От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Deaf Shepherd
Вече 10 поредни години се убеждававам, че Fiddler's Green не умеят да бъркат. Те са една от групите, които могат да си позволят цяла декада да не сменят стила си, без да спрат да бъдат интересни и оригинални. Затова ако човек хареса "Winners & Boozers", вероятно ще хареса и цялата им дискография (и обратно). Единствените аргументи пък, които някога съм чувал срещу групата са "Ама те не са метъл" и "Как така германци правят ирландски пънк". И сега не знам дали аз не съм попадал на хейтъри (пу, да не предизвиквам съдбата), или просто е невъзможно да плюеш срещу такава позитивна, енергична и зарибяваща музика като тяхната.
Както си личи от заглавието и обложката му, "Winners & Boozers" е албум, натъпкан догоре с взривоопасна смес от уиски, бира, енергия, ирландски темперамент, фолк и пънк рок. Тя започва да се излива с "A Night In Dublin" и "A Bottle a Day" ("...keeps the doctor away...") и дори засилва оборотите със завидно бързо изпятата от Ралф Алберс "Old Dun Cow" и зарибяващата "We Don't Care". Все така енергични са още "The More The Merrier", "Never Hide", играещата роля на заглавно парче (заради текста си) "Song For the Living" и "Don't Look Back". И тук, отвъд това вече добре познато лице на Fiddler's Green, започват и експериментите. Така например, "No Lullaby" и "Into the Sunset Again" са си един вид балади (първата - пиянска, втората - емоционална), "Raise Your Arms" е нещо като стадионен хит, "Buccaneer" и "Old Polina" го избиват на кънтри, "No More Pawn" клони към реге (само аз ли чувам "No More Porn"?), а "Maria" изненадва с... абе, да речем, че че Fiddler's Green не са правили нещо подобно до този момент ;-)
Няма значение дали Fiddler's Green използват цигулка, акустична/електрическа китара, акордеон, или банджо - тези германски юнаци са на сцената вече близо четвърт век и знаят какво правят във всеки един момент - факт, който от своя страна ги прави една от най-добрите "айриш пънк" групи, съществуващи днес. Всеки един трак в "Winners & Boozers" носи със себе си много настроение, ирландски дух и аромат на леещо се ирландско уиски. Като бонус към всичко това, текстовете се запомнят с лекота и можете да започнете да си ги припявате още преди да е свършила дадената песен. Като за финал си признавам, че не мога да посоча кои парчета в албума са кавъри (само някои) и кои изцяло авторски, но в крайна сметка Fiddler's Green не са група, чиято музика да предразполага към размисли и задълбочаване, а към наздравици, танци, скачане и пого. И макар вече да не пия - с удоволствие бих се "прежалил" да ударя един "Guiness" в компанията на Fiddler's Green.
+ + + + +
Албум, изпълнен с енергия, настроение, супер зарибяващи песни и много алкохол.
Разнообразни композиционни подходи, различни фолклорни елементи и инструменти.
Езикът на много вокалисти би се оплел при тези текстове - не и този на Ралф Алберс.
Fiddler's Green за поредна година доказват, че не знаят как да грешат.
Човек трябва да е много вдървен, за да не се раздвижи на тази музика.
- - - - -
Разнообразни композиционни подходи, различни фолклорни елементи и инструменти.
Езикът на много вокалисти би се оплел при тези текстове - не и този на Ралф Алберс.
Fiddler's Green за поредна година доказват, че не знаят как да грешат.
Човек трябва да е много вдървен, за да не се раздвижи на тази музика.
- - - - -
Така и не си спомням да съм се впечатлил силно от бавна песен на Fiddler's Green.
В час материал няма как да няма и някои по-компромисни парчета.
В час материал няма как да няма и някои по-компромисни парчета.
IF YOU LIKE
Dropkick Murphys, Flogging Molly, Flatfoot 56, The Tossers, The Bastard Suns и др.
Автор: Testset
[8/10]
0 Response for the "Fiddler's Green - Winners & Boozers"
Публикуване на коментар