Трашът е безсмъртен. И въпреки това съм се наслушал на невчесани мисли от сорта на "метълът умря през 91-ва", или "новите банди убиха истинския метъл". Суровата истина за хората, бълващи подобни тъпотии е, че нищо никъде не е умирало - ако не броим тяхната без време умряла представа за случващото се на съвременната метъл сцена. Но някои хора говорят така, защото най-вероятно не са чували за съществуването на групи като Fueled By Fire. Групи, пазещи духа на траша от златния му период в края на 80-те.
Fueled By Fire e група за олд-скул траш маниаци, а "Trapped In Perdition" е доказателството, че на пазара има от всичко по много и необходимо само да го потърсиш. Това е албум, в който властват високоскоростният траш и изпълнените с агресия рифове, сякаш излезли току-що от някой култов траш албум от края на 80-те. Звукът е оставен доста суров, но и изчистен със съвременна продукция, което е и правилният начин за правене на "олд-скул". В крайна сметка, някои групи мислят, че ако звукът им е скапан, пука и пращи, а във вокалите има ехо, това е достатъчно да си "олд-скул". FBF не са сред тях.
Някои от парчетата в този албум ще успеят да изненадат дори големите скептици. Отварящите "Catastrophe" и "Suffering Entities" просто отвяват с жестоки скоростни рифове, които ще ви хванат неподготвени и ще ви размятат из стаята, а след това без почивка ще се опитат да ви откъснат главите в "Profane Path", "Rotten Creation", "Symbolic Slaying" (има нещо символично в това заглавие) и красноречивата "Obliteration". И не че в останалите тракове няма зверски рифове и бързи сола, но в посочените те сякаш са вдигнати на трета степен.
"Trapped In Perdition" съдържа в себе си едни от най-здравите олд-скул траш композиции, които съм чувал в последните няколко години, начело с невероятната "Suffering Entities", но албумът има и своите недостатъци. Така например, някои песни или си приличат една с друга, или приличат на неща, които вече сме чували изсвирени преди десетилетия от легендите в жанра (Overkill, Exodus, Slayer, Sodom и т.н.). Откъм текстове, нещата също можеха да стоят по-добре. Чували сме далеч по-силни анти-религиозни текстове и преди 20 години (в "Reincarnation" на Sodom, да речем), така че в това отношение FBF няма с какво да впечатлят... освен ако не си представите, че сте влезли в машина на времето и слушате този албум някъде през 1989-та. Защото той би се вписал идеално точно в това култово траш време.
+ + + + +
Жестоки, бързи, агресивни, злобни, тежки, отвяващи олд-скул траш рифове и композиции.
80-тарски дух със сурово звучене, изчистен със съвременна продукция.
Едно от най-добрите доказателства напоследък, че трашът все още е в адски добра форма.
- - - - -
80-тарски дух със сурово звучене, изчистен със съвременна продукция.
Едно от най-добрите доказателства напоследък, че трашът все още е в адски добра форма.
- - - - -
Някои парчета малко си приличат едно с друго.
Нищо впечатляващо откъм текстове.
Рик Рейнджъл има добър траш глас, но високите крясъци невинаги му се отдават.
Нищо впечатляващо откъм текстове.
Рик Рейнджъл има добър траш глас, но високите крясъци невинаги му се отдават.
IF YOU LIKE
Slayer, Overkill, Exodus, Testament, Sodom, Sadus, Gama Bomb, Violator и др.
Автор: Undepth
[7/10]
Напишете ревю на дебютния албум Fast Loud Death на Lost Society. Пичовете заслужават да са сред големите в траша. Издават се от Nuclear Blast и са финландци. Безумно добри както музикално така и творчески.
a az iskreno vi molq napravete reviu na noviq megadeth za6toto ot 2 sedmici se 4uda da go kupuvam li ili ne i ve4e seriozno neznam kvo da prava i moje bi va6eto interviu 6te bade re6ava6to.
Ами... ако още не си го чул - препоръчвам ти да го направиш и чак тогава да решиш дали да си го купиш. Това е правилното решение в наши дни. Албумът е по-лек от някогашния Megadeth. Познавам доста изненадани (приятно и доста неприятно) фенове. Но засега не мога да ти кажа дали някой има готов материал за "Super Collider" :-/