TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Asking Alexandria - Where Do We Go From Here

Posted by Today's Metal Crew On вторник, август 15, 2023 0 коментара

ЖАНР: Modern Metal
ОТ/Д: Англия | 25.08.2023
ЛЕЙБЪЛ: Better Noise Music
ОТНЕМА: ~39 минути

От Asking Alexandria не очаквам нищо от много години насам. Признавам си, че вече и първите албуми не ми липсват. Бяха яки за времето си, вдъхновиха много групи, но времето им просто отмина. Някогашните тийнове отдавна пораснаха и издадоха куп различни албуми, някои от които добри, други - позорно слаби. И ето, че този път дори се замислих дали има смисъл изобщо да преслушвам това промо, особено след двата добри, но не особено вдъхновяващи сингъла. Но добре че си го пуснах!

Да започнем с това, че синглите не са истински показател за албума, ако изключим само един аспект - и това е, че не звучат като АА. Целият албум не звучи като дело на АА и в случая това работи в тяхна полза, защото групата сякаш беше в задънена улица и "търсене на себе си" от много време насам. Е, спрете търсенето, пичове, намерихте се, това е!

Отварящата "Bad Blood" нахлу с взлом, хвана ме за краката и ме метна по лице в пода с комбинация от тежест и поп мелодичност, каквато не бях очаквал от АА. В парчето има всичко - лирични моменти, мелодични припеви на фона на бласт бийт и здрав метълкор брейкдаун преди финала, макар че вече трудно можем да говорим за АА и метълкор като цяло. Следващата "Things Could Be Different" пък бързо ми се превърна във фаворит със своя неочакван индъстриъл метъл дух и ритъм. Тук вече знаех: това не са АА от едно време. По-добри са! Да не кажа голяма дума, но поне за мен със сигурност това е най-добрата песен на Asking Alexandria в цялата им кариера. След това пък "Let Go" сваля малко темпото, но не и нивото. Парчето звучи епично, запомнящо се и емоционално, но без да се натрапва. Има и дамски вокал, който се включва като в транс парче, но... не е досадно. Ще ме разберете като го чуете.

Стигаме и до двата сингъла. "Psycho" е песен, която бих окачествил като "ако Panic at the Disco! използваха повече китари", а "Dark Void" е просто добра, но бързо омръзваща песен. Да, има брейкдаун, но след толкова подгряване някак не ми донесе смазващата емоция, която очаквах. Но тепърва следваше да чуя нещо забележително.

"Nothing Left" е песента, която трябваше да бъде пусната като сингъл, просто защото е чисто великолепие. Започваме леко и тихо, сякаш залъгваме, че ще е балада, но е ясно, че тази начална мелодия заслужава гигантски припев. И не, не е балада. Парчето се разгъва постепенно с китари, електроника, вокални хармонии, двойни каси, изпълващи душата акордни прогресии и гигантски супер мелодичен припев. На разположение за нашето удоволствие има и брейкдаун, последван от тежък пасаж с китарно соло и още един масивен припев. Нямам идея защо тази песен не е сингъл, защото също я смятам за една от най-добрите на групата евър.

Нататък не можех и да искам повече. "Feel" е приятно среднотемпово парче с готин припев, а "Let the Dead Take Me" отново носи Panic at the Disco! дух. Не знам защо се сещам за "Emperor’s New Clothes" тук-там, но както и да е. "Kill It With Fire" е странен едноминутен пънк-скриймо трак, а "Holding On To Something More" е по-скоро в унисон с последните няколко по-разочароващи албума на групата, но все пак има приятен припев. Всичко приключва с емоционалната "Where Do We Go From Here", на която да реват самотните мадами.

Стана дълго ревю, но мисля, че Asking Alexandria го заслужават в случая. След толкова търсене на нова "самоличност" ми се струва, че най-накрая я откриха. Ще кажа скоро това и за албума на Oomph!, но важи с пълна сила тук - ако търсите защо да не харесате този албум, ще намерите причина. Не е метълкор, не е достатъчно тежък, не звучи като някога - разбирам. Но аз обичам да гледам така - ако това беше първи албум на групата, щях ли да го харесам? И в случая, съвсем честно - харесвам го много повече от реалния им първи албум. Вярно, не всичко ми е по вкуса, но когато в един албум открия три епохално яки парчета, за мен това е огромен успех, особено с моя претенциозен и обръгнал на всякакви извращения вкус. Good fuckin' bye.

- Testset
8/10


0 Response for the "Asking Alexandria - Where Do We Go From Here"