TODAY'S METAL

Стил......: Experimental Deathcore

        Да речем, че първият път, след като чух този албум, изобщо не знаех какво съм чул и дали ми е харесало. Типично в техен стил, Iwrestledabearonce (или по нашенски казано - Боримечката) са направили албум, който няма как да не ти направи впечатление. Не познавам някой, който ги е чувал и може да каже за тях, че са му безразлични. Или ги харесваш, или не можеш да ги понасяш. Или и двете. Аз ги харесвам и пак едва ги слушам. Харесвам ги, защото имат много талантлива мацка за вокал, която де факто пее добре и крещящите, и чистите повече от добре, което си е страшна рядкост (малко жени могат да крещят така, че да не се разпознава, че са жени) на днешно време. Харесвам IWABO и защото шляпат нещо различно на претрупаната от банди маса - нещо технично, леко електронно, странно хумористично и разбира се - разнообразно (от брутален деткор до чилаут). Това обаче не ми пречи трудно да изтърпявам всеки един техен хаотичен, крайно шумен, изпълнен с поставени на напълно случаен принцип странни звуци, излизащ от всякакви тоналности албум. "Ruining It For Everybody" не прави изключение.
        За щастие, този път поне си личи, че някой е седнал и де факто е писал песни (и брейкдауни) за албума, защото доскоро имах чувството, че слушам някакви брутални и несвързани джем-сешъни (в които пак харесвах нещо). Сега дори намирам открояващи се тракове, които имат структура (уау!) като "I'm Gonna Shoot", "Stay to the Right" и... колкото и да ми е странно да го кажа - "Karate Nipples". Естествено, ако някой от вас очаква да чуе някаква сериозност в песен, наречена по този начин (или "Deodorant Can't Fix Ugly"), значи е най-добре изобщо да не посяга към "Ruining It For Everybody". Всъщност, посегнете към него, само ако сте готови да измъчите ушите си почти до краен предел с една 32-минутна експериментална лудница (най-правилната дума за албума). Не мога да ви обещая, че ще ви хареса, не мога да ви обещая и че ще го намразите.
        Преценете сами и на изцяло своя отговорност. Защото това не е просто Experimental Deathcore. Това е Mental Deathcore.

Колкото и да е трудно да се каже, групата вече звучи доста зряло в музикално отношение.
Криста Камерън вади страхотни крещящи и чисти вокали!
Различни, технични, екстремни и интересни.
Ако албумът беше повече от 32 минути, нямаше да е добре.

Dr. Acula, AGATG, WBTBWB, ISMFOF, още абревиатури и др.