ЖАНР: Thrash Metal
ОТ/Д: САЩ | 14.04.2023
ОТ/Д: САЩ | 14.04.2023
ЛЕЙБЪЛ: Universal Music
ОТНЕМА: ~77 минути
ОТНЕМА: ~77 минути
От "Death Magnetic" насам всеки нов албум на Metallica е "завръщане към траш корените", нов шедьовър и т.н., който обаче след година-две е почти тотално забравен от регулярните фенове. Слушах абсолютно същия хайп за "72 Seasons", който слушах и за всеки албум след "St. Anger", а резултатът е все същият - "не е лошо, ама не е велико, да речеш".
Виж, не оспорвам приноса на Metallica и цялото метъл вълшебство, което са давали и продължават да дават на света. Даже да не ги харесва човек, няма как да отрече постиженията и майсторството им. Новата фенска вълна, която ги заля след онази култова сцена в "Stranger Things" е доказателство, че музиката им устоява на проверката на времето и може да зарибява и нови поколения. Но "72 Seasons" звучи по-скоро така, сякаш кавър група на Metallica е записала албум вместо тях. Още от първия сингъл насам си представям как четиримата милионери са се събрали да пишат албум и са решили, че всяка песен трябва просто да повтаря един (як) риф до откат и това е достатъчно. Само чуйте "Shadows Follow" - един риф от началото до края и това е.
Песните в албума приличат на странна самоимитация, сякаш Metallica са каъвр група на самите себе си. Така например "You Must Burn" звучи така, сякаш AI е пренаписал "Sad But True", ама не се е получило толкова добре. "Screaming Suicide" пък май се опитва да е "Fuel". Единствено "Chasing Light" на нищо не прилича, ама в лошия смисъл. Сериозно, какво се е случило, за да може някой да одобри подобна композиция за албум на Metallica? Та тя звучи като скъпо записано демо...
"If Darkness Had a Son" вече е друга работа. Това е може би единствената песен в албума, която носи истинско Metallica усещане и мога да си я представя като тотален хит. Само си представете, ако този риф и този припев бяха част от някой от 80-арските албуми - днес парчето щеше да е култово (особено ако изрежем ненужното интро с думкането на Ларс). Ето това вече е Metallica, да му се не знае! Звучи така, сякаш Джеймс още има дълга къдрава коса, а Кърк има достатъчно контрол над пръстите си, за да свири точно всичките си рифове на живо. 11-минутната "Inamorata" също е любопитен експеримент, в който може да се влюбиш в китарните хармонии около 7-ата минута и да чуеш Metallica в съвсем нова светлина, но като цяло стилът на места клони към кънтри рок. Не знам, песента е по-скоро като за някой страничен проект, а не за Metallica, но не се оплаквам като цяло.
Не казвам и че песни като заглавната "72 Seasons", "Lux Æterna" или "Shadows Follow" не са яки, напротив. Но когато слушам целия албум имам усещането, че слушам една и съща 77-минутна песен. Темпото е сходно в почти всички парчета, а Ларс блъска шумен прав ритъм през 90% от времето. Даже леко пънкарската "Too Far Gone?" грабва вниманието в тоя сетъп, просто защото звучи малко по-различно от обикновеното, колкото и Ларс да се опитва да сипва още от същото.
Странно е да казвам всичко това, защото по принцип съм от хората, които винаги са защитавали Ларс, тъй като не смятам, че Metallica щеше да преуспее толкова с откровено лош барабанист. Тук обаче се включвам в стереотипния хор и се съгласявам, че именно той до голяма степен проваля този албум със своето артритно и в същото време предпубертетно свирене. Композиционните умения на останалите обаче също не са на онова велико ниво, на което бяха някога. Е, няма как и да го очакваме от тях, хората са на по 60 години, но все пак.
Накратко, "72 Seasons" е поредният албум, който звучи "сякаш е от 80-те" и е "завръщане към корените". Но да го кажем така - представи си, че си на концерт на Metallica. Ясно е, че искаш да чуеш класиките, но колко от тях имаш готовност да "пожертваш" за сметка на песните в този албум? Даже знаеш ли какво - призовавам те да си пуснеш сега песента "St. Anger" и честно да ми кажеш (абстрахирайки се от тенекиените барабани) - чисто музикално, има ли по-добра композиция от нея в този албум? Ако изключим "If Darkness Had a Son", разбира се? Даже не ми казвай на мен, прецени за себе си.
И не, нямам идея каква оценка да сложа. Онче-бонче, нека да е 6.
- Testset
6/10
Metallica са ясни,кога ще пишеш за Owerkill?
Браво! Най-накрая акуратно ревю за този албум
Интересна гледна точка, до голяма степен съм съгласен за някои от нещата, но виждам в тях позитиви. По-подробно - https://toshewood.blogspot.com/2023/04/metallica-72-seasons-2023.html
1:1 с моето мнение за албума. Моята оценка също е 6/10 а If Darkness Had a Son е любимата ми песен от записа.
Целият свят казва че Металика са направили шедьовър и това е един от най-добрите им албуми изобщо, но световноизвестния капацитет Testset дава онче бонче шест.
Албумът е твърда десетка, а песни като If Darkness had a Son, Lux Aeterna, Sadows Follow, Room of Mirrors и 72 Seasons са тотални хитове.
Слушам Металика от 87 година и напълно съм съгласен с ревюто, с изключение че бих им дал 5/10.