Стилът: Progressive Metal
Изключително приятно е чувството да си пуснеш албум само заради супер яката му обложка, а той пък да вземе да се окаже зверски добър. Цели 6 години са минали, докато феновете на Anthropia дочакат нов материал, но когато той е на толкова високо ниво, чакането ми се струва напълно оправдано. За писането на историята на албума са помогнали Ариен Лукасен (Ayreon, Star One, The Gentle Storm и др.) и Еду Фалаши (ex-Angra, Almah), която се базира върху митоса за Ктулу и писанията на Х. Ф. Лъвкрафт. Помолих групата за по-конкретна информация относно концепцията, но така и не получих отговор, затова ще опитам да се съсредоточа изцяло върху музиката.
"Non-Euclidean Spaces" е един от онези специфични албуми, които изискват да бъдат чути наведнъж, за да бъдат оценени напълно. От първата до последната секунда ни връхлитат симфонии, страхотни мъжки и женски вокали (единствено чисти), невероятни хорови и беквокални партии, сравнително редки, но винаги точно поставени клавиши и като цяло - безупречен инстурментал. И все пак, най-впечатляващият елемент в албума са китарите. Дали ще са акустични, електрически, или страхотна смесица от двете, е без значение, защото резултатът е впечатляващ. Опростени, тежки, бързи рифове, страхотни сола и инструментали, нежни моменти - въобще, за каквото и да се сетите, в "Non-Euclidean Spaces" го има на много високо ниво.
За да се намерят поне няколко човека, които ще прочетат и без това дългия текст, ще кажа, че ще избягвам конкретизациите и детайлизирането на песните, защото за всяка една може да се изпише по поне един абзац. По-ударните, бързи и някак леко "сингъл" настроени парчета са "Crawling Chaos", "The Snake Den" и "Credits" като всяка една от тях залага на предимно бързо темпо, яки рифове, сола и страхотните вокали на Хюго Лефебр и Натали Олми (като дамата има леко предимство). Малко по-леки и не толкова директни биват "The Melancholy of RC" (едновременно доста опростен и страхотно зарибяващ риф), "Seeds of Decay" и "When the Stars Come Right". Темпото в тях се променя често и неочаквано, а начинът, по който се допълват двамата вокалисти е възхитителен. Солата и рифовете също не спират да впечатляват. "The Part of Them in Me" (мой личен фаворит заради резките смени на темпото и каращите ме да настръхна беквокали в припева) и "Lost in Time and Space" биват двете балади, ако мога така да ги нарека. Темпото е предимно бавно, но отново никога не можете да сте сигурни кога точно китарите пак ще забият здраво и ще се впуснат в следващия бърз пасаж, докато отново не смъкнат темпото. "Silver Twilight Lodge" е по-"stand alone" парче, заради крайно нестандартната си композиция, чието темпо се променя неочаквано и непрекъснато (да, отново), а и повече от половината песен минава в инструментал. Остана време да спомена и трите реални инструментала "Strange Aeons", "Unknown Kadath" и "Fuoco". Първата реално е интро към следващия трак, но останалите две са просто великолепни. "Unknown Kadath" има по-напрегнато темпо и звучене (някак ме кара да се чувствам като част от някой стар, страшен филм), а "Fuoco" представлява красив и супер бърз акустичен инструментал.
Въпреки факта, че трябва да отделите близо 70 минути, за да чуете "Non-Euclidean Spaces", можете да бъдете сигурни, че ще си струва. Това е албум, който може да се хареса на феновете на абсолютно всякаква музика, било то тежка, или лека. Освободете си една вечер за релаксация вкъщи, отпуснете се на дивана и си пуснете албума, докато си почивате и мога да ви гарантирам, че времето ще мине неусетно, защото за мен това е най-добрият албум от началото на годината и аз поне не виждам кой точно би могъл да го надскочи.
От/Год: Франция, 2015
Лейбъл: Adarca Music
Изключително приятно е чувството да си пуснеш албум само заради супер яката му обложка, а той пък да вземе да се окаже зверски добър. Цели 6 години са минали, докато феновете на Anthropia дочакат нов материал, но когато той е на толкова високо ниво, чакането ми се струва напълно оправдано. За писането на историята на албума са помогнали Ариен Лукасен (Ayreon, Star One, The Gentle Storm и др.) и Еду Фалаши (ex-Angra, Almah), която се базира върху митоса за Ктулу и писанията на Х. Ф. Лъвкрафт. Помолих групата за по-конкретна информация относно концепцията, но така и не получих отговор, затова ще опитам да се съсредоточа изцяло върху музиката.
"Non-Euclidean Spaces" е един от онези специфични албуми, които изискват да бъдат чути наведнъж, за да бъдат оценени напълно. От първата до последната секунда ни връхлитат симфонии, страхотни мъжки и женски вокали (единствено чисти), невероятни хорови и беквокални партии, сравнително редки, но винаги точно поставени клавиши и като цяло - безупречен инстурментал. И все пак, най-впечатляващият елемент в албума са китарите. Дали ще са акустични, електрически, или страхотна смесица от двете, е без значение, защото резултатът е впечатляващ. Опростени, тежки, бързи рифове, страхотни сола и инструментали, нежни моменти - въобще, за каквото и да се сетите, в "Non-Euclidean Spaces" го има на много високо ниво.
За да се намерят поне няколко човека, които ще прочетат и без това дългия текст, ще кажа, че ще избягвам конкретизациите и детайлизирането на песните, защото за всяка една може да се изпише по поне един абзац. По-ударните, бързи и някак леко "сингъл" настроени парчета са "Crawling Chaos", "The Snake Den" и "Credits" като всяка една от тях залага на предимно бързо темпо, яки рифове, сола и страхотните вокали на Хюго Лефебр и Натали Олми (като дамата има леко предимство). Малко по-леки и не толкова директни биват "The Melancholy of RC" (едновременно доста опростен и страхотно зарибяващ риф), "Seeds of Decay" и "When the Stars Come Right". Темпото в тях се променя често и неочаквано, а начинът, по който се допълват двамата вокалисти е възхитителен. Солата и рифовете също не спират да впечатляват. "The Part of Them in Me" (мой личен фаворит заради резките смени на темпото и каращите ме да настръхна беквокали в припева) и "Lost in Time and Space" биват двете балади, ако мога така да ги нарека. Темпото е предимно бавно, но отново никога не можете да сте сигурни кога точно китарите пак ще забият здраво и ще се впуснат в следващия бърз пасаж, докато отново не смъкнат темпото. "Silver Twilight Lodge" е по-"stand alone" парче, заради крайно нестандартната си композиция, чието темпо се променя неочаквано и непрекъснато (да, отново), а и повече от половината песен минава в инструментал. Остана време да спомена и трите реални инструментала "Strange Aeons", "Unknown Kadath" и "Fuoco". Първата реално е интро към следващия трак, но останалите две са просто великолепни. "Unknown Kadath" има по-напрегнато темпо и звучене (някак ме кара да се чувствам като част от някой стар, страшен филм), а "Fuoco" представлява красив и супер бърз акустичен инструментал.
Въпреки факта, че трябва да отделите близо 70 минути, за да чуете "Non-Euclidean Spaces", можете да бъдете сигурни, че ще си струва. Това е албум, който може да се хареса на феновете на абсолютно всякаква музика, било то тежка, или лека. Освободете си една вечер за релаксация вкъщи, отпуснете се на дивана и си пуснете албума, докато си почивате и мога да ви гарантирам, че времето ще мине неусетно, защото за мен това е най-добрият албум от началото на годината и аз поне не виждам кой точно би могъл да го надскочи.
+ + + + +
Грабва те от първият момент и не ти оставя и една скучна или безинтересна секунда до самия си край.
Различни и непрекъснато изненадващи те композиции.
Безупречна продукция и инструментал, начело с невероятните китари.
Страхотни мъжки и женски вокали (+ хорове и беквокали) и симфонични/клавишни партии.
- - - - -
Различни и непрекъснато изненадващи те композиции.
Безупречна продукция и инструментал, начело с невероятните китари.
Страхотни мъжки и женски вокали (+ хорове и беквокали) и симфонични/клавишни партии.
- - - - -
Изисква да му се отделят близо 70 минути внимание, което си е доста за съвременния човек.
IF YOU LIKE
Ayreon, The Gentle Storm, Ascendia, Symphony X, Dream Theater и др.
Автор: Reksy
[10/10]
10/10 ??? WTF ???
От доста време Ви следя и това е най- голямото разминаване в оценките ни досега! Хорове, инструментали, китари, рифове, продукция - ОК, но къде е музиката ? Къде са музикалните идеи и фрази? Изслушах го без прекъсване, с цялото си внимание и го изтрих. В едно 8 минутно парче на Dream Theater има повече музикални идеи отколкото в тези 70 минути.
Лично мнение - 6/10
Да така си е. Точно това си мислех и аз докато го слушах, с тази разлика, че не можах да го изслушам целия
2/10 от мене, просто много зле!