Стилът: Industrial/Modern Metal
Digimortal се превърна в една от любимите ми руски групи още с дебютния си албум и до днес е една от малкото останали причини да продължавам да следя рускоезичната метъл сцена, където повечето ми фаворити ме разочароваха и/или се разпаднаха. Тези юнаци обаче не се предават и продължават да правят музика, която послеразпространяват безплатно. Така бе издаден и "Дети галактики".
Още след едно слушане знаех, че колкото и да е добър, този албум няма да бъде новият ми любим на Digimortal. Познатият почерк е налице, композициите също са на познатото ниво, звукът е очаквано добър, но го няма онова самонадскачане, което показваха с всеки нов албум. Същинското начало "Добро пожаловать на бой" задава добре темпото и поделя екстремните и чистите вокали поравно, но заглавният трак, "Киберия" и бавната "На коленях" сякаш вкарват албума в един твърде познат коловоз. Някъде тук става ясно, че "Дети галактики" е внимателна стъпка, залагане на сигурното, нерискована игра. Изненадите са малко, песните са предвидими и добре че има композиции като "Скорость" и "Фараон", които да разнообразяват на ключови места. Първата включва леки рап-метъл елементи и дамски вокали, а втората е най-тежката, но и най-добре построена песен в албума, като в нея се разчита само на екстремни вокали. "Я погибаю" и "Биоробот" също са много мощни парчета, като може да не изненадват с кой знае какво новаторство, но за сметка на това много силно контрастират със скучната балада "Облака" и аутрото "К тебе".
Ако махнем интрото, аутрото и още 1-2 вероятно субективни изключения, не бих могъл да кажа, че в "Дети галактики" има слаби песни. Тази група твори на много високо ниво, с мощен китарен и електронен звук, и в това отношение може да се конкурира с много от големите имена на световната сцена. Предполагам, че руският език в песните им е основна причина Digimortal да не са особено известни извън Русия, но до голяма степен именно той ги отличава, така че не бих го отбелязал като минус. Мога само да си пожелая следващия път да има още повече мелодии, по-смели композиционни решения и дори малко повече електроника. Не че нещо, но тази група я използва адски добре, а тук сякаш е оставена на прекалено заден план.
От/Год: Русия, 2015
Лейбъл: -
Digimortal се превърна в една от любимите ми руски групи още с дебютния си албум и до днес е една от малкото останали причини да продължавам да следя рускоезичната метъл сцена, където повечето ми фаворити ме разочароваха и/или се разпаднаха. Тези юнаци обаче не се предават и продължават да правят музика, която послеразпространяват безплатно. Така бе издаден и "Дети галактики".
Още след едно слушане знаех, че колкото и да е добър, този албум няма да бъде новият ми любим на Digimortal. Познатият почерк е налице, композициите също са на познатото ниво, звукът е очаквано добър, но го няма онова самонадскачане, което показваха с всеки нов албум. Същинското начало "Добро пожаловать на бой" задава добре темпото и поделя екстремните и чистите вокали поравно, но заглавният трак, "Киберия" и бавната "На коленях" сякаш вкарват албума в един твърде познат коловоз. Някъде тук става ясно, че "Дети галактики" е внимателна стъпка, залагане на сигурното, нерискована игра. Изненадите са малко, песните са предвидими и добре че има композиции като "Скорость" и "Фараон", които да разнообразяват на ключови места. Първата включва леки рап-метъл елементи и дамски вокали, а втората е най-тежката, но и най-добре построена песен в албума, като в нея се разчита само на екстремни вокали. "Я погибаю" и "Биоробот" също са много мощни парчета, като може да не изненадват с кой знае какво новаторство, но за сметка на това много силно контрастират със скучната балада "Облака" и аутрото "К тебе".
Ако махнем интрото, аутрото и още 1-2 вероятно субективни изключения, не бих могъл да кажа, че в "Дети галактики" има слаби песни. Тази група твори на много високо ниво, с мощен китарен и електронен звук, и в това отношение може да се конкурира с много от големите имена на световната сцена. Предполагам, че руският език в песните им е основна причина Digimortal да не са особено известни извън Русия, но до голяма степен именно той ги отличава, така че не бих го отбелязал като минус. Мога само да си пожелая следващия път да има още повече мелодии, по-смели композиционни решения и дори малко повече електроника. Не че нещо, но тази група я използва адски добре, а тук сякаш е оставена на прекалено заден план.
+ + + + +
Пореден добър албум във вече десетилетната история на групата.
Звук на високо конкурентно ниво - при това в релийз тип "самиздат".
Внасящи разнообразие композиции на ключови места.
- - - - -
Звук на високо конкурентно ниво - при това в релийз тип "самиздат".
Внасящи разнообразие композиции на ключови места.
- - - - -
Сравнително предвидим и сравнително еднообразен.
Пренебрежими, но за сметка на това дълги интро и аутро.
Нито една от по-бавните песни не им се е получила този път.
Пренебрежими, но за сметка на това дълги интро и аутро.
Нито една от по-бавните песни не им се е получила този път.
IF YOU LIKE
Illidiance, Naily, Sybreed, Amatory, Fear Factory, Dead By April и др.
Автор: Testset
[7/10]
"...където повечето ми фаворити ме разочароваха и/или се разпаднаха"
Да, и аз още тъжа за тату :) :) :)
Сега сериозно. Digimortal до сега винаги са успявали да ме изненадат. Дано и този албум да не поне на нивото на предишните.