TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

We Came As Romans - Tracing Back Roots

Posted by Today's Metal Crew On вторник, юли 23, 2013 1 коментара

Стилът: Alternative/Metalcore/Post-Hardcore
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~41 минути


WCAR вече бяха достатъчно противоречива група, когато Nuclear Blast реши да ги "придърпа" към себе си и коравите фенове на лейбъла настръхнаха като на мокро коте таша... ъъ, ушите. И сякаш не им стигаше това, та WCAR решиха да променят и звученето си и вече не са точно метълкор или пост-хардкор, а нещо по средата, само че с елементи на алтърнатив рок. Този коктейл от противоречивост предизвика широк спектър от мнения, стигащи от "Пълен булшит", през "Ми бива, ама не много", до "Велика промяна, голямо израстване, култов албум". С други думи, "Tracing Back Roots" е идеален пример за това как различни хора харесват различни стилове музика. Въй, че сюрприз, а?

Ситуацията е проста - ако не сте харесвали WCAR досега, няма да ги харесате и сега. Ако не харесвате жанра по принцип - пак няма смисъл да слушате. А ако сте фенове - е, тогава ще ви се наложи да преоткриете групата, защото тя се преоткрива сама в "Tracing Back Roots". Той е може би най-разнообразният и най-мелодичен албум на групата досега, а процентът на зарибяващите припеви и рифове е в пъти по-висок дори от тези в "Understanding What We've Grown To Be". Честно казано, не помня какво е писал колегата за него, но за мен той беше един от онези "моментно силни" албуми, които харесваш за около една седмица и за които после забравяш, освен ако не си заклет фен. Все още не мога да преценя дали и "Tracing Back Roots" няма да влезе в същата графа, но пък надушвам, че от него ще бъдат запомнени не един и два хита.

Каквото и да си говорим, песни като "Fade Away" и "Hope" са си хитове. Припевът на първата се запява на мига, а основният риф във втората е по-зарибяващ и от "Am-C-F-G" прогресията, използвана за създаването на кажи-речи всички поп-хитове в историята на модерната музика. И като стана дума за поп, не мога да кажа със сигурност, че WCAR се влияят от него, но миналогодишният им кавър на "Glad You Came" на The Wanted би се вписал доста добре в "Tracing Back Roots". Не знам дали това е хубаво или не, но съм сигурен, че ако някой не знае предварително, че това е кавър, трудно би се усетил, че това не е авторска песен на WCAR.

Все пак тук не говорим за някакъв поп албум с китари. Заглавната "Tracing Back Roots" е предимно тежка, макар последната ѝ третина да прави рязък завой в посока "лекота". "Present, Future, And Past" и добре електронизираната "Through the Darkest Dark and Brightest Bright" също са сравнително тежки на фона на останалите парчета в албума. Но докато в средата остават разчупената "Ghosts" и "Tell Me Now", то "I am Free" и "Never Let You Go" се накланят към пънк рок, а "I Survive" и "A Moment" здраво го избиват на поп рок. Факт, който не е много готин за феновете на тежката музика, каквато се предполага, че правят WCAR.

Няма какво да го крием - "Tracing Back Roots" е лек албум и дори тежките песни в него съдържат голямо количество елементи от по-леки жанрове. Въпреки това, по-широко скроените фенове ще оценят това, което са сътворили WCAR. Ако не ви пука колко точно по скалата на Рихтер е тежка музиката, а просто гледате дали ви харесва, то вероятността да одобрите "Tracing Back Roots" значително нараства. Няколкото по-хитови и по-разчупени композиции в него пък уверено го спасяват от посредствеността и еднообразието, така че поне в това отношение не бива да се чуват оплаквания. Двата вида вокали също са на много добро ниво, а "gang" хоровете в някои от парчетата със сигурност ще пожънат сериозен успех на живо. Оттук нататък всичко останало е въпрос на вкус... казал виeтнaмецът и изял кyчето, кoeто си ближeлo зaдникa.

+ + + + +
Разнообразен албум, включващ в себе си елементи от много жанрове.
Няколко откровено хитови (и много подходящи за концерти) парчета.
Усеща се по-зряла композиционна мисъл.
Запазило се е високото ниво и при двата вида вокали.

- - - - -
Ми... не е като да няма и елементи на поп и други лековати жанрове.
Басът често се губи в микса, а инструменталът не е виртуозен, да речеш.

IF YOU LIKE
Attack Attack!, Asking Alexandria, Blessthefall, MMF, LMTF, MMI, TDWP и др.

Автор: Undepth
[7/10]

Powerwolf - Preachers of the Night

Posted by Today's Metal Crew On неделя, юли 21, 2013 2 коментара

Стилът: Epic Power Metal
От/Год: Германия/Румъния, 2013
Лейбъл: Napalm
Отнема: ~46 минути


Малко групи могат да си позволят да издават албуми само в един стил, с много сходно съдържание и без изненади. Powerolf обаче могат да си го позволят, защото правят музика, открояваща се от тази на останалите пауър/хеви метъл банди. Не можеш да сбъркаш Powerwolf, щом ги чуеш веднъж. Не се чудиш "Абе тия тия ли бяха, или ония?", а веднага знаеш какво слушаш. Виж, може да имаш проблем с налучкването "От кой албум беше тая песен?", но това си е бял кахър, имайки предвид, че Powerwolf правят "още от същото", просто защото феновете очакват и изискват това от тях. А и Powerwolf правят своята музика повече от добре. Защо им е да поправят нещо, което изобщо не е счупено?

Има много неща, с които да отличиш Powerwolf - специфичният глас и акцент на Attila Dorn, епичните хорови вокали в почти всяка песен, честата употреба на латински фрази, внасящият мрачна катедрална атмосфера църковен орган... и разбира се - окичените с религиозни символи вълци на обложката. Всичко това го има и в "Preachers of the Night", независимо дали ще хванем съвсем епичните "Amen & Attack", "Coleus Sanctus", "Cardinal Sin", "In the Name of God" и "Extatum Et Oratum", мрачните "Kreuzfeuer", "Ночной дозор" и "Last of the Living Dead", или по-динамичните и пауърметълски "Secrets of the Sacristy", "Lust For Blood" и "Sacred & Wild".

В този албум няма песен, на която да не можеш да закуфееш и почти няма песен, която да не си запееш още преди да си стигнал до края ѝ. Епичните мъжки хорови вокали добавят могъщество към всеки припев, а мелодичните, но тежки рифове на братята Greywolf (подпомогнати от мощната ритъм секция) превръщат всеки момент от "Preachers of the Night" в едно адски надъхващо метъл изживяване. Затова дори не си и помисляйте да пропуснете този албум, ако се имате дори за "избирателен" пауър/хеви метъл фен. Неведнъж съм попадал и на хора, които изобщо не слушат този стил, но правят изключение за Powerwolf. И определено ги разбирам.
 
+ + + + +
Епичен, бомбастичен, мрачен и здраво надъхващ албум!
Мащабен звук, тежки китари, специфични вокали, могъщи мъжки хорове.
Можеш да закуфееш/запееш на почти всички 11 парчета.
Няма как да сбъркаш Powerwolf, щом ги чуеш веднъж и този албум затвърждава това.


- - - - -
Феновете на разнообразието няма да са много впечатление, но това си е техен проблем.
 
IF YOU LIKE
Mystic Prophecy, Sabaton, Rage, Bloodbound, Dream Evil, Grave Digger и др.

Автор: Testset
[9/10]

Monsters Scare You - Die a Legend

Posted by Today's Metal Crew On петък, юли 19, 2013 9 коментара

Стилът: Metalcore/Post-Hardcore/Electronic
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Century Media
Отнема: ~46 минути


Големите метъл лейбъли надушиха (макар и с малко закъснение) вълната от популярност, която пост-хардкор бандите донесоха на тежката музика и логично решиха да се възползват от това. Така Century Media решиха да дадат шанс на дебютантите от Monsters Scare You. Тези младежи от Сиатъл пък от своя страна са се постарали да направят добро първо впечатление с "Die a Legend", омесвайки в него метълкор, пост-хардкор, електроника и малко ненужен поп.

Честно, не очаквах много от "Die a Legend" и след като получих малко повече от очакваното, намерих този албум за симпатичен. Не се впечатлих нито от смело разлятата навсякъде електроника, нито от дъбстеп включванията, нито от поп-ориентираните чисти вокали, но момчетата все пак са се справили добре с това, което са решили да правят и аз оценявам това. Откриващата "Legends & Legions" е сред най-добрите и балансирани песни в албума, редом с "Smiling's My Favorite", чийто бийт към средата е втъкнат много умело на мястото си и не е оставен само като някакво странично (и безсмислено) електронно включване, а е "зашит" за парчето с готино китарно рифче. Добри думи могат да бъдат казани още за получилaтa свой официалeн клип "Give Me Your Sugar Baby", но не и за другата песен с офицално видео (и все така неадекватно заглавие) "Shut Up! Our Song Is On!", която е сред най-леките и разхвърляни композиции в албума.

Пълен провал пък е "I Wish I Could Quit You", която представлява един разлигавен транс/денс с малко крясъци и малко дъбстеп, заради което прилича повече на ремикс, отколкото на албумен трак. В подобен стил е и само 44-секундната (и по-добре) "1080p HD". Електронният лийд в "Shirt vs Skins" пък напомня за летен диско хит от началото на 90-те, но за щастие песента се разгръща и дори може да мине за зарибяваща. "Suck It" също започва не особено добре с дъбстеп електрониика, но не се разгръща особено и затова неведнъж се "хванах" как неволно натискам бутона ">>|", щом стигна до нея в плейлиста s "Die a Legend".

Надявам се Monsters Scare You да не умират скоро, защото ако това се случи преди да са издали по-добър албум от "Die a Legend", определено няма да умрат като легенди. Не ме разбирайте погрешно - аз харесвам такава музика и харесах голям процент от песните в албума. Просто не мога да си представя как ще си ги пускам с години на(п)ред, като в това число влизат дори по-хитовите композиции от албума. Все пак, "Die a Legend" може да не е особено дълготраен, но в по-голямата си част е приятен и много свежарски албум, който по-младите фенове на тежката музика ще харесат доста повече, отколкото старите метъли.
 
+ + + + +
Преобладаващ баланс между китари, крясъци, чисти вокали и дебели електронни лийдове.
Свежо, енергично и многопластово звучене.
Екстремните вокали са доста добри (и много по-добри от чистите) и можеха да бъдат и повече.
Много малко забележки откъм продукция. 

- - - - -
Никакви невероятни изненади и/или новаторски идеи.
Чистите вокали са прекалено тихи на места и се губят под многопистовия инструментал.
Много бийтове, много чудо, но не всички са нужни там, където ги има.
Няколко учудващо "недобри" парчета с още по-"недобри" заглавия.
 
IF YOU LIKE
Attack Attack!, Asking Alexandria, I See Stars, Kill The Girl First и др.

Автор: Stahley
[6/10]

Fiddler's Green - Winners & Boozers

Posted by Today's Metal Crew On сряда, юли 17, 2013 0 коментара

Стилът: Celtic Folk/Punk Rock
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Deaf Shepherd
Отнема: ~53 минути


Вече 10 поредни години се убеждававам, че Fiddler's Green не умеят да бъркат. Те са една от групите, които могат да си позволят цяла декада да не сменят стила си, без да спрат да бъдат интересни и оригинални. Затова ако човек хареса "Winners & Boozers", вероятно ще хареса и цялата им дискография (и обратно). Единствените аргументи пък, които някога съм чувал срещу групата са "Ама те не са метъл" и "Как така германци правят ирландски пънк". И сега не знам дали аз не съм попадал на хейтъри (пу, да не предизвиквам съдбата), или просто е невъзможно да плюеш срещу такава позитивна, енергична и зарибяваща музика като тяхната.

Както си личи от заглавието и обложката му, "Winners & Boozers" е албум, натъпкан догоре с взривоопасна смес от уиски, бира, енергия, ирландски темперамент, фолк и пънк рок. Тя започва да се излива с "A Night In Dublin" и "A Bottle a Day" ("...keeps the doctor away...") и дори засилва оборотите със завидно бързо изпятата от Ралф Алберс "Old Dun Cow" и зарибяващата "We Don't Care". Все така енергични са още "The More The Merrier", "Never Hide", играещата роля на заглавно парче (заради текста си) "Song For the Living" и "Don't Look Back". И тук, отвъд това вече добре познато лице на Fiddler's Green, започват и експериментите. Така например, "No Lullaby" и "Into the Sunset Again" са си един вид балади (първата - пиянска, втората - емоционална), "Raise Your Arms" е нещо като стадионен хит, "Buccaneer" и "Old Polina" го избиват на кънтри, "No More Pawn" клони към реге (само аз ли чувам "No More Porn"?), а "Maria" изненадва с... абе, да речем, че че Fiddler's Green не са правили нещо подобно до този момент ;-)

Няма значение дали Fiddler's Green използват цигулка, акустична/електрическа китара, акордеон, или банджо - тези германски юнаци са на сцената вече близо четвърт век и знаят какво правят във всеки един момент - факт, който от своя страна ги прави една от най-добрите "айриш пънк" групи, съществуващи днес. Всеки един трак в "Winners & Boozers" носи със себе си много настроение, ирландски дух и аромат на леещо се ирландско уиски. Като бонус към всичко това, текстовете се запомнят с лекота и можете да започнете да си ги припявате още преди да е свършила дадената песен. Като за финал си признавам, че не мога да посоча кои парчета в албума са кавъри (само някои) и кои изцяло авторски, но в крайна сметка Fiddler's Green не са група, чиято музика да предразполага към размисли и задълбочаване, а към наздравици, танци, скачане и пого. И макар вече да не пия - с удоволствие бих се "прежалил" да ударя един "Guiness" в компанията на Fiddler's Green.   
 
+ + + + +
Албум, изпълнен с енергия, настроение, супер зарибяващи песни и много алкохол.
Разнообразни композиционни подходи, различни фолклорни елементи и инструменти.
Езикът на много вокалисти би се оплел при тези текстове - не и този на Ралф Алберс.
Fiddler's Green за поредна година доказват, че не знаят как да грешат.
Човек трябва да е много вдървен, за да не се раздвижи на тази музика.

- - - - -
Така и не си спомням да съм се впечатлил силно от бавна песен на Fiddler's Green.
В час материал няма как да няма и някои по-компромисни парчета.

 
IF YOU LIKE
Dropkick Murphys, Flogging Molly, Flatfoot 56, The Tossers, The Bastard Suns и др.

Автор: Testset
[8/10]