ЖАНР: Epic Melodic Black Metal
ОТ/Д: Норвегия | 04.05.2018
ОТ/Д: Норвегия | 04.05.2018
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~54 минути
ОТНЕМА: ~54 минути
Албумът започва бавно, мачкащо, епично и много електронно в първите 75 секунди на "The Unveiling", но избухва с мрачен блек риф и двойни каси точно в правилния момент. Куплетите са без китари, с изведено на преден план пиано и зъл речетатив, впоследствие подкрепени от епични хорови напеви. Те превръщат тези части от композицията в нещо като припеви, но не бих казал, че песента има строго обособени такива - нещо, което не може да се каже за сингъла "Interdimensional Summit". Там припевът и приходящия му бридж също са оставени почти изцяло на хоровите напеви, които, както започва да си личи още рано-рано, са почти наравно като количество с вокалите на Shagrath. И като стана дума за Shagrath и вокалите му - защо ми се струва, че са оставени малко по-назад в тишината на микса, отколкото би ми се искало? Но ще се върна на това след малко, нека първо си дослушам мрачните електроники в средата на парчето.
"ÆTheric" идва и финтира слушателя на няколко пъти, докато даде да се разбере какво всъщност ще има в тази песен. Самотният и бавничък мрачен риф в началото преминава в злокобен симфоничен бластбийт, който обаче спира рязко, преминава в разкуфяващ прав ритъм и black'n'roll-ски (да не кажа Satyricon-ски) риф. Припевът пък залага на картечни двойни каси и още епични напеви, след което навлиза в изцяло нова, учудващо красива част на песента с още хорове, мелодични рифове и нарастваща с всяка следваща стъпка оркестрална епичност. И ако досега не е било ясно - Dimmu Borgir определено не са писали композиции "по калъп", имайки предвид постройките им дотук. Това може би си личи с най-голяма сила в "Council of Wolves and Snakes", където темпото, настроенията и употребените мотиви се сменят в общи линии през няколко секунди. Обаче, честно - нямам по-нелюбим и скучен трак от този в целия албум, просто защото от всичко случващо се в него, накрая имам чувството, че нищо не се случи.
Още оркестрации, хорове и злокобни рифове ни връхлитат с малко по-"типичните" за стандартите на групата "The Empyrean Phoenix" и здравата 6-минутна епична тупалка "Lightbringer". 7-минутната "I am Sovereign" пък вдига епичността някъде над Septicflesh-ското ниво със смазващ насечен риф, предимно мъжки хорови напеви и дори ОЩЕ по-смазващ насечен риф след това. Атмосферата някак напомня за древен Египет, макар че това може да е само плод на въображението ми, но това няма значение, защото "The Sovereign" просто е най-добрият трак в този албум. Майко мила, каква епичност, какво чудо! След него направо ми беше трудно да навляза в атмосферата на "Archaic Correspondence" и употребените за пореден път (и в почти всяка песен дотук) мистериозно звучащи синтове, тип "в пещерата капе". Встрани от това - пореден могъщ трак, в който хоровите напеви се включват дори по-добре от обикновено, а електрониката придава още повече атмосфера и кибер мрак. Знам, тук някои по-стари фенове сигурно настръхнаха, но няма страшно, дръжте се!
Както звучи още от заглавието ѝ пък, на "Alpha Aeon Omega" ѝ се налага да бъде епична и тя е точно такава, като мрачните бластбийтове в нея силно контрастират с мелодичните, почти позитивно звучащи хорови напеви. Това спокойно можеше и да е финалът на този албум, ако не следваше инструменталът "Rite of Passage", който ме подразни най-вече с това, че е просто инструментал. Какво, за 8 години нямахте време да запишете и едни вокали ли бе, пичове? Но карай да върви, има още 49 минути материал все пак.
"Eonian" свърши и първата песен, към която се върнах, беше "I am Sovereign", заради която обаче цялостното ми мнение за албума леко се снижи. Просто тук и китарите са по-силни, и вокалите не са толкова назад в микса, и хоровете са на съвсем друго ниво. И не че в другите песни нивото е ниско - просто не е ЧАК толкова високо, а някак ми се искаше след 8 години да ми избухне главата от перфектна епичност. Нямам нищо против изведените на преден план оркестрации, спорадично появяващата се електроника, сливащата митичност и футуризъм атмосфера, нетипичните структури на композициите и хоровите напеви. Последните обаче сякаш играят твърде водеща роля в "Eonian", който все пак е албум на Dimmu Borgir, а не на иначе перфектно справящия се с купищата зададени му отговорности хор Schola Cantrum. Ако забравим обаче за миг за всички различни очаквания към групата и погледнем "Eonian" отстрани - няма как да му отречем, че е прекалено добър и многопластов, за да му мрънкаме чак толкова много.
+ + + + +
Многопластови, неследващи стари калъпи, детайлни композиции.
Изключително епичен албум с мащабно звучене и бомастични оркестрации.
Страхотна атмосфера, сливаща минало и бъдеще, мрак и светлина, черно и бяло.
Безупречни (и натоварени с доста отговорности) господа и дами от хор Schola Cantrum.
Доста парчета къртят, но "I am Sovereign" чисти и извозва (ха сега преведи това, Google Translate).
- - - - -
Изключително епичен албум с мащабно звучене и бомастични оркестрации.
Страхотна атмосфера, сливаща минало и бъдеще, мрак и светлина, черно и бяло.
Безупречни (и натоварени с доста отговорности) господа и дами от хор Schola Cantrum.
Доста парчета къртят, но "I am Sovereign" чисти и извозва (ха сега преведи това, Google Translate).
- - - - -
Хоровите напеви се включват горе-долу колкото Shagrath, но за разлика от него не са назад в микса.
Прекалено помпозен и натруфен на места.
Няколко по-"meh" парчета и един скучничък, лесно забравим инструментал на финала.
Прекалено помпозен и натруфен на места.
Няколко по-"meh" парчета и един скучничък, лесно забравим инструментал на финала.
IF YOU LIKE
Septicflesh, Satyricon, Shade Empire, Cradle of Filth, Mayan, Rotting Christ и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
Най-добрия кино саундтрак на годината - просторен, космически, сантиментален, разчувстващ в един момент настръхваш в другия ти се насълзяват очите, мощен, нежен, странен, митичен, далечен, плавен, изненадващ, дълбок. Определено е много по-яко да си легна да сложа слушалките и да оставя въображението ми да реагира спонтанно на музиката отколкото да гледам някоя филмова боза.
От една страна шедьовър от друга разочарование от трета прогресив. Категорично не се смила от 2-3 прослушвания още повече ако са повърхностни. Трябваше да заснемат филм за тази музика - голяма грешка,че не са го направили - щеше да бъде някакъв фантастичен мистери много леко хорор-трилър с епични и мащабни сцени и като действие и като пейзажи.
Категорично това не е блек метъл не е и симфоничен блек метъл. Ако бяха сложили последната песен която е инструментална като първа ,за да те въведе по подходящ начин в обстановката щеше да е много по-добре - за щастие всеки плеър има тази функция.
Най-добра песен в албума според мен - Aetheric.
Толкова глупави чуждестранни ревюта прочетох, че това ми се стори гениално, въпреки, че не съм на същото мнение, смятам, че е написано доста добре. Тук съм публикува и моето, най-вече от гледната точка на дългогодишен фен на групата:
http://toshewood.blogspot.bg/2018/05/dimmu-borgir-eonian-2018.html