TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Faith In The Unseen - I Am The Beginning

Posted by Today's Metal Crew On сряда, февруари 13, 2013 0 коментара

Стилът: Post-Hardcore/Emocore
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: -
Отнема: ~39 минути 


Имайки предвид, че сигурно над 90% от феновете на екстремната музика у нас са или атеисти, или "сатанисти", рядко може да се намери местенце по наши земи, където да стане дума за християнска тежка музика. И може би така трябва. Аз самият, например, съм християнин, но не само избягвам да "проповядвам", защото не искам да се бъркам във вижданията на хората, а и винаги ми е било странно да слушам музика, в която се пее за The Savior Jesus Christ. И все пак, често одобрявам посланието в такива песни. Но колкото и да го одобрявам, ако музиката зад него не струва - критики не пестя, пък ако ще и папата да подаде оставка.

Faith In The Unseen са една от многото християнски метълкор/пост-хардкор банди в САЩ. За разлика от мощните си колеги от For Today и Sleeping Giant обаче, FITU не предлагат почти нищо интересно като музика в "I Am The Beginning". Албумът започва сравнително добре с тежката "The Sickest Thing Since the Plague", но още в нея става ясно, че ни чакат много изтъркани брейкдауни и еднообразни ниско настроени китари. "Growth" също е сравнително добро попадение, но дори тя затвърждава подозренията за посредственост, създадени в самото начало. Във ссяко от парчетата до края ни залива вълна от псоредственост, еднообразие и скука, чийто апогей е в незнайно защо избраната за сингъл "Condominiums". Песента е може би най-слабата в целия албум и в нея най-ясно се чува колко зле всъщност са чистите вокали на басиста Танер. Този проблем е оправен в песни като "Furiosity Killed the Cat", където чистото пеене на ниво, или в агресивната "Bonecrusher", където чисти вокали изобщо няма, но веднъж стигнем ли до блудкавите балади "Rebirth" и "Show Me Your Heart", желанието да залепим със скоч устата на Танер се завръща с пълна сила.

 "I Am The Beginning" не е толкова лош сам по себе си, но е толкова обикновен и предвидим, че изобщо няма да загубите, ако го подминете. Ако все пак много харесвате модерен пост-хардкор и/или сте с християнски виждания, то може да хвърлите едно ухо на този самиздат. Вярно, далеч няма да чуете нищо ново и неизползвано досега в жанра, но пък и надали ще ви закървят ушите от някакви явни прояви на некадърност. И като се замисля, именно някъде между тези слова се ражда думата "посредственост". 
 
+ + + + +
Нелош сам по себе си (в изолирана среда) албум.
Тежки брейкдауни, добри екстремни вокали, добро послание (според религията).
Някои добри идеи и някои добре подредени парчета. 

- - - - -
Еднообразен, опростен, леко скучен и доста посредствен като цяло. 
Абсолютно нищо, нечувано досега, блудкави баладки, често неприятни (и лигавки) чисти вокали.
Трудно бих си представил някой да си пусне този албум повече от 1-2 пъти.

IF YOU LIKE
Amyst, For All I Am, Madison Affair, Sleeping Giant и др.
 Автор: Testset
[4/10]

Stratovarius - Nemesis

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, февруари 11, 2013 2 коментара

Стилът: Power Metal
От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Ear Music/Edel
Отнема: ~58 минути 


С годините, напълно заслужено, Stratovarius се превърнаха в един от най-ярките примери за пауър метъл. И през колкото и проблеми да преминаха, колкото и да ги съсипа критиката преди 7-8 години и колкото и да си мислеше Тимо Толки, че без него групата ще загине, Stratovarius съумяха не само да оцелеят и да върнат старата си слава, а и да се впуснат в смел полет към нови завоевания.

Когато една група има толкова много история, винаги ще има разочаровани от новите им решения и творби. Затова не знам дали аз не съм достатъчно задълбочен фен, или просто прекалено много обичам този тип пауър метъл, но ми се струва, че "Nemesis" е един от най-добрите на групата в последните 10 години. Казвам това като човек, харесал "Polaris" и "Elysium", както и като човек, който предварително е знаел, че няма смисъл да чака втори "Visions" (да речем). "Nemesis" чисто и просто е много добър. Друго правилно определение за него откривам и в думата "уверен". Stratovarius явно знаят какво правят и звучат по-уверени и по-ентусиазирани от всякога. Тези неща проличават още в откриващата "Abandon", но "Unbreakable" е песента, в която истински се разбира колко добри всъщност са тези юнаци. Пианото, основният риф и настръхващо добрия припев я превръщат в абсолютен хит, но и след нея не остава време за почивка - "Stand My Ground" сцепва мрака с агресивен режещ риф, а мелодичната и сравнително опростоена "Fantasy" се очертава като втори тотален хит в албума и една от новите ми любими песни на Stratovarius. Без майтап, ако видите човек в трамвая да куфее и по устните му да се чете "Fantasyyy... can become realityyy..." - аз съм. Сигурен, че за това има вина и леко nerd-овската ми природа, която се почувства поздравена и в "Dragons" - друго стабилно (и nerd-овско) парче, както и в "Castles In the Air" - епичен среднотемпов трак, на който също неусетно си припявам, вървейки по тротоарите. Stratovarius успяха да ме изненадат и с добра балада - "If the Story Is Over". Рядко се впечатлявам от бавни парчета, но това тук започва леко и се разгръща постепенно, за да избухне малко след средата си в нещо наистина грандиозно. Песента би била идеална за закриваща, но ролята на такава играе заглавната "Nemesis", в която отново се усеща тази открояваща се увереност, с която е сътворен целия албум.

Нещата, което най-много си харесах в "Nemesis" бяха две. Всъщност - три. Специални комплименти отправям първо към изчистения и мощен модерен звук, после към голямото майсторство в сътворяването на толкова запомнящи се композиции в един албум, и накрая (и най-вече) - към клавишните. Вярно, не са точно това, което един стар фен би очаквал, но именно в тях чувам една перфектно свършена работа, отразена в няколко клавишни сола и точни електронни включвания на възможно най-удачните за целта места (идеален пример е "Halcyon Days" - песен с доста и добре наложени електронни елементи). 

След няколко слушания обаче установих, че ме сърби да прескоча някои тракове. Така например се хванах прогресивно да скучая, слушайки "One Must Fall" и 7-минутната "Out of the Fog". Парчетата не са лоши, даже много напротив, но сякаш имат само поддържаща роля и остават в сянката на заобиколилите ги хитови композиции. Все пак, нека имаме и предвид, че аз съм субективен тип и може просто да си въобразявам. Във всички случаи обаче ще трябва сами да чуете "Nemesis", защото само с приказки... просто не става.
 
+ + + + +
2-3 чисто хитови композиции, което е огромна бройка дори за едночасов албум.
В песните личат много увереност, енергия и свежа композиционна мисъл.
Кристален, мощен, солиден звук и качествена продукция.
Мелодичен, епичен, добре изсвирен и бързо запомнящ се албум.  

- - - - -
Някои парчета (или по-скоро пасажи) предразполагат към "skip".
Албумът надали ще е точно това, което много хора ще очакват... => ще има недоволни.

IF YOU LIKE
Sonata Arctica, Helloween, Avantasia, Rhapsody, Symfonia, ЯR и др.
 Автор: BGMario
[8.5/10]

Lordi - To Beast Or Not To Beast

Posted by Today's Metal Crew On събота, февруари 09, 2013 0 коментара

Стилът: Hard Rock/Heavy Metal
От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: AFM
Отнема: ~43 минути 


На Lordi спешно им трябваше нова посока на развитие. Не че нещо, но след Евровизия групата издаде няколко противоречиви и няколко направо пренебрежими албума. Печеленето на конкурса пък им донесе презрението на много метъл фенове, които не можаха да понесат факта, че метъл група спечели поп-конкурс. Но ето, че Lordi са се усетили и най-накрая са готови с един завършен рок/метъл албум с изненадващо много добри попадения.

Началото на "To Beast Or Not To Beast" е странно. "We're Not Bad For the Kids (We're Worse)" откри албума динамично, но неубедително. Самата песен е окей, но звукът в нея е по-приглушен от цялостния звук на албума, което е странно, особено за отварящ трак. Песента също така е лишена и от клавишни, които са сред най-приятните изненади в албума. За щастие, нещата бързо влязоха в релси с "I Luv Ugly" - предразполагащ към куфеене трак с Accept-ски дух, химноподобен припев и по-изчистен звук. След това идва и черешката на тортата в албума - хитовият сингъл "The Riff". Заглавието не лъже - песента има за основа простичък, но убийствен риф и запомнящ се припев - комбинация, която със сигурност ще ви докара много куфеене. Настроението от доброто начало се поддържа с още куфеещи парчета, пълни с готини рифове, мелодични "стадионни" припеви и чудесно включващи се клавишни, без които албумът щеше да изгуби много. Споменаване заслужават още динамичната "I'm the Best", "Schizo Doll" (с нейния Twisted Sister-ски припев и "детски" напеви), пълната с черен хумор "Candy For the Cannibal" и просташката "Sincerely With Love", чийто основен рефрен гласи "Fuck you asshole, fuck you asshole, sincerely with love!", и превръща песента в потенциален лайв-хит. 

Неразбираеми за мен останаха няколко неща. Например, кому е нужно излишното удължаване на "Something Wicked This Way Comes", в чиито край близо 2 минути един и същ мотив се повтаря 357438 пъти, без от това да произлиза нищо? "Horrirfiction" пък започва с досадно повтаряне (11 пъти) на фразата "I'm gonna kill you!" с женски куклен глас, а "Happy New Fear" свършва като погрешно отсечена на слабо време.

Крайната ми "присъда" все пак е положителна. Lordi успяха да прогонят навъсения ми скептицизъм и да ме изненадат приятно с новото си, по-тежко звучене. Е, още не мога да се нарека фен на леко нaивнитe хорър текстове и прокрадващата се инфaнтилнocт в тях, но пък Lordi добре знаят какво правят и защо го правят, така че нека не подценяваме привидно прoстaта им лирическа мисъл. Важното е, че "To Beast Or Not To Beast" със сигурност ще се хареса на феновете, а към тях може да се присъединят и други хора (по-сурови метъли), готови да си признаят, че Lordi все пак им харесват и досега са ги отричали само защото са "комерсиални".

+ + + + +
Нов, по-тежък и по-"метъл" звук.
Мелодични, запомнящи се и лесно запяващи се "стадионни" припеви.
Здрави рифове, идеално включващи се клавишни и никакви забележки към вокалите.

- - - - -
Oбъркващи фактори като излишно удължаване, досадни повторения, различаваща се продукция и прочие.
Вероятно е търсен ефект, но на мен ми се струва, че текстовете са доста инфантилни.
Финалният трак е свирепа безсмислица. Чакам някой да успее да ми обясни смисъла от/в него.

IF YOU LIKE
Accept, Kiss, Bloodbound, Dream Evil, UDO, Alice Cooper и др.
 Автор: Undepth
[7/10]

Der Bote - Morgenwelt

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, февруари 07, 2013 0 коментара

Стилът: Industrial/Gothic Rock/NDH
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: -
Отнема: ~53 минути 


В основата на Der Bote стоят Борис Делич (Feuerengel, кавър-група на Rammstein) и Виктор Смолски (Rage). Някъде през 2005-та пък, групата издаде дебюта си "Kalt" и горе-долу оттогава мълчеше. И така до 2013-та, когато пред мен се появи "Morgenwelt". Но докато "Kalt" беше един нелош албум, "Morgenwelt" е толкова недоизпипан, че щеше да е по-добре изобщо да не се появява на бял свят.

Представете си как на едно място са събрани безсилните напъни на Schöngeist и най-скучните парчета на Unheilig, а към тях е пляснат звук, за който дори не са използвани реални инструменти (ако изключим китарите). Да, някои банди записват "редени" инструменти в името на добрия звук, но при Der Bote нещата уверено удрят дъното, защото басът в "Morgenwelt" е с MIDI саунд, а барабаните са грозно нахвърляни на домашен компютър. Като тийнейджър и аз така си правех разни писти на Guitar Rig, експортвах ги като MIDI и после ги конвертирах в MP3, за да добият "по-як" звук. Аз обаче схванах колко е тъпо това още щом станах на 17. Точно затова сега ми е трудно да проумея що за бъзик, да не кажа т*шак, си правят Der Bote с нас днес.

Дори да оставим звука настрана, проблемите не свършват. "Morgenwelt" е пълен с посредствен материал, който може да мине пред някой, който за пръв път чува NDH или готик рок, или пък за някой зловещо заклет фен на тия стилове, но не и пред мен. Първите 7 песни в албума са красноречиви и за отегченото безсилие, с което е записан той. Само сподавените проблясъци в "Herbstnacht" и "Lebenslang" ме накараха да слушам до края, но единствените изцяло добри парчета в албума се оказаха само "Supernova" и "Rosen", където тежките китари и електрониката (макар на ниво "кракнато FL Studio") си партнират подобаващо, за да можем поне на нещо да закуфеем. Така де, не се иска много от NDH музикантите. Не се иска голямо майсторство, не се искат дори страхотните сола (наистина) на големия Виктор Смолски, които той е нахвърлял из албума в отчаян опит да спаси неспасяемото. Но уви, солата му седят направо неуместно, а баналността и скуката в тези 53 минути са способни да заличат всеки помен от добра идея.

Пиша всичко това с яд, защото знам, че някога Der Bote имаха потенциал, а и с обида, защото просто е обидно един продукт на ниво "демо" да ни се преставя за готов нов албум. И дори леко да преувеличавам в критиката си, не мисля, че NDH е стил, който трябва да навява скука и да се претупва чак толкова небрежно. Иначе ми е лесно е да потвърдя, че съм голям NDH фен и че рядко давам ниски оценки на албумите от жанра. Der Bote обаче не успяха да надскочат дори супер ниската ми летва.
 
+ + + + +
Китарите звучат добре, а солата са дори прекалено добри за жанра.
Спорадични (но кратки) проблясъци на добри композиционни идеи.
Песни като "Supernova" и "Rosen" спасяват положението.  

- - - - -
Близо час творческо безсилие и слушателска агония.
Сериозна липса на добри идеи, енергия, динамика и... нещо интересно по принцип. 
Барабаните са елементарно наредени, а басът е с MIDI звук.
8 години... за това? Материал на ниво "демо"?! 

IF YOU LIKE
Schöngeist, Unheilig, Treibhaus, Rammstein, Toxsin, Letzte Instanz и др.
 Автор: Testset
[4/10]

Red - Release the Panic

Posted by Today's Metal Crew On вторник, февруари 05, 2013 4 коментара

Стилът: Alternative Rock/Metal
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Sony/Essential
Отнема: ~34(+20) минути 


В предния им албум на Red им пролича, че търсят промяна в звученето си, но макар UWHF да беше повече от поносим, промяната беше почти незабележима. В "Release the Panic" тя е очевидна. Red са втежнили звука си, засилили са ню метъл елементите в музиката си, и за добро или за зло, почти напълно са се лишиши от оркестрациите, които толкова често използваха за фон в миналото.

Дълго се чудих дали този албум ми харесва или не, но вътрешно знаех, че не съм разочарован. Затова да кажем, че не очаквах точно това от Red. Очаквах нещо малко по-мелодично и съвсем честно - надявах се на доста по-добра продукция. Нямам проблем с това, че вокалите на Барнс толкова напред, защото пичът наистина пее безкомпромисно в този албум и показва диапазон от ниски крясъци до фалцетно пеене в по-баладичните парчета. Майкъл има страхотен глас, за който някой някога правилно ми каза: "Е те тоа глас се е утепал за алтърнатив" - твърдение, с което не мога, а и не искам да споря. Зад Барнс, обаче, звукът далеч не блести с качество. Китарите са тежки, но толкова ниски, че сякаш някой е сложил всички настройки на най-ниските възможни честоти. "Благодарение" на този факт китарите се губят под всички останали звуци с по-високи честоти. Като добавим и факта, че откъм рифове почти няма какво да ни впечатли, официално обявявам китарите за едно от слабите звена в "Release the Panic".

"Release the Panic" и "Perfect Life" дават силно, но не докрай убедително начало, но албумът постепенно става все по-добър. Така зарибяващият риф (един от малкото такива) в "Die For You", мачкащата ню метъл агресия в "Damage" и бек-вокалите в "Same Disease" ме изненадаха все по различен, но винаги приятен начин. Задължителната (и доста лековата) балада "Hold Me Now" пък напълно контрастира на следващата я "If We Only", която е една от най-тежките песни в албума и напомня, че Red все още могат да използват оркестрации подобаващо. Такива се чуват още в предпоследната "Glass House", която аз лично бих избрал за сингъл вместо вече избраните тракове. Това е едно от най-добрите парчета на Red в последните няколко албума и съм сигурен, че не само аз ще направя тази оценка.

Не знам колко съм обективен в случая, защото фенската ми природа много харесва "Release the Panic", но критикът в мен все пак остава леко недоволен и в очакване на нещо по-интересно от Red следващия път. Затова предложението ми към вас е първо да оцените "Release the Panic" като фенове, а после нищо не ни пречи да искаме и очакваме повече от групата завбъдеще. Оттам нататък ни остава само да се надяваме, че тази промяна в звученето ще се окаже стъпка в правилната посока за Red.

+ + + + +
Майкъл Барнс пее по-добре от всякога.
Осезаема промяна в звученето, което вече е по-сурово, но и по-тежко.
Албумът сякаш става по-добър с всеки изминал трак.
Всяка песен изненадва по свой индивидуален, различен начин.
Deluxe изданието идва с 20 минути бонус материал, който определено си заслужава.

- - - - -
Слаба китарна работа.
Не особено добра продукция.
Можеше да сложат и още оркестрации, защото много им отиват. Мрън.

IF YOU LIKE
Thousand Foot Krutch, Skillet, Breaking Benjamin, Three Days Grace, Evans Blue и др.
 Автор: Stahli
[7/10]

Bullet For My Valentine - Temper Temper

Posted by Today's Metal Crew On неделя, февруари 03, 2013 4 коментара

Стилът: Alternative Metal
От/Год: Уелс, 2013
Лейбъл: RCA
Отнема: ~44 минути 


Още преди да обявят, че BFMV ще свирят на "Sofia Rocks", чета невчесаните приказки на хора, които надали са чували и една песен на групата, но имат куп стилови определения и епитети за тях. Ще ги разпознаете по това, че ги наричат "некви емота". Явно жанровото разнообразие на днешната сцена обърква някои хора, защото BFMV са далеч от емокор стила. Иначе надали и самият аз щях да съм им фен. Но ето, че на мен се падна честта да драсна няколко реда за дългоочаквания им нов албум "Temper Temper".

 Някои групи тръгват на безкрайни турнета и някъде по пътя тотално изплякват, насочвайки мисълта си само в посока "LIVE". Нещо такова ще да се е случило и с BFMV, защото "Temper Temper" е албум, който го бива предимно за крещене и куфеене на концерти, но не толкова за "домашно" слушане. За да не ме разберете погрешно, ще ви дам пример - двата сингъла "Temper Temper" и "Riot" са точно такива песни. Щом ги чух за пръв път си казах "Тез юнаци бъзикат ли се?", но след кратък размисъл осъзнах, че без никакви угризения ще крещя "Temper temper, time to explode - feels good when I lose control", ако чуя тази песен на живо. Вярно, текстът е натрапчиво тъп, но всъщност това е проблем в повечето песни от албума. Направо да се чуди човек как е възможно банда, чийто майчин език е английския, да пише подобни клишета. Друг ярък пример за тъповат и болезнено банален текст имаме в "Leech", която обаче компенсира с открояващо се качество.

Клишетата в текстовете се редуват едно след друго, но мен повече ме притесниха клишетата в самата музика. Повечето парчета се клатушкат несигурно на ръба на посредствеността, от която ги спасяват най-вече отвяващите китарни сола. И ако трябва да съм съвсем честен, никога не бих дослушал докрай песни от сорта на "P.O.W.", "Dirty Little Secret", "Riot" и "Dead to the World" (която става интересна чак след средата си), ако пред тях не стоеше името на BFMV. Подобен явен пълнеж ми се струва обиден за мен като фен, който си е дал парите за този албум. А ако изключим "Truth Hurts" (в която поне го има онова специфично "BFMV чувство"), трябваше да чакам чак до деветия трак "Saints & Sinners", за да чуя, че BFMV все още не са се изчерпали откъм идеи. Началният ми скептицизъм към "Tears Don't Fall (Part 2)" пък бе напълно оборен, защото колкото и да не ми се вярваше, песента е достоен наследник на най-големия хит на групата.

В крайна сметка приех "Temper Temper" като логичен наследник на "Fever", като имам съмнението, че някои тракове тук са замазани огризки именно от предния албум. Като добавим към това липсата на енергията и метълкор влиянията от "Poison" и отсъствието на смелите идеи от "Scream Aim Fire", нещата съвсем не отиват на добре. BFMV са напът да станат една от онези групи, разчитащи повече на името си, за да продадат албумите си, отколкото на качеството на материала в тях. И не би могло да ми пука по-малко дали Мат се е остригал и дали групата се е "продала" (празни приказки), но определено очаквах повече от BFMV. Все пак, трябва да дадете на "Temper Temper" повече от 2 слушания, за да намерите своите фаворити в него, защото, както много хубаво се казва на английски: "it grows on you". Аз обаче признавам, че нямам време да давам на този албум безкрайни шансове и предпочитам да се прехвърля на нещо друго. А ако на тази обложка стоеше друго име, надали бих си направил труда дори да изслушам диска докрай. Но ако вие сте заклети фенове, то тогава с времето ще откриете скритите (под няколкото слоя "обикновеност") добри страни на "Temper Temper".
 
+ + + + +
Няколко хитови трака, които 100% ще бъдат основа за бъдещите концерти на групата.
Страхотни, скоростни и биещи на модерен траш китарни сола.
Дори да не ви грабне от първо слушане, албумът може да ви се хареса повече с времето. 

- - - - -
Половината парчета в албума са толкова обикновени, че чак са посредствени.
Кажи-речи не е останал и помен от метълкор.
Натрапчиво банални текстове.

IF YOU LIKE
Trivium, Avenged Sevenfold, All That Remains, Black Veil Brides и др.
 Автор: Undepth
[5.5/10]

Amaranthe - The Nexus

Posted by Today's Metal Crew On петък, февруари 01, 2013 7 коментара

Стилът: Modern Metal
От/Год: Швеция/Дания, 2013
Лейбъл: Spinefarm/Universal
Отнема: ~42 минути 


И преди сме обсъждали темата, че Amaranthe са кошмарът на праволинейния метъл фен. И няма как да е иначе - не всеки ден изскача група, съчетаваща модерен мелодет с поп, електроника и скандинавски евроденс. Група, която има и цели трима вокалисти - Джейк (чисти вокали, познат ни и като вокалист на Dragonland), Анди (крясъци, познат ни от Within Y) и ослепителната Елиз Рид, чийто глас е не по-малко красив от самата нея (позната ни и от работата си с Kamelot, както и от появата й като заместничка на Анет Олзон за няколко концерта на Nightwish).

Мненията за Amaranthe са полярни - едни ги имат за новото лице на (р)еволюцията в метъла, а други се вайкат "Къде отиде добрият стар метъл" и сипят огън и жупел върху евро-метъл шесторката. Аз, като един стремително обективен, но пристрастен тип, съм от първата групичка. Не че нещо, но добрият стар метъл никъде не е отишъл и продължава да съществува непоклатим, докато леко встрани от него групи като Amaranthe се опитват да разбият статуквото и да не звучат "както трябва", а както искат. "The Nexus" е новото доказателство за това - футуристичен албум, в който Amaranthe отново преминават жанровите граници, създавайки хибрид, за който да се говори с години. Лириките в него пък се въртят около технологичното бъдеще, трансхуманизма и еволюцията (все интересни теми за Deus Ex феновете като мен), докато чисто музикално се залага на успешната формула от дебюта - 12 песни, всяка от които с висок хитов потенциал.

Ще излъжа, ако кажа, че "The Nexus" не прилича (доста) на предшественика си, но в случая това не е проблем, тъй като Amaranthe са далеч от изчерпване и могат да си позволят още 1-2 албума с такъв материал. Те взимат правилното решение да ни дадат още от това, което харесахме в дебюта им и аз не мисля да се оплаквам от това. Няма как да го сторя, след като албумът започва с енергично парче като "Afterlife" (в духа на Sonic Syndicate), продължи с мелодичната "Invincible" (напомняща за "1.000.000 Lightyears" от предния албум) и направи хеттрик с хитовия сингъл "The Nexus". Енергията от буйното начало не си отива и прелива в песни като "Stardust", баладата (и втори сингъл) "Burn With Me" и убийствените, забиващи се като пиявици в мозъка "Mechanical Illusion" и "Razorblade". "Electroheart" обаче директно ни хвърля в тъча с откровено евроденс звучене. Тя ме подсети, че като малък нямах стилови граници и на една касетка имах записани както "Зона 967" (да видим кой го помни), така и няколко песни на E-Type (който също е метъл фен). Тогава като далечна мечта си представях как един ден някой ще направи нещо средно между неговата музика и метъл. И ето, че Amaranthe го направиха! Добре де, не е много "метълско" да се радвам на това... Затова да речем, че се радвам повече на китарните сола? Те поне заглушават всяко съмнение на тема "Тия мoгaт ли да свиpят".

Критиката лесно може да съсипе "The Nexus", защото хем не влиза в рамките на "истинския" метъл, хем е доста близък по звучене и идеи до дебютния "Amaranthe", което го прави предвидим. Но както казах и горе, да се повтори формулата на супер успешния дебют е най-правилното решение. Нека имаме и предвид, че за създаването на толкова запомнящ се албум, пълен с хитови и бързо забиващи се в главата песни са нужни умения, смелост и напълно освободена музикантска мисъл - комбинация, която малко групи притежават. Точно затова "The Nexus", независимо как бива приет, е истинско събитие в метъла за 2013-та. Така де, време беше някой да помисли и за феновете на този тип метъл експерименти. Останалите си имат достатъчно.

+ + + + +
Запомнящ се, моментално запяващ се, супер енергичен и абсолютно хитов албум!
Перфектен контраст и същевременно перфектен баланс между модерен метъл и поп-елементи.
Изчистен, кристален, добре продуциран и просто превъзходен саунд.
Ниски и тежки китари, сола, масивни електронни лийдове/арпежи, завиден вокален синхрон.
Веднъж харесаш ли този албум, има вероятност да го въртиш месеци наред.

- - - - -
Прилича на предшественика си, което го прави предвидим. 
Някои припеви звучат сходно един с друг.
Определено няма да се хареса на по-праволинейните метъл фенове.

IF YOU LIKE
Dead By April, Escape The Day, The Unguided, Sonic Syndicate, All Ends и др.
 Автор: Testset
[9/10]

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели