От/Год: Англия, 2017
Лейбъл: Sumerian Records
Всичко вече си е на мястото при Asking Alexandria - Дани Уорсноп се завърна от "изгнание" и си зае старата позиция зад микрофона след мистериозното напускане на доскорошния му заместник Денис Шафоростов. Между "From Death To Destiny" и "Asking Alexandria" обаче и двете страни нямаше с какво толкова да се похвалят. Сформираната от Дани група We Are Harlot издаде един повече от посредствен албум, след което Дани издаде и нещо като кънтри (хайде да го наречем "южняшки рок") албум който също не впечатли силно. AA пък издадоха не толкова лошия, колкото претенциозен и лесно забравим "The Black". Едно обаче е сигурно - и Дани, и АА са израснали.
Хубаво е, че двете страни на драмата се събраха отново и най-вече че са създали албум, с който да поставят ново начало. "Asking Alexandria" не е метълкор, пост-хардкор, хард рок, или каквото там се очаква от тази група - адмирации за което! Звученето е изцяло ново за тях и по-скоро напомня за нещо средно между Stone Sour и BMTH в техния "Sempiternal". Приликата с последните е най-явна в отварящата "Alone In a Room", където се разчита на мащабно, някак епично алтърнатив звучене и електронни вметки. Хитово звучене от малко по-различен тип притежава и следващата "Into the Fire", но големият удар, поне според мен, идва в нетипичната и максимално откровена "Where Did It Go?", където Дани си излива душата в жесток речетатив и надгражда със страхотен припев. Е, Уорсноп продължава да звучи прекомерно повярвал си и да обяснява в текста как е някакъв крал, как тронът бил негов, как любимите ни банди крадяли от AA... пич, успокой се малко, че с това гигантско его пак ще стане някоя беля и ще прее*еш пак нещата. И въпреки това песента е сред най-добрите в албума! Първата половина на албума звършва подобаващо с бъдещия концертен хит (очевидно създаден за такъв) "When the Lights Come On". Ловим ли бас, че така ще отварят много бъдещи концерти?
Точно в средата на албума идва учудващо мелодичната и електронна "Under Denver", чийто припев те кара да си го повтаряш отново и отново. Дани дава воля на рок гласището си пък в акустичната баладка "Vultures", а в "Eve" си позволява да покрещи малко повече (нещо, което прави значително по-рядко) и да захлупи отгоре с мелодичен припев. "I am One" пък може да звучи прекалено еднообразно през цялото време, но разнообразието в "Empire" никак не е добре дошло... Кой е решил, че да се даде гост-участие на бездарен рапър като Bingx е добра идея и като цяло... кому е нужен поп трак в албум на Asking Alexandria? Особено след като 20 минути по-рано в същия албум си се подигравал с поп-сцената? След това безумие остава само посредственото финалче "Room 138", радио версията на "Into the Fire" и един скрит след нея мини трак, представляващ един доста суров брейкдаун, върху който Дани крещи някакви пълни глупости for fun.
Встрани от няколко по-безлични или директно слаби композиции и текстове, "Asking Alexandria" определено надмина очакванията ми. Групата наистина е вдгинала няколко левела на композиционните си умения, а Дани определено е по-добър вокалист отпреди. Сега остава само да се надяваме, че ще дойдат пак по наши земи, че да ни представят песните и от този си албум.
+ + + + +
Дани определено е по-добър вокалист отпреди!
Групата пък определено композира по-добре от когато и да било.
Мега хитове като "Into the Fire", "Where Did It Go?" и "Alone In a Room".
Промяната в звученето, разнообразието и новото начало са все за добро.
- - - - -
Групата пък определено композира по-добре от когато и да било.
Мега хитове като "Into the Fire", "Where Did It Go?" и "Alone In a Room".
Промяната в звученето, разнообразието и новото начало са все за добро.
- - - - -
Няколко по-безлични или откровено лоши композиции.
Ужасяващо тъп рап/поп в "Empire".
Някои дразнещо "надути" текстове.
Ужасяващо тъп рап/поп в "Empire".
Някои дразнещо "надути" текстове.
IF YOU LIKE
BMTH, Stone Sour, Of Mice & Men, Blessthefall, WCAR, Eskimo Callboy и др.
Автор: Testset
[8/10]
0 Response for the "Asking Aexandria - Asking Alexandria"
Публикуване на коментар