TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Monuments - The Amanuensis

Posted by Today's Metal Crew On вторник, септември 09, 2014 2 коментара

Стилът: Progressive/Djent/Melodic Metalcore
От/Год: Англия, 2014
Лейбъл: Century Media
Отнема: ~50 минути 


На тази изключително красива и детайлна обложка можете да видите изобразена "Самсара". Понятието идва от източните религии и буквално думата означава "кръговрат". Тя изобразява веригата от раждане, живот и смърт под формата на колело, което е в непрекъснато движение. Няма да навлизам в тълкуване на терминологии и понятия, които не са кой знае колко ясни и на мен самия, пък и момчетата от "Monuments" са се погрижили да хвърлят малко светлина над тях в новия си концептуален албум.

Също като обложката, музиката на бандата е малко сложна за възприемане и определено ще изиска голяма част от вниманието ви, за да можете да вникнете достатъчно добре в тези 11 песни. Момчетата свирят модерен и техничен "джент" метъл с примеси от много други стилове - прогресив, метълкор, пост-хардкор и какво ли още не. За да придобиете по-добра представа, просто си пуснете "The Amanuensis" (заглавието е вдъхновено от романа "Облакът Атлас"
на Дейвид Мичъл) и още от първия трак в него, "I, The Creator", ще ви стане ясно за какво точно става дума и ще можете да се възхитите от огромния диапазон на Крис Барето (да, вече той е вокалист на групата, но за това след малко). Общо взето обаче всички тракове залагат на зверски добри, тежки и технични китари, разчупени, но прецизни барабани и два типа вокали, като чистите имат леко количествено предимство пред екстремните.

Предполагам, че всички фенове на бандата ще гледат под лупа как се справя новият човек зад микрофона - Крис Барето (ex-Periphery). Той обаче не само устоява на напрежението от това погледите да са вперени в него, а направо оставя критиците със зяпнали усти. Вокалите му винаги са били безупречни и това е така и в този албум. И макар той да е човекът, който ще обере най-много лаври за изпълнението си, трябва да отдадем заслуженото и на китарното звено - всички рифове и сола са много добре изпипани и интересни и често излизат извън рамките на джент жуженето. Която и песен да хванете, все ще намерите поне няколко "куки", които да ви накарат да си пуснете песента (и съответно - целия албум) още веднъж. Не искам да тръгвам да изреждам какво точно се случва в отделните песни, защото за всяка може да се каже много, а нито искам да превръщам ревюто в "роман", нито мога да пренебрегна който и да е трак. Но редакторът ми сложи едно изречение тук, в което отбелязва, че "Atlas" е сред най-разчупените и разнообразни парчета в албума и има доста малоумно видео и че щеше да е по-добре просто да ѝ се направи красиво лирик видео като на "Origins of Escape".

Нарочно оставям по-конкретните описания настрана, за да се опитам без да ви досаждам с 356 абзаца да ви дам кратка представа какво да очаквате като музика от "The Amanuensis" и да ви подтикна да му дадете поне един шанс. Момчетата са направили гигантска крачка нагоре в един труден и все по-размиващ границите си жанр и са сътворили един от най-изпипаните музикално албуми, които съм чувал в последно време.


+ + + + +
Наистина добра и технична китарна работа.
Първокласни вокали от Крис Барето.
Страхотни, разнообразни, неклиширани, детайлно изпипани композиции.
Интересна концепция и страхотна обложка.


- - - - -
Изисква повишено внимание и поне няколко цялостни преслушвания, за да се оцени както трябва.
Множеството китарни звуци започват леко да напрягат и изморяват към края.  


IF YOU LIKE
Periphery, Tesseract, Volumes, Structures, The HAARP Machine, Erra и др.

Автор: Reksy
[8.5/10]

2 Response for the "Monuments - The Amanuensis"

  1. Анонимен says:

    Добре де, някой ще даде ли ясно, разбираемо, определение какво е "джент метъл"? Благодаря искрено

  2. Анонимен says:

    Periphery е описанието. Измислиха си собствено звучене хората (човекът), вдъхновено от Meshuggah, след това една камара групи взеха да ги копират и се получи стил. Този албум горе не е нищо особено, дори е малко скучен и сякаш съм го чувал вече.