TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Powerwolf - 2011 - Blood of the Saints

Posted by Today's Metal Crew On неделя, юли 31, 2011 0 коментара

Стил......: Power Metal
Държава...: Германия/Румъния
Лейбъл....: Metal Blade
Отнема....: ~42 минути 

www.myspace.com/powerwolfmetal

        Много се съмнявах, че Powerwolf ще успеят да надминат себе си след невероятно силния "Blible of the Beast". Е, все още не мога да преценя дали са успели, но дори да не са, то със сигурност са запазили нивото поне толкова високо. Ако и вие имате някакви съмнения, те много бързо ще отпаднат, след като още от самото начало момчетата ви ударят с 3 поредни, моментално запяващи се хита - епичната "Sanctified With Dynamite", сингълът и бъдещ концертен хит "We Drink Your Blood" и мелодичната, очевидно повлияната от Iron Maiden (и по-специално Number of the Beast") "Murder At Midnight". След тях идва тежката "All We Need Is Blood", която обаче доста напомня за "Werewolves of Armenia" от предния албум. "Dead Boys Don't Cry" пък ни предлага по-"типичен" и скоростен пауър метъл, който леко ми напомни на този, който правят Sabaton в по-бързите си парчета. Мракът настъпва отново с епичната "Son of a Wolf" - среднотемпова песен, при която на няколко пъти ми дойдоха разни асоциации с Accept. Тя и следващата "Night of the Werewolves" (за която също можем да кажем, че притежава леко "Fear of the Dark" звучене) се открояват и с доста сполучливи сола. Мелодичната и (отново) доста епична "Phantom of the Funeral" вдига темпото още малко, но за кратко, защото след това идва "Die Die Crucified", която го сваля по епичен начин, постилайки червения килим пред наистина епичния, повече от 6-минутен завършек "Ira Sancti".
        Единственият проблем в албума е, че след няколко слушания може да ви се стори леко еднообразен, особено откъм тематика - кръв, върколаци, религия, още кръв, още върколаци... така че нека се надяваме, че Powerowlf няма да се превърнат във върколашката версия на Manowar.
        В крайна сметка обаче, спокойно можем да кажем, че Powerwolf отново са се справили белстящо със задачата си и няма да разочароват нито един свой фен. Много рядко се срещат банди, които да предлагат толкова много хитов материал в рамките на 42 минути, затова мога да ви уверя, че "Blood of the Saints" напълно си заслужава парите. Чуйте го, дори и да не харесвате пауър метъл по принцип, защото няма друга група, за която толкова често да чувам от метъл фенове фразата "Не харесвам пауър, обаче тия много ме кефят".

+ + + + Плюсове.......:
Нечовешки висок процент хитов материал!
Няма нито една слаба или дори незапяваща се песен.
Албум, който наистина си заслужава парите. 

- - - - Минуси........:
Леко еднообразен по принцип, доста еднообразен в лирично отношение.

Подходящо за фенове на:
Dream Evil, Mystic Prophecy, Sabaton, Rage, Saint Daemon, Iron Maiden и др.
Автор: Testset/BGMario
-=9/10=-

The Interbeing - 2011 - Edge of the Obscure

Posted by Today's Metal Crew On вторник, юли 26, 2011 0 коментара

Стил......: Melodic Death Metal
Държава...: Дания
Лейбъл....: Mighty Music
Отнема....: ~47 минути 

www.myspace.com/theinterbeing

        Датската метъл сцена е доста по-скромна от тази на съседските си скандинавски държави (където бебетата свирят пъървото си соло още преди да проплачат), но за сметка на това пък почти винаги предлага силен и разпознаваем материал. Достатъчно е само да споменем имената на Raunchy и Mercenary за доказателство. Именно до тяхното типично датско звучене се доближават и The Interbeing. Сравненията са неизбежни, особено с Raunchy - защото също като тях, The Interbeing използват солидно количество електроника, два типа вокали (екстремни и чисти) и доста други сходни елементи (включително и композиционни).
        Но нека чуем "Edge of the Obscure", без да се влияем от сравнения. Истината е, че албумът е страшно добър, особено като за дебют. Мрачно-индустриален, разнообразен, умело композиран, чудесно продуциран и най-важното, задържащ интереса, "Edge of the Obscure" звучи като дело на сработена група с 15-годишен опит. Единственото, което може да подскаже, че това всъщност е дебют на дебютиращи таланти, са осезаемите влияния на групи като Soilwork, Sybreed, Fear Factory и естествено, гореспоменатите Raunchy. Не знам дали пичовете са фенове именно на тези банди, но поне на мен ми звучи именно така. Всичко това обаче бързо може да им простим много бързо, особено докато слушаме буквално хитови тракове като "Tongue of the Soiled" (абсолютен хит в духа на Raunchy, с мощна електроника, мелодичен припев и здрави рифове), "Fields of Grey" (със страхотно електронно прекъсване малко преди края на песента) и "Celestial Flames" (перфектна структура и адски зарибяващ припев).
        Затова, ако ви се слуша и търсите свеж, модерен, неомръзващ лесно, разнообразен и приятен мелодет със солидна индъстриъл-облицовка, то "Edge of the Obscure" определено може да ви помогне да сложите край на търсенето си. Дайте шанс на момчетата, купете си албума им и/или го чуйте на този адрес и споделете новината за това датско чудо с приятелите си. Защото The Interbeing ги очаква едно доста добро бъдеще, ако продължават в същия дух. Бъдете част от него!

+ + + + Плюсове.......:
Групата звучи доста сработено и професионално, особено като за дебют.
Електрониката е винаги на място и страшно силно обогатява звученето и атмосферата.
Разнообразен, интересен, завладяващ и за щастие - добре продуциран.
Много приятни екстремни и чисти вокали.

- - - - Минуси........:
Доста си личат влиянията на някои банди.
Няколко излишно дълги инструментални пасажи.

Подходящо за фенове на:
Raunchy, One Way Mirror, Sybreed, Mercenary, Mnemic и др.
Автор: Testset
-=8.5/10=-

Nightrage - 2011 - Insidious

Posted by Today's Metal Crew On петък, юли 22, 2011 0 коментара

Стил......: Melodic Death Metal
Държава...: Швеция/Гърция/Финландия/Белгия
Лейбъл....: Lifeforce Records
Отнема....: ~53 минути 

www.myspace.com/nightrage

        С течение на времето и благодарение на многократните промени в състава на групата, Nightrage постепенно се превърнаха в мултинационален проект, базиран в Меката на мелодичния дет метъл - Гьотеборг, Швеция. Всъщност, единственият "оригинален" член на бандата, който остана в групата е китаристът (и мастърмайнд) Мариос Илиопулос. Той и неговите колеги в бандата спазиха традицията на всеки 2 години да се появява албум на Nightrage, за който да може дълго да се говори. В случая наистина би следвало да се говори дълго за "Insidious" (излизащ официално на 26.09), защото той е един своеобразен поклон пред мелодичния дет метъл от средата на 90-те години. Достатъчно за това би било само споменаването на бившия вокалист на Nightrage - Томас Линдберг (At the Gates, Lock Up), който участва в цели 3 от песните в албума. Но не само неговото участие допринася за това чувството, че слушаме "мелодет класика" - цялото звучене на "Insidious" е такова! Непрекъснато ми идваха асоциации с други банди от сорта на At the Gates, Dark Tranquility, ранните In Flames и Soilwork, което, надявам се, трябва добре да ви изяснява за колко "шведски" албум иде реч. Песни като "Sham Piety", Utmost End of Pain" и "Cloaked In Wolf Skin" (с две думи - почти всички в албума) ще доставят крайно удоволствие на всички фенове на класическия мелодет.
        Тук е мястото да обърна внимание и на страхотната китарна работа в "Insidious"! Това е елементът, който го издига с няколко класи нагоре! Жестоки, нахъсващи рифове и перчемо-отвяващи сола ще ви заливат през цялото време, за да бъде насладата ви наистина пълна. На техния фон обаче придобих чувството, че финландският вокалист Антони Хамалайнен (любимите ми фамилии са финските, завършващи на "лайнен", направо ми пълнят душата) така и не успява да блесне. Пичът пее по абсолютно един и същи начин в целия албум - куплети, припеви, бриджове - навсякъде едно и също крещене. Единственият му по бляскав му момент е може би в "Hush of Night", където гласът му се откроява на фона на включващите се неколкократно класически китари. За щастие, Антони получава помощ зад микрофона от гореспоменатия Томас Линдберг (макар че никога не съм намирал особен смисъл в гостуването на вокалисти, които пеят идентично на основния вокалист), Аполо Папатанасио (Firewind) и Том Инглънд (Evergrey). Последните двама добавят страхотни чисти вокали на няколко места, но уви, в прекалено малки количества. Други гости в албума са гръцкият китарен виртуоз Гъс Джи (Ozzy Osbourne, Firewind) и Янис Куцелинис, известен още като John K (то пък верно, с това име накъде) от Biomechanical.
        В крайна сметка, "Insidious" се е получил доста добре, въпреки че поне на мен ми се стори сравнително еднообразен и излишно удължен. Сигурен съм, че много колеги ще го оценят доста по-високо от мен. Прочетете и техните разсъждения за всеки случай.

+ + + + Плюсове.......:
Прекрасна китарна работа и много добро общо звучене.
Интригуващи гост-включвания от Томас Линдберг, Аполо Папатанасио и Том Инглънд.
Класически мелодет, какъвто мнозина се опитват, но малцина умеят да правят.

- - - - Минуси........:
Доста еднообразни вокали от Антони Хамалайнен.
Уважаемите гост-вокали можеха да получат повече поле за изява.
Ненавиждам излишните удължавания, прелюдии, интерлюдии и прочие. Тук има няколко такива.

Подходящо за фенове на:
At the Gates, Dark Tranquility, In Flames, Arch Enemy, Arsis и др.
Автор: Zorn
-=7.5/10=-

Iwrestledabearonce - 2011 - Ruining It For Everybody

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, юли 21, 2011 3 коментара

Стил......: Experimental Deathcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Century Media
Отнема....: ~32 минути 

www.myspace.com/iwrestledabearonce

        Да речем, че първият път, след като чух този албум, изобщо не знаех какво съм чул и дали ми е харесало. Типично в техен стил, Iwrestledabearonce (или по нашенски казано - Боримечката) са направили албум, който няма как да не ти направи впечатление. Не познавам някой, който ги е чувал и може да каже за тях, че са му безразлични. Или ги харесваш, или не можеш да ги понасяш. Или и двете. Аз ги харесвам и пак едва ги слушам. Харесвам ги, защото имат много талантлива мацка за вокал, която де факто пее добре и крещящите, и чистите повече от добре, което си е страшна рядкост (малко жени могат да крещят така, че да не се разпознава, че са жени) на днешно време. Харесвам IWABO и защото шляпат нещо различно на претрупаната от банди маса - нещо технично, леко електронно, странно хумористично и разбира се - разнообразно (от брутален деткор до чилаут). Това обаче не ми пречи трудно да изтърпявам всеки един техен хаотичен, крайно шумен, изпълнен с поставени на напълно случаен принцип странни звуци, излизащ от всякакви тоналности албум. "Ruining It For Everybody" не прави изключение.
        За щастие, този път поне си личи, че някой е седнал и де факто е писал песни (и брейкдауни) за албума, защото доскоро имах чувството, че слушам някакви брутални и несвързани джем-сешъни (в които пак харесвах нещо). Сега дори намирам открояващи се тракове, които имат структура (уау!) като "I'm Gonna Shoot", "Stay to the Right" и... колкото и да ми е странно да го кажа - "Karate Nipples". Естествено, ако някой от вас очаква да чуе някаква сериозност в песен, наречена по този начин (или "Deodorant Can't Fix Ugly"), значи е най-добре изобщо да не посяга към "Ruining It For Everybody". Всъщност, посегнете към него, само ако сте готови да измъчите ушите си почти до краен предел с една 32-минутна експериментална лудница (най-правилната дума за албума). Не мога да ви обещая, че ще ви хареса, не мога да ви обещая и че ще го намразите.
        Преценете сами и на изцяло своя отговорност. Защото това не е просто Experimental Deathcore. Това е Mental Deathcore.

+ + + + Плюсове.......:
Колкото и да е трудно да се каже, групата вече звучи доста зряло в музикално отношение.
Криста Камерън вади страхотни крещящи и чисти вокали!
Различни, технични, екстремни и интересни.
Ако албумът беше повече от 32 минути, нямаше да е добре.

- - - - Минуси........:
Рядко се среща подобна шумотевица, хаос, какофония или както щете там го наречете...
Така и не схванах целта на "This Head Music Makes My Eyes Rain".

Подходящо за фенове на:
Dr. Acula, AGATG, WBTBWB, ISMFOF, още абревиатури и др.
Автор: Undepth
-=N/A=-

Breathe Carolina - 2011 - Hell Is What You Make It

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, юли 18, 2011 1 коментара

Стил......: Electro/Powerpop/Post-Hardcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Fearless Records
Отнема....: ~47 минути 

www.myspace.com/breathecarolina

        Дотук бях с Breathe Carolina. Банда с потенциал, който вместо да бъде разгърнат, бе брутално стъпкан от самите й членове. Днес, вместо да можем да се насладим на една чудесна електро/пост-хардкор банда, на нас ни се налага да слушаме смърдящ диско-пауърпоп, жалък горе-долу колкото иначе убер-жалката диско-повръщня LMFAO. Просто очаквам всеки момент Кайл Ивън и Дейвид Шмит да се появят в новия си видеоклип с леопардови клинове и афро-прически. Най-лошото е, че въпреки иронията, с която го казвам, няма да се учудя това да се случи, особено имайки предвид умопомрачителни песни като "Last Night (Vegas)", каквито присъстват в този албум. Самата тази песен представя нещо средно между "Friday" на Ребека Блек, "Last Friday Night" на Кейти Пери и "Waka Waka" на Шакира (яка песен btw), но уви, без запяващия се потенциал на нито една от тези 3 песни. Но както и да е. Преди този трак все още имаше някакъв смисъл да слушам, защото де факто освен овехтяла диско електроника, от време на време чувах и по някой крясък и китари (макар да е трудно да се каже кое от двете беше по-немощно), а и дори успях да харесам "Blackout", която наистина се откроява със страшна сила пред всичко останало в "Hell Is What You Make It". След "Last Night (Vegas)" обаче, просто се молех този албум да свърши. Както гласи албумът - адът е какъвто си го направиш, а тази песен и последващите я такива просто ви напомнят какво пише над портите на ада - "надежда всяка тука оставете". Може би наистина Breathe Carolina трябваше да си кръстят албума така, за да се знае, че хем ни очаква някакъв ад, хем че надеждата за тая банда е напълно изгубена.
        Бих могъл да ви опиша поотделно колко е скапана всяка една от песните нататък и колко трудно, с колко пот и дори няколко сълзи съумях да изслушам този албум до края, но няма смисъл да мъча и вас. Освен скапани, песните в този албум са и еднообразни, жалки, скучни и наистина - учудващо безсмислени. Китара и крещене чух отново, чак в края на албума в "Lauren's Song", но вече беше късно, бях изморен, омаломощен и тъжен, че изгубих 47 минути да слушам това (сториха ми се като 3 часа) недоразумение. Даже вече се чудя дали този албум заслужава място тук, защото вече наистина ми е трудно да открия каквато и да било нотка на екстремна музика у Breathe Carolina. Не че преди бяха особено екстремни и не се лигавеха, но това тук си е чиста проба мъчение.
        Ако не искате и вие да се мъчите, изслушайте първите 3 песни от "Hell Is What You Make It" (първата е интро, няма да ви досади) и го спрете. Аз съм човек, обожаващ експериментите с електронна и тежка музика, но... повтарям - не се мъчете и вие! Естествено, ще се намерят и хора, които да харесат албума, но при наличието на фенове на скат-порното, вече нищо не може да ме учуди.

+ + + + Плюсове.......:
Първите 3 трака са напълно слушаеми, а "Blackout" е направо хит, макар и лигавичък.

- - - - Минуси........:
95% от този албум представлява някакво странно диско. Не разбирам защо.
Еднообразен, скучен, мъчителен, объркващ, безидеен и безцелен.
Нямам никаква представа фенове на коя точно музика биха отишли на техен концерт.

Подходящо за фенове на:
Breathe Electric, I See Stars, LMFAO, Rebecca Black и др.
Автор: Testset
-=1.5/10=-

Reinxeed - 2011 - 1912

Posted by Today's Metal Crew On петък, юли 15, 2011 0 коментара

Стил......: Power Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Liljegren Records
Отнема....: ~57 минути 

www.myspace.com/reinxeednorth

Reinxeed могат да ви служат като един чудесен пример, с който да нaучите децaта си каква е разликата между "добра продуктивност" и "добра продукция". Защото напук на продукцията си, Reinxeed определено са доста продуктивни, имайки предвид как има-няма всяка година издават по един нов албум, при това с доста минути материал във всеки от тях. "1912" не прави изключение и се появява само 9 месеца след своя предшественик "Majestic". За тези 9 месеца момчетата са направили албум, дълъг почти час (а с бонусите - 70 минути) и това, честно казано, много ме впечатли.

Но това, което за пореден път ме отблъсна и ме накара да ударя по масата от яд, е продукцията. Защо, мaмкa му, трябва да се разчита на такава рехaва продукция през 2011-та година?! Наистина много се дрaзня така - слушаш някакви бомбастични двойни каси, обаче те звучат... като шляпане на шибaни плaвници по гoло шкeмбe! Шляпнeте си един плaвник в шкeмбето и ще извaдите същия звук, наистина. Мрaзя рехавите бaрабани. Но да оставим това, защото не само те звучат зле - всички инструменти звучат така, сякаш пичовете са нaмалили докрай ниските и средните тонове и са остaвили само и единствено високи, при това на MAX. Увеличих си субуфера на MAX и мaмкa му, пак чувам само един treble, който ми бърка в мозъка. А наистина исках да харесам този албум, защото е факт, че той предлага наистина бомбастичен, бърз, отвяващ пауър метъл. Песни като "Spirit Lives On", "We Must Go Faster" и "Challenge the Storm" имат страхотен потенциал, който обаче остава скрит под тоновете скапан звук. Солата във всяка песен пък внасят много свежест и радост за ухото, защото поне те са си високи тонове по default. Е, можем да се абстрахираме за миг от това, че звукът не е добър, но дори и тогава има от какво да понедоволстваме в "1912". И това е най-вече еднooбразието, което започва да ни залива по някое време. Вярно, обичам бърз пауър метъл, но в този албум има само и единствено това. Преди си мечтаех точно за такива пауър метъл албуми, но сега осъзнавам, че това е леко досадно, особено когато любимите ми двойни каси са с такъв звук (явно това е причината).

Искрено се надявам някой от бандата да прочете това ревю и да види и запомни добре следващото изречение - put some fuсking bass in your music for fuсk's sake! Това е то. Един добър албум, провален от рехавата му продукция. Поредният такъв на Reinxeed.

+ + + + Плюсове.......:
Скорост, динамика, бомбастичност, мелодичност.
Страхотни (наистина) сола, добри вокали и вокални хармонии, добри клавишни.
Няколко трака с доста голям потенциал.

- - - - Минуси........:
Умопомрачително рехав звук.
Еднообразие в темпото в абсолютно целия албум.
По някое време почват доста да мязат на някои свои скандинавски пауър метъл колеги.
Чудя се - за какво изобщо им трябва басист? И без това в тоя албум бас не се чува...

Подходящо за фенове на:
Stratovarius, Sonata Arctica, Power Quest, Audiovision и др.
Автор: BGMario
-=5.5/10=-

Sleeping Giant - 2011 - Kingdom Days In An Evil Age

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, юли 14, 2011 2 коментара

Стил......: Christian Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: ANGR
Отнема....: ~41 минути 

www.myspace.com/sleepingxgiant

        Неведнъж ми се е случвало да попадна на банда, определяща себе си като "християнски метълкор", но в много от случаите не съм успявал да получа кой знае какво религиозно послание от тях, което явно е честа практика, за да не бъдат "дразнени" феновете, които нямат религиозни виждания или по някаква малоумна причина се самоопределят като "сатанисти". В случая на Sleeping Giant нещата с религиозните послания обаче отиват отвъд границата, след която е невъзможно да не повлияят на мнението на "неутралния" слушател и/или атеист. На тази граница по принцип стоят групи като For Today, чието християнско послание е основен елемент в музиката им, но тук нещата са дори по-сериозни. Наистина, рядко ми се случва да обръщам повече внимание на посланието в даден албум, отколкото на музиката в него, но тук то е основополагащо и просто няма как да не му обърнеш внимание. Даже, ако трябва да съм честен, не се сещам да съм чувал друг албум с толкова силно християнско послание (включително и от For Today). Исус, Бог, Йехова, мир, изкупление, месия, молитви - това са основните теми (и думи), използвани във всяко едно парче в "Kingdom Days In An Evil Age". Или иначе казано - ако не сте религиозен, този албум може да ви дойде "малко в повече".
        Музикално, няма да откриете нищо кой знае колко революционно в него, макар че всеки ценител на качествения метълкор не би имал нищо против да чуе всички тези зарибяващи рифове и смазващи брейкдауни, с които е изпълнен албума. От него като цяло струи една епичност, за която допринася най-вече безупречният този път вокалист Том Грийн. И крещящите му, и чистите му (макар и доста по-редки) вокали са изключително добре изпълнени, ясни, разбираеми и могъщи. Може би това е и една от причините посланието (сигурно казвам тая дума за 10-ти път, но няма как) в албума наистина да излиза на толкова преден план, защото ако пичът просто беше изврякал нещо неразбираемо, никой нямаше да схване за какво става дума. Разбирате ли, човек не може да остане безразличен, слушайки песни като "Tithemi" (хванах се как крещя "алелуя" с всичка сила по едно време), "Morning Star" и закриващата (регулярното издание) "Enthroned". Заради такива песни, за хора като мен, които споделят подобни християнски виждания (макар и очевидно не толкова радикално, колкото Sleeping Giant), този албум е върховен. Чувствах се страхотно, докато го слушах. Толкова изчистен, ясен, откровен, епичен, изпълнен с чувство, вдъхновяващ и едновременно с това зарибяващ, че направо... преоткрих тая банда и открих нещо, което да слушам за дълго време напред.
        Естествено, винаги ще се намери кой да каже "кви са тия сектанти" и да оплюе сътвореното от момчетата, но моят съвет е да не слушате подобни мнения. Искрено препоръчвам "Kingdom Days In An Evil Age" както на всички вярващи фенове на тежката музика, така и на онези, които просто искат да чуят един различен мело-метълкор албум (и досега не успях да намеря правилно определение за стила на групата). Спирам дотук, преди и мен да са обявили за сектант или за проповедник. Който трябва - ще ме разбере.

+ + + + Плюсове.......:
Вдъхновяващ, епичен, искрен и зарибяващ албум.
Невероятни вокали от Том Грийн!
Един от малкото албуми напоследък, в чието послание има смисъл да се заслушаш.
Почитателите на християнската тежка музика ще останат очаровани!

- - - - Минуси........:
Музиката не се откроява с кой знае каква сложност и техничност, но май не е и нужно.
Семплата обложка изобщо не привлича вниманието. Вярвате или не, това е важно.
Love it or hate it. Ако не си християнин, може да ти стане досадно по някое време.

Подходящо за фенове на:
For Today, War of Ages, The Great Commission и др.
Автор: Zorn
-=8.5/10=-

All Shall Perish - 2011 - This Is Where It Ends

Posted by Today's Metal Crew On сряда, юли 13, 2011 0 коментара

Стил......: Deathcore/Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: ~53 минути 

www.myspace.com/allshallperish

Още откакто се появиха на сцената, All Shall Perish са ми се запечатали в съзнанието като синоним на думата "касапница", защото тази банда винаги е успявала да ми даде онова чувство, че слушам нещо наистина екстремно и същевременно добре направено. Днес All Shall Perish продължават да ми навяват същото чувство, въпреки смяната на хората, заемащи две от основните позиции в групата (водещите китари и барабаните). Въпреки тази рязка промяна в състава, "This Is Where It Ends" се появява на бял свят под формата на един изпипан, агресивен, сериозен (особено в лирично отношение) и безмилостен музикален продукт. Един от основните плюсове в него са вокалите на Ернан Ермида, които се открояват с изумителна яснота, а това много рядко може да се каже за вокалите на някой екстремен вокалист. Независимо дали става дума за дълбоки дет-грухтежи, метълкор-крясъци или дори онова почти чисто пеене в припева на епичната "The Past Will Haunt Us Both" и закриващата "In This Life of Pain", тази вокална чистота няма как да не ви направи добро впечатление. Друг елемент, заслужаващ отбелязване са брейкдауните. Няма как да знаете в кой момент ще ви ударят и с каква сила! Ще ви подскажа само, че както и да се ослушвате за тях, те ще ви хванат неподготвени и ще се опитат всячески да ви махнат главата. Това, което бих отбелязал като минус в този албум, е структурата на отделните тракове. От една страна съм съгласен, че е хубаво да не знаеш какво те очаква в следващия момент, но от друга, подобно структуриране може лесно да увлече слушателя и да го остави с впечатлението, че 20-ина минути слуша една и съща песен. Постоянната критика към All Shall Perish от поне 5 години  насам обаче е друга. А именно - че не са "достатъчно екстремни" и "достатъчно дет", както преди. Затова към края на този албум момчетата са приготвили песента "Rebirth", с която да напомнят на всичките си недоволни фенове, че още много добре знаят как се прави дет метъл със свирепи бласт-бийтове и унищожителни брейкдауни. За финал пък, All Shall Perish завиват в доста експериментална посока с "In This Life of Pain" - трак, започващ с почти 3-минутна пиано-интродукция, продължаващ със свирепи бласт-бийтове, допълнени с извънредна техничност и дори малко чисти вокали (за които вече споменах). Лично аз адмирирам експерименти като този, макар че дължината от над 7 минути точно в края на албума може да ви изтощи тотално. В крайна сметка, All Shall Perish са се постарали да дадат на всичките си фенове по нещо - метълкор, дет метъл, деткор, мелодичен дет, мощни брейкдауни и доста (понякога и леко нетипични за жанра) сола. "This Is Where It Ends" е идеален за нови фенове на групата, защото ако за пръв път се сблъсквате с нея, чрез този албум лесно може да чуете всичко, което All Shall Perish някога са правили в жанрово отношение.

+ + + + Плюсове.......:
53 минути касапница!
Страхотна яснота на вокалите.
Не знаеш кога и с какво ще те изненадат момчетата в следващия момент.
Техника, брейкдауни, сола, разнообразие и пипнат звук.

- - - - Минуси........:
Лично аз не одобрявам подобно структуриране на песните.
Напълно е възможно да не усетите кога е свършила една песен и е почнала друга.

Подходящо за фенове на:
Carnifex, Suicide Silence, Winds of Plague, Oceano и др.
Автор: Zorn
-=7.5/10=-

Parkway Drive на живо в София!

Posted by Today's Metal Crew On петък, юли 08, 2011 4 коментара


Тук нямаме навика и желанието да правим концертни репортажи, но това, което видяхме всички ние, които бяхме на концерта снощи, си заслужава да бъде упоменато. Невероятна банда както в студиото, така и на живо. Поздрави на всички, които присъстваха в тази паметна вечер на този паметен концерт, след който не знам как така все още имам глава. Който не е присъствал, е изпуснал да чуе най-добрите брейкдауни ever, изсвирени директно от една от най-добрите банди на световната метълкор сцена. 

И за разлика от разни изпърдяли пацули като Джамирокуей (или какъвто там Джамир беше), които заради едно навехнато краченце не излизат на сцената, Люк Килпатрик (китари) от Parkway Drive излезе и свири в инвалидна количка! Това е отдаденост, това е професиоанлизъм, любов към това, което вършиш и уважение към верните фенове. Палци горе за него, за групата и за всички присъстващи!

Респект!

Unearth - 2011 - Darkness In the Light

Posted by Today's Metal Crew On вторник, юли 05, 2011 0 коментара

Стил......: Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Metal Blade
Отнема....: ~32 минути 

www.myspace.com/unearth

Шумно и без много да се церемонят, Unearth издадоха новата си тава "Darkness In the Light", който за феновете на бандата ще се окаже един своебразен eargasm, да ме прощавате за чуждицата. Още в самото начало, с откриващата "Watch It Burn" ще придобиете много представа за това, което ви чака нататък в албума - много мелодет/метълкор, с много сола, китарни техники, дълги инструментални пасажи и редки включвания на чисти вокали (горе-долу през една песен за по няколко секунди). В песни като "Eyes of Black" пък ще започнете да усещате и мощта, излизаща изпод палките на "взетия назаем" от Killswitch Engage барабанист Джъстин Фоли, на който всъщност се дължи и голяма част от това мощно излъчване на албума. Ако сега се замисляте, че може би усещате и лек KSE полъх в него, надали бъркате, защото освен Джъстин Фоли, в албума голям пръст (за щастие не среден) има и продуцентът Адам Дуткиевич, който, ако по някаква случайност не знаете, е китарист на Killswitch Engage. Толкова за KSE. Да се върнем на албума и по-специално на неговата средна част. Тя, ако трябва да сме честни, е най-малко интересната част на албума, благодарение на сравнително еднообразните песни в нея. Под това не разбирайте "песните са със скучна/еднообразна структура", напротив - просто по някое време може да започнете да пропускате къде започва и къде свършва даден трак. Нещата напълно се влошават с объркващата шумотевица "Equinox", но за щастие всичко идва на мястото си впоследствие, за да се порадваме на една добра завършваща част на албума. Най-силната светлина в мрака (или мрак в светлината, както са си кръстили албума момчетата) е именно там и се казва "Overcome" - песен с убийствено начало, преливащо в невероятен припев с добре сработена смесица между чисти и екстремни вокали и голям потенциал да се забие здраво в главата ви. В крайна сметка, смело можем да кажем, че Unearth са сглобили един доста добър албум, чийто основни недостатъци са липсата на революционна идея и приликите между някои отделни песни, които могат да ви накарат да усетите "Darkness In the Light" като сравнително еднообразен албум. Unearth обаче не са вчерашни и много добре знаят какво правят и го правят така, че да ви отвинтят кратуните. Затова дайте на албума повече слушания, ако искате наистина да го харесате и добре усилете звука, за да усетите за какви могъщи рифове иде реч.

+ + + + Плюсове.......:
Много "подреден" албум с перфектен баланс между различните инструменти.
Жестоки рифове, дълги и технични сола, двойни каси, брейкдауни... какво повече?
Чистите вокали са малко, но поставени така, че направо да жадувате за тях. Pretty cool.

- - - - Минуси........:
Забавеното темпо (там, където го има) леко дразни.
Нищо революционно, уви.

Подходящо за фенове на:
Killswitch Engage, Shadows Fall, Chimaira, God Forbid, AILD и др.
Автор: Testset/Dexter
-=8/10=-

Chiraw - 2011 - Scarecrows & Lullabies

Posted by Today's Metal Crew On петък, юли 01, 2011 0 коментара

Стил......: Melodic Death Metal
Държава...: Холандия
Лейбъл....: Casket Music
Отнема....: ~60 минути 

www.myspace.com/chiraw1

Отдавна чаках възможност да хвана в ръце този албум и ето, че най-накрая времето и за това дойде. "Scarecrows & Lullabies" ми даде точно това, което очаквах от него - свеж, приятен за ухото мелодичен дет метъл с екстремни и чисти вокали. Още с откриващата "Crystal Skies" ни става ясно, че петимата холандски младежи са израснали много за 3-те години от "Dark Frequencies" насам и че новият албум ще бъде голяма крачка напред за групата. Изичистеният, модерен звук, съчетанието на екстремни и мелодични  пасажи, както и малкото, но умело поставена електроника правят "Scarecrows & Lullabies" един повече от добър албум, за който ми е страшно чудно защо не се говори повсеместно! Защото Chiraw не само имат потенциал - те вече са го реализирали. Малко са дори дъртите банди, които могат да предложат на феновете си цял час първокачествен материал, в който да се мине от типичен модерен мелодет ("Crystal Skies", "Radiant", "Where the End Begins"), през по-разчупените му измерения ("Plague"), стигне се до размазващ модерен траш ("Second Sight") и се свърши с баладичен финал ("All I Needed"). Истинският хит в албума обаче, който директно ме бутна от табуретката, беше "All I Need". В тези 6.37 минути имаше всичко! Меланхолично начало, мощно продължение, унищожителен бас (обърнете му специално внимание) и свръх-мелодичен припев. Какво повече му трябва на човек? Затова, с риск да се повторя - не знам защо тази банда все още не е получила популярността, която заслужава. Слаба промоция или нещо друго? Не знам. Знам обаче, че тези момчета ги чака голямо бъдеще (и надявам се, в голям лейбъл), ако продължават в същия дух. Подкрепете ги и вие, ако желаете, като си купите албума им оттук за има-няма 20-ина кинта.

+ + + + Плюсове.......:
Робърт де Грут се справя чудесно и с двата типа вокали.
Разнообразие, мелодия, мощ, прецизност и... един час първокласен мелодет.
Личи си израстването на бандата от "Dark Frequences" насам.

- - - - Минуси........:
Напълно ненужни интерлюдии.
Леко предвидим на места.

Подходящо за фенове на:
Soilwork, Scar Symmetry, The Interbeing, Twelvestep, Chromium и др.
Автор: Testset
-=8.5/10=-