначе богатата на албуми 2014-та, този определено застава на една от челните позиции в моя списък.

Още с "Last Warning" съм запленена, зашеметена, издухана и отвята. С една дума - впечатлена, най-вече от превъзходните китари! "Heaven Into Hell" пък си отговаря много точно на името - демонично ниските тонове на Алекса Лару са чудесно допълнение към дяволската мелодия в песента, докато "Hollow Black Cold" поддържа очарованието с по-опростени инструментали и прилепчиви рифове. Лиричното начало на "I Care" пък прелива в красиво парче с много опитомена (до един момент) емоция, а на брейкдауните ушите ми полудяват и сякаш ги усещам как пищят "Още! Още!". И го получават в лицето на "A Hopeless Tragedy", което е най-разработеното и най-добре изпипано парче в албума. "Whispers Follow You" е динамична и бърза и в нея място за грешки няма. И грешки също няма. Ритъмът се описва с една дума: корав. Подчертавам, удебелявам и слагам в курсив. Подобно е положението и във "For the Restless", с която се чувствам специално поздравена. В нея барабаните са чист пауър, но към края си песента изненадва приятно със слабо забавяне на темпото. "Not Myself" грабва приза за най-бързо закотвяща се в главата мелодия - търъ-търъ-тъ - чуйте я само - търъ-търъ-тъ! Риплей, моля. Пак. Да, може още веднъж. Супер. Следващата. О, нима е последна? "Turmoil" е скоростно парче без аналог и дава също толкова скоростен и безаналогов финал на този пълен с много енергия и чувство албум.

Заглавието на албума "Katharsis" добре загатва какво е съдържанието зад него - променено. Вярно, не коренно, но някак различно. Shear са пораснали, звучат по-зрели и определено са готови за мащабни успехи. Направо не знам с коя друга група да ги сравня. Не са толкова мрачни, колкото любимите ми Tristania и Sirenia, нито пък се заиграват с класическото като Epica; не са и Gamma Ray или Place Vendome. Тези млади финландци са нещо... различно. Те са нахъсани и фрашкани с идеи, взели са си поуките от грешките в предишния албум (който не бе особено високо оценен на сайта) и вече плуват в свой собствен коридор.

+ + + + +
Оригиналност и талант в големи количества. 
"Порастването" е изключително важно - дава нови хоризонти.
Добри композиционни постройки и много "лепкави" мелодии.

- - - - -
Не е много ясно какъв точно стил свирят Shear и в кой тип фенове точно се целят.
На места гласът на Алекса падаше до ръмжене и не подхождаше на конкретната песен. 

IF YOU LIKE
Sirenia, Nemesea, ReVamp, Tristania, Epica, Kamelot, Elis и др.

Автор: Herja
[8/10]

Аркона - Явь

Posted by Today's Metal Crew On събота, април 05, 2014 2 коментара

Стилът: Pagan/Folk Metal
От/Год: Русия, 2014
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~69 минути


Аркона е може би най-актуалното име на руската метъл сцена. Нямам само предвид местната сцена, а и световната. Малко руски банди са успявали да добият чак такава международна популярност, особено пеейки на собствения си език в един доста "ъндърграунд" стил. Голяма заслуга за тази популярност има харизматичната вокалистка на групата Маша, която се справя еднакво добре с народното пеене, чистите вокали и крясъците, при това без да изглежда като готическа кукла Барби, което си е нещо като мода сред метъл дамите днес. Маша просто идеално олицетворява музиката на Аркона - сурова, неподправена и красива.

Заглавието на албума "Явь" ни препраща към Велесовата книга (на Велес - славянският бог на мъдростта), в която се споменава за няколко свята - Явь, Правь и Навь. Явь е материалният (нашият) свят, Навь е нематериалният свят (отвъдното), а Правь е законът на Сварог, чрез който се управляват Явь и Нав. Нас сега обаче ни интересува "Явь". Вече не под формата на материал свят, а на алум. Като такъв, той не се различава коренно от предшествениците си - стилът е същият мрачен "езически" метъл, украсен със славянски фолклорни мотиви и текстове. Съдържанието на албума не би трябвало да е изненада за феновете на групата, тъй като Аркона са известни с това, че не се отклоняват особено много от отдавна поетата си музикална посока. Една от по-забележимите разлики е, че този път Аркона звучат малко по-епично отпреди и това си личи най-вече в "Чадо индиго" (поне за мен е най-интересната песен в албума), 9-минутната "Зарождение" и заглавната "Явь". Друга разлика е, че този път няма кратки песни и инструментали. Средната дължина на траковете е около 7 минути, като най-кратка е 5-минутната "Город снов", а най-дълга - "Явь", удряща тавана с дължина от почти 14 минути (казах ви, че е епична). И макар в дискографията на групата да има доста мрачни парчета, то с пускането на "В обьятьях крамолы" сякаш рязко тежка зимна планинска мъгла. Като най-мелодична пък се отличава силно фолклорната "На страже новых лет".

Случвало се е да питам различни хора за мненията им относно разни албуми и винаги съм забелязвал, че когато става дума за pagan метъл - всеки има някакво различно мнение. Сигурно звуча така, сякаш се оправдавам предвидливо, за да мога да се защитя, когато кажете "Не съм съгласен!", но наистина, това е жанр, в който най-запалените фенове следят всеки малък детайл и винаги имат определени очаквания, затова ми е много трудно да предвидя дали "Явь" ще им се хареса или не. Аз съм по-скоро "неутрален", тъй като може и да се интересувам от славянска (и не само) митология, но за сметка на това не знам почти никакъв руски, да речем. Затова ще оставя на вас да решите дали да навлезете по-надълбоко в митологията зад "Явь" и дали именно това е албумът на Аркона, който сте искали и очаквали да чуете.

+ + + + +
Многопластов албум, изпълнен с фолклор, студен, екстремен метъл, красиви мелодии и много мрак.
Вокалистката Маша се справя подобаващо с всички видове вокали, необходими за албума.
Разнообразни и изпълнени със съдържание (и много фолклорни инструменти) дълги композиции.
Албумът несъмнено ще бъде по-интересен за знаещите руски и интересуваите се от славянска митология.

- - - - -
Никакви особени разлики с който и да е от предишните албуми на групата.
Маша говори (а не пее) прекалено дълго на места.
Песните са толкова дълги, че трябва да си визмаш почивка от слушането от време на време. 

IF YOU LIKE
Dalriada, Eluveitie, Nokturnal Mortum, Radogost, Svarga, Månegarm, Stribog и др.

Автор: BGMario
[7/10]

[OUTSIDE!] Diablo III - Reaper of Souls (OST)

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, април 03, 2014 1 коментара

Стилът: Epic/Symphonic/Orchestral/Ambient/OST
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Blizzard Entertainment
Отнема: ~70 минути


Геймър или не - не може да не си чувал за Diablo - едно от най-обичаните и най-продаваните заглавия в историята на компютърните игри. Възможно е да си бил ученик, когато излезе първото или второто Diablo и все още да си спомняш с умиление безкрайните часове, прекарани в цъкане на мишката и събиране на предмети. Останалите може да са те питали "Добре, какво постигаш, като играеш, защо си губиш времето?" - и ти си им отговарял, че Diablo не е губене на време, а един от най-приятните начини за разпускане и развлечение. Независимо с какво друго го сравняват.

Не-геймърите не биха разбрали, но това е нормално. Едни предпочитат да разпускат с алкохол и опиати, други да ходят в планината, трети да играят игри и прочие. Някои смесват нещата, някои пък съдят на хобитата на другите, което е малко тъпо. Например, на мен не ми е интересно да пия водка, но не питам хората, които пият "Защо пиете?". Знам защо пият. Търсят начин да разпуснат и да се забавляват. Някои правят същото, само че с Diablo и/или други игри. Така че да не се съдим. Освен това в Diablo има толкова много изкуство, че направо си е грехота да не го оцениш, дори да не си фен на играта. И макар да беше спорно дали Diablo III беше достатъчно добра в началото си, а продължението "Reaper of Souls" да е едва на 10-ина дни, в играта има няколко константи - невероятните трейлъри и уникалният саундтрак. Той, за добро или зло, може да бъде придобит ексклузивно чрез закупуване на колекционерското издание на играта (поне в оригиналния си вид) и е важна част от съдържанието на тази огромна черна кутия.

Когато става дума за саундтрак, най-важното е той не просто да е хубав сам по себе си, а и да намира правилното място в съответната продукция. При игрите на Blizzard това винаги е така и надали има друга компания за игри в света, която да се отнася на толкова високо професионално ниво към този вид детайли. В записите на този саундтрак са участвали над 160 музиканти (!), между които е и българката Пенка Кунева. Тя e оркестратор и е работила над музиката за филми като "Elysium", "Transformers", "Hansel & Gretel" и много други, както и за саундтраците към други игри, сред които "World of Warcraft", "Starcraft II" и "Need For Speed".

Композиторите Дерек Дюк, Нийл Акрий, Джоузеф Лоурънс, Ръсел Брауър, Глен Стафърд и Джейсън Хейс пък са се погрижили да се потопим изцяло в мрачната готическа атмосфера на "Reaper of Souls", докато търсим своя път към архангела на смъртта Малтаел, обикаляйки по мрачните улици на Westmarch, опасните полета на Battlegrounds of Eternity, или абстрактните структури на Pandemonium Fortress. Изключително силни са "бойните" "Urzael" и "Full Circle", но дори по-въздействащи са спокойните "Y'Anu Gujava" и пускащата се веднага след смъртта на Малтаел "A Mortal Heart". След като аз успях да го победя за пръв път и се пусна тази музика, просто спрях, облегнах се и се заслушах, без дори да проверя какво ми е "пуснал" въпросният последен бос. Изобщо - това е една от най-емоционалните и невероятни композиции, правени някога под крилото на Blizzard. Затова дори да не сте фенове на играта и дори изобщо да не играете игри - няма изобщо да сбъркате, ако се заслушате в този саундтрак. Да, атмосферата не е същата без самата игра, но някои от композициите са извънредно добри и сами по себе си. И най-малкото хвърлете по едно ухо, ако си падате по класическата музика и/или холивудските оркестрации. И имайте предвид, че това не е музика, която да слушаш, докато слънцето ти свети в очите. Пуснете пердетата или изчакайте нощта, иначе... не е същото.
 
+ + + + +
Мрачни, безкрайно епични, красиви и величествени композиции.
Цигуларите и хоровете се справят повече от блестящо.
Оркестрациите на българката Пенка Кунева са на най-високо световно ниво!
Саундтракът си пасва перфектно с играта, която пък е силно подобрена в сравнение с началния си вид. 

- - - - -
В много от композициите има повтарящ се елемент, който съм чувал и в саундтраците на други игри.
Малко е трудно само да слушаш такава музика, ако не играеш и играта в това време.  

IF YOU LIKE
Warcraft, World of Warcraft, Starcraft, Deus Ex, Transformers и др.

Автор: Testset
[N/A]

Manowar - Kings of the Metal Sky Warriors of Steel

Posted by Today's Metal Crew On вторник, април 01, 2014 4 коментара

Стилът: True Metal In The Sky
От/Год: Асгард, 2039
Лейбъл: Metal
Отнема: ~351 минути


След близо 60 години на сцената е трудно да останеш актуален и да се преоткриваш с всеки изминал албум, но Manowar точно затова са легенди. В новия им албум, излизащ на 32 май тази година (хвала на такива лейбъли, които дават толкова ранни промота) групата е решила да не минава по утъпканите пътеки на миналото и да изненада феновете си с нещо неочаквано и свежо.

"Искахме да направим нещо различно този път." - споделя в интервю пред Цонко Цонев лидерът на Manowar Джоуи Де Майо. "Този път решихме рязко да сменим посоката и да посветим албума на метъла и стоманата, защото и двете са твърди" - с усмивка допълва той. Запитан за стиловата промяна в обложката, Джоуи е категоричен: "Решихме този път да опростим нещата в обложката, защото вече използвахме всички възможни държавни знамена на обложката на "Metal of Steel" през 2033-та. Седнахме с групата и се замислихме коя е константата в нашите обложки? Отговорът дойде като гръм от чука на Один - мускулите. Затова  взехме този важен за нас елемент и го раздухме 5 пъти, за да заема цялата обложка."

И наистина, албумът е уникален по своята същност. Той започва с 45-минутното spoken word intro "Introduction of Steel", в което разказвачът ни въвежда в епичната история. Один вдига тежести в Асгард, докато язди своя стоманен чопър в разкъсваното от гръмотевици небе. Тогава обаче се появява богът на измамата Локи, преобразен като млада невяста и инжектира великанска доза хормон на растежа в чопъра на Один. Чопърът става зъл и неконтролируем и само Один и неговите смели воини могат да го спрат от това да проглуши Асгард от даване на газ. Интрото преминава в сингъла "Steel", която е и най-емблематичната песен за албума. Китарите праят "джъ-джъ-джъ-джъ", Ерик Адамс продължава да пее като звяр (един от най-големите гласове в историята на метъла, безспорно), но най-голямо впечатление прави басът на Де Майо. Не защото е много по-добър от преди, а защото се чува само той. "Това беше посоката, която поехме преди години и мисля, че сега я развихме напълно - да се чува само бас, защото няма нищо по-метъл от бас с дисторшън." - споделя Джоуи, отпивайки по погрешка от бирата на Кметъла. "Ако басът не пращи, препуква, бучи и жужи - бас ли е? Ха на бас, че не е бас!" - ентусиазира се Де Майо и чупи халбата си на пода в ресторант "Българка". 

За бъдещите си концерти пък групата е подготвила зашеметяващо ново шоу, в което за пръв път ще покаже всички тесни кожени дрехи от гардероба на легендата на българския рок, повелителят на жиците и кожата, изпълнителят на рок-класиката "Шопкиня" - Панайот Панайотов. Шоуто можете да гледате традиционно всеки втори четвъртък от месеца в Каварна, със специални гости всеки месец - UDO, Smokie и Deep Purple!

А ако някой се е обидил от това "ревю", нека знае най-напред, че и ние сме фенове и след това - че е тъпо да се обиждаш на която и да е първоаприлска шега. И изобщо не е метълско да не можеш да поемеш малко майтап, дори за любимата си група ;-)

+ + + + +
Хубаво е от време на време да се побъзикаме с големите имена в жанра.

- - - - -
Някои фенове жга се засегнат, ама няма да е за сефте. 

IF YOU LIKE
Manowar.

Автор: TMB
[METAL!]

Абонамент за: Коментари (Atom)

    Още приятели