Electric Callboy са на върха на своята слава, издадоха супер успешния си албум “Tekkno”, а react youtuber-ите от цял свят ги обожават. И има защо. Затова не му мислихме много-много и решихме, че ще гледаме Electric Callboy в пика на кариерата им. За целта избрахме Франкфурт по няколко причини. Първо, концертът е в огромната зала Festhalle, която побира около 15 000 души. Второ – намерихме си евтин директен полет с България Еър. И трето – на предния ден в града имаше концерт на Feuerschwanz (който изпуснахме благодарение на Deutsche Bahn), a на следващия ден – концерт на Sabaton и Babymetal. Но за тях – друг път.
И така – ето ни и нас пред Festhalle във Франкфурт, където влизаме на напълно разпродадения от поне месец насам концерт на Electric Callboy. Денят е 21 април, петък, а на южния вход на залата постепенно се струпват хиляди фенове и започваме да се чудим колко точно са известни Electric Callboy в родината си. Очевидно – много. Купуваме си тениски по 30€ с треперещи ръце, ама няма как, заслужава си, имаме нужда от физически спомен. Влезли сме като журналя така или иначе, поне да подкрепим групата някак.
Първи на сцената излизат Future Palace, които набират все повече популярност. Фронтдамата им е от новата вълна метъл вокалистки, които се справят и с чистото, и с екстремното пеене и публиката ги приема радушно.
Следват специалните гости за вечерта – финландците Blind Channel, които може би си спомняте покрай участието им на Евровизия. Те изпълняват кратък, но енергичен сет и също са изпратени с аплодисменти.
Идва време и за основното меню – Electric Callboy! На видеостената се пуска клип с косплейърката Mia (дамата от видеото към “Tekkno Train”), която разгрява публиката с кратки тестове. Първият гласи “В момента тестваме енергията на публиката, затова вдигнете ръце. 3, 2, 1, давайте!” и публиката започва да пляска в ритъм. Дамата заявява “Тест за пляскане – успешен” и продължава: “Сега е време за tekkno!”, след което се пуска оглушителен техно бийт. Интрото приключва с предупреждението “Стоенето на едно място е строго забранено по време на шоуто” и групата излиза на сцената с гърмящи конфети.
Следва първата песен, която EC записаха с новия си вокалист Нико – “Hate/Love”. Другият вокалист Кевин Ратайчак говори нещо на публиката на немски, чуваме нещо от сорта на “але хенде” и вдигаме ръце. Познали сме, защото всички други също вдигат ръце. След песента Кевин казва нещо от сорта на “дизер сонг ист перфект фюр шпринг”, викам си “The Scene” ще е, щом е перфектна за скачане – и познах.
Следва “Castrop x Spandau”, която германците знаят наизуст. Всичко се успокоява с леко скучничката “Supernova”, в която на Нико малко му бягат високите тонове, но човекът е с доста гадна инфекция на ухото и е на сцената с огромни слушалки, така че хич не го съдим. Забелязвам, че до мен възрастен германец си е взел картонче с 4 бири и ги изпива само докато Кевин и Нико си говорят между песните. Започвам да следя с интерес развитието на тази история.
Енергията се връща с “Arrow of Love” и “Mindreader”, а миг по-късно правим мексиканска вълна в 114-годишната зала. Кевин и Нико казват нещо шпрахте шрухте и всички в публиката клякат на земята, само аз и колегата стърчим неразбрали. Клякаме и ние с мисъл за Slipknot и после дружно с всички скачаме за “Best Day”. Но – изненада! Вместо рап частта на Sido, песента прекъсва и на сцената нахлува местният рапър Menhersmoos и заедно с ЕС изпълняват жесток кавър на неговата иначе не толкова жестока песен “Bir”. Изпълнението е супер енергично, а докато се обърна, чичакът до мен вече е изпил още 3 от четирите бири в новото си картонче. Дотук съм преброил 7, не знам колко са били преди това.
На този етап всички освен барабаниста слизат от сцената, където Дейвид прави дръм соло на фона на “Sandstorm” на Darude. Парчето е вътрешно известно като “Kurwa Song” (пичът май е от полски произход и дори е с яке, на което пише KURWA, а и често използва думата в речта си) и добре се вписва в tekkno стилистиката. Останалите се появяват отново на сцената с перуки и анцузи, което значи само едно – време е за тоталния хит “Hypa Hypa”!
Публиката тотално откача, а аз се отказвам от всякакви опити да снимам с телефона, защото цялата зала ври, кипи и се тресе, пък и искам да изживея мига, вместо после да го гледам на малък екран. Смазани сме от кеф и намираме няколко секунди тишина, в които да осъзнаем как това е един от най-яките концерти, на който някога сме били. Междувременно чичакът до мен пие трето картонче с бира (трето, което виждам аз) и на общо десетата започва да се олива сериозно. 11-ата отпива, отпуска си ръката и излива почти изцяло на земята, след което с почуда установява, че бирата му я няма и започва 12-ата. Зад него някой вече му носи следващ картон с 4 бири.
Идва време за най-изненадващия момент от вечерта. Гриповете изкарват на сцената голямо червено пиано с формата на пенис (Penisklavier). Нико се изляга грижливо на… дългата част, Кевин започва да свири, а китаристът Даниел свири (реално!) на саксофон. Акустичното medley включва “Careless Whisper” на Wham!, “Let It Go” на Idina Menzel, “When You Say Nothing at All” на Ronan Keating и “I Want It That Way” на Backstreet Boys”. Значи, всичко бях виждал, но зала от около 15 000 метъли да пее наизуст песен на Backstreet Boys – не бях виждал. И най-страшното беше, че и аз знаех текста. Явно сме програмирани с него. Но изобщо не ме е срам, и без това не съм много тру.
Връщаме се към “редовната” програма с “Mindreader”, но вече е минал повече от час и определено е време за мега хитовете, които всички очакват. И ето, че идва “MC Thunder” и публиката полудява. За брейкдауна всички, познати и непознати, се хващаме дружно през раменете и скачаме наляво-надясно, опитвайки се да не паднем. Всички скачат настрани, нагоре и навсякъде, на никого не му дреме дали ще си “загуби мястото” или нещо такова. Гледката е неописуема, а чувството – феноменално.
Всичко привидно приключва, а над сцената се спуска огромно знаме с лика на групата с дрехите им от клипа “Pump It” и надпис “Thank you!”. Тук някой ме залива с нещо отстрани. Надушвам джин с тоник, който чичото сърба от чаша за бира. Нямам идея как си стои на краката, но изпива останалото от коктейла си на екс, след което директно излива цяла бира върху себе си, за да се освежи. Само казвам, че бирата струваше 5 евро.
За всички е ясно, че чакам EC да се преоблекат и че ще помпаме железо с “Pump It”, но честно казано аз чакам нещо друго. И то идва веднага след това! Кевин учи публиката как да издава звук тип “пуйка” и е ясно, че ще чуем “Spaceman”. Аз вече нямам глас, но пея с каквото ми е останало и се раздавам като за последно, защото знам, че не остава много. Но тепърва идва най-хубавото за вечерта.
“We Got the Moves” е сигурно любимата ми песен за 2021 г. и още щом видях веднъж как я изпълняват на живо знаех, че искам да посетя концерт на ЕС възможно най-скоро. И ето, че бриджът набира скорост, напрежението расте и стигаме до култовата част с хардстайл брейкдауна. Всички до един в залата дружно тананикат “Доп, до-до-до доп!”, от тавана гърмят конфети, на сцената гори пиротехника, лудницата е пълна, мечтата - изпълнена.
След края на песента Нико запява припева, за да види дали публиката ще се справи акапелно с изпълнението. Справяме се. Казваме си чао с Electric Callboy и се изнизваме. Двама високи германци носят чичото, който е изгубил борбата с бирата и вече не е особено много в съзнание. От устата му обаче чуваме пиянски викове: “Es war toll! Es war toll!” (велико беше!) и няма как да спорим. Es war toll.
0 Response for the "[РЕПОРТАЖ] Electric Callboy - Live In Frankfurt"
Публикуване на коментар