TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Mayan - Dhyana

Posted by Today's Metal Crew On сряда, септември 12, 2018 1 коментара

ЖАНР: Symphonic Death Metal/MDM
ОТ/Д: Холандия | 21.09.2018
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~65 минути

Знам, че в Nuclear Blast обичат бомбастичните оркестрации, но помпозността в "Dhyana" на Mayan е на трудно достижимо ниво. Не че не обичам симфонични партии де, но в случая ми идват леко "на килограм", с което напомнят на купищата други групи, злоупотребяващи с оркестрациите до такава степен, че в края на краищата симфоничният оркестър върши повече работа в албума от самата група.

Чудесен пример за подобно пресоляване на манджата е отварящата "The Rhythm of Freedom", която е мега епична и на първо слушане ми настръхнаха прасците от тия ми ти орекстрации. Тъпото е, че няма какво лошо да се каже за песента, но въпреки това имам чувството, че вече съм я чувал няколко пъти от други групи, особено пък с тоя камелотски припев. Кой обаче може да каже нещо против истинския симфоничен оркестър, надсвирването между китара и клавир, или онази част след 5-ата минута, в която Хенинг (един от общо шестимата вокалисти в албума) носи така нужното спокойствие и още повече камелотско настроение?

След помпозното откриване, нямаше как да не се зарадвам на много по-дорбе балансираната, разработена, разкуфяваща, тежка и мелодична "Tornado of Thoughts: I Don't Think Therefore I Am", която е и моят личен фаворит в албума, макар да не съм фен на (част от) дамските вокалите нито в песента, нито като цяло в "Dhyana", но за това ще поговорим още след малко. И преди Серина Уилямс да е поискала да ѝ се извиня за сексизма, ще си призная, че не харесвам и част от мъжките вокали в албума. Това насилено хеви пеене в "Saints Don't Die", например, просто не си отива с общото звучене. В красивата заглавна песен "Dhyana" пък Марсела (позната ни и от Stream of Passion) пее страхотно на испански, а Лаура и приглася с едно пронизващо ушите сопрано и... честно, доста разваля нещата. Не казвам нищо за гласовите ѝ данни, не съм трениран оперен певец, но... майко мила, на този глас просто не му е тук мястото! Защо ли просто не оставиха цялото пеене (включително оперното) на Марсела...

Връщаме се към епичния, но все така не много открояващ се симфо дет с 8-минутната "Rebirth From Despair", мачкащата "The Power Process" и 9-минутният епос "The Illusory Self", който обаче спокойно можеше да мине и без все по-дразнещото сопрано на Лаура. Моменти като пианото и цигулката в затишието след 5-ата минута и смазващите рифове минута по-късно ме връщаха към песента многократно, но определено бих могъл да мина и само с 4-минутна нейна версия. Интерлюдията "Satori" тотално ме накара да се замисля дали не почва нов филм за Хари Потър, но бластбийтовете в "Maya: The Veil of Delusion" ми взеха пуканките от ръцете и ме върнаха към случващото се в действителност. Запомних предпоследната с онзи започващ на 2:39 пасаж, водещ към нова яка китарно-клавишна битка, а закриватаща "Set Me Free" звучи като подобаващо добър финал на мелодет опера, макар че ми е трудно да определя "Dhyana" точно като такава.


Вероятно е грехота да недоволствам от албум, в който има цял симфоничен оркестър (за който сигурно са пръснати хиляди дойче марки), шестима вокалисти и трикрак цирков слон, свирещ на тарамбука, но не мога да си кривя душата. Всъщност, признавам, слон няма, но май това е единственото нещо, което го няма в тоя албум. На кого му трябват шестима вокалисти, от които поне двама не се справят особено добре и даже не пасват на музиката, а без други двама нямаше никой да усети разликата? Случаят с оркестъра пък е малко "Така и така сме платили, дай поне да запълним всяка секунда с тях" и накрая се е получил по-скоро дебютният мелодет метъл албум на пражкия симфоничен оркестър featuring Mayan. С риск да прозвуча като футболен анализатор - пак казвам - нямам нищо против оркестрациите, даже ги обичам, но тук просто се прекалява с тях. Така де, то аз и суджук много обичам, ама колко подкови мога да изям накуп?

Както и да е, еб*ти ревюто стана, само се изнервих, а даже не съм сигурен от какво чак толкова съм недоволен, след като е положен толкова много професионален труд и резултатът, почти със сигурност, ще се хареса на симфо дет феновете. Колко да дам сега на тоя албум, след като истински си харесах само две-три парчета в него (и най-вече "Tornado of Thoughts"), но обективната преценка не ми позволява да дам нисък рейтинг? Аре, седем, ама не ми се водете твърде много по-акъла. Верно стана еб*ти ревюто...

 
+ + + + +
Епично, по-епично, най-епично, Mayan!
Истинският симфоничен оркестър винаги носи жестока атмосфера.
Чудесна работа зад микрофона от Марк и Марсела... и малко и от Хенинг, признавам.
Адски добър и тежък китарен звук и още по-страхотни надсвирвания с клавишните.
Не мога да спра да си повтарям феноменалната "Tornado of Thoughts". 

- - - - -
Безкрайно помпозен, максимално бомбастичен и изключително претруфен с оркестрации.
Шестимата вокалисти спокойно можеха да бъдат поне два пъти по-малко.
Имам чувството, че съм слушал тоя симфо дет албум много пъти през годините.

IF YOU LIKE
Fleshgod Apocalypse, Epica, Septicflesh, ETOS, Dimmu Borgir, Therion и др.

Автор: Testset
[7/10]
 

Categories: , , , , , , , , ,

1 Response for the "Mayan - Dhyana"

  1. Анонимен says:

    Вярно еб*ти ревюто, младежи и девойки, шапка ви свалям!