От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Rise Records
Имам си правило - да се опитвам винаги да пиша за групи, за които съм писал ревюта и преди. И ето, че в плеъра ми попадна новият албум на LMTF, който и без това щеше да бъде изслушан, но някак ми беше с една идея по-любопитно какво ще чуя, заради причината горе. Реалността обаче е, че ако не беше това мое "правило", изобщо нямаше да си правя труда да го чувам повторно, или пък да пиша за него.
Първият проблем в "The Dying Things We Live For" е, че китарите звучaт хем приглушени, хем излишно надути, което е очакван ефект от опита да бъдат настроени възможно най-ниско. Също така имам усещането, че това, което излиза от струнните иструменти, е до голяма степен еднакво в целия албум. На места барабаните пък излизат на прекалено преден план, опитват се да заглушат вокалите (които от своя страна всячески се опитват да ги надвикат), а дори излизат и от синхрон с мелодията, като чудесен пример за това е очевидно непосилно бързият за барабаниста припев в "The Art of Losing".
Всички композиции следват една и съща структура, до болка позната на всеки "-кор" фен. Първата песен, правеща впечатление обаче е именно "The Art of Losing", която въпреки проблемите си има много хубав мелодичен припев. Китарите в следващата "Fighting Fire with Fire" пък са отчетливи, но припевът, макар и мелодичен, е скучен. "The Give and Take" се оказва най-добрата песен в албума с раздвижените си китари, готиния си бридж, мелодичния припев и, важно да се отбележи - синхронът между музикантите. Последната "Wither" пък завършва със соло, което на фона на останалия китарен материал може да мине и за виртуозно.
След 32 минути шум, надвикване и уроци на тема "Как не се продуцира звук", албумът свършва, ушите пищят, главата леко боли и някак се надяваш да не си оставил плеъра на "repeat", защото тишината звучи много по-добре. Най-хубавото в този албум е фактът, че не вярвам някой да го запомни изобщо. Честно ви казвам, този албум е толкова посредствен, че може дори феновете на бандата да го забравят и като си пуснат новия такъв след време да си мислят, че е трети. Аз поне го намирам за плюс, защото TDTWLF няма да ме спре да си пусна следващото нещо излязло под името на бандата, въпреки слабата оценка сега.
+ + + + +
Солидни екстремни и доста приемливи чисти вокали.
Някоя и друга добра песен сама по себе си.
Безпроблемно и бързо забравим, което е голям плюс за бандата.
- - - - -
Някоя и друга добра песен сама по себе си.
Безпроблемно и бързо забравим, което е голям плюс за бандата.
- - - - -
Инструменталът звучи еднакъв през по-голямата част от албума.
Небалансиран звук и слабичка продукция, водещи до болезнено надвикване.
Десет еднакви по структура композиции.
Небалансиран звук и слабичка продукция, водещи до болезнено надвикване.
Десет еднакви по структура композиции.
IF YOU LIKE
The Word Alive, Memphis May Fire, The Plot In You, Secrets, Miss May I и др.
Автор: Reksy
[5/10]
0 Response for the "Like Moths To Flames - The Dying Things We Live For"
Публикуване на коментар