Стилът: Thrash/Groove Metal
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Metal Blade Records
Две години по-късно отцепниците от Megadeth Шон и Крис пуснаха второто си творение под гръмкото заглавие "Old Scars, New Wounds", което е меко казано... още от същото. Новите "рани" са добре разчовърканите стари "белези". Позитивното в този албум е че същата сурова енергия е останала в ядрото на тази супергрупа, т.е. за щастие най-характерният белег на музиката им все още е на линия.
Още на първия сингъл "M.I.A." е нормално да погледнете дали не сте си пуснали стария албум. Малката разлика, която може да се усети, е че на Мат Баканд му дават повече терен за беквокали. "Molten Core" потвърждава тенденцията - трашърски рифове, модерни брейкдауни, Бродерик бълва преплитащите си сола на случайни и неслучайни места. Оттам нататък е нужно само да чуете "Overexposure" и вече знаете с какво си имате работа. Някъде тук ми умря желанието да отдам нужното внимание на музиката и да дам на всяко парче необходимата му персоналност, най-вече за да не преписвам ревюто си от преди две години. Силните попадения в албума "The Talisman", "Reborn" и "Broken Dialect" разчитат на здрави бичкии и като цяло стандартни ударни секции (за този стил) и опити от страна на вокалите за редуване на "красавецът и звярът". По-слабо впечатлен бях от "Lullaby of Vengeance", "Circle of Ashes", "Another Killing Spree" и "Rise of Rebellion" където преходите и вокалите ми дойдоха в зоната на досадата. Заклевам се, "Conspiracy of the Gods" си е парче от 2015-а. И има най-безинтересните сола на Бродерик, откак е в музикалния бизнес.
Бях слушал в едно интервю на Korn или Dream Theater (или може би беше друга група, паметта ми не е това, което беше), че имаш цял живот да приготвиш дебютния си албум, да го изпипаш до най-дребния детайл, и имаш две седмици да подготвиш адекватен втори албум. И това е главната причина вторите албуми на много групи да не са добри наследници - прекалено малко време, прекалено много натиск. Ами при AOD? Не, няма такова явление/влияние, "Old Scars, New Wounds" е точно като първия албум, и то до такава степен, че ако преди две години бяха издали двоен диск, нямаше да усетите разлика между новия и стария материал. Силните страни на тази група - суровата енергия и мелодичните сегменти, преплетени със здравия груув - са си все още тук. Отново обаче имам чувството, че когато хвърлиш всичките им съставки в тенджерата, манджата която излиза леко горчивее. Аз лично ще продължавам да си ги слушам, но някои фенове разбираемо биха били разочаровани.
+ + + + +
Още от същото!
Няколко много силни, открояващи се тракчета.
Беквокалите на Мат Баканд (където се чуват).
- - - - -
Няколко много силни, открояващи се тракчета.
Беквокалите на Мат Баканд (където се чуват).
- - - - -
Прекалено много от същото.
Крис Бродерик може много повече, ама язък.
Откровено рециклирани аранжименти.
Крис Бродерик може много повече, ама язък.
Откровено рециклирани аранжименти.
IF YOU LIKE
Megadeth, Shadows Fall, Scar The Martyr, Testament, Lamb of God и др.
Автор: Quiksilver
[6.5/10]
0 Response for the "Act of Defiance - Old Scars, New Wounds"
Публикуване на коментар