ЖАНР: Industrial Rock/Metal/NDH
ОТ/Д: Германия | 11.08.2023
ОТ/Д: Германия | 11.08.2023
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~41 минути
ОТНЕМА: ~41 минути
За всеки нов албум на Megaherz нескрито стискам палци да решат да се завърнат към доброто си старо тежко NDH звучене, а те всеки път завиват все повече към deutschrock стила. Не казвам, че не харесвам дойч рок, напротив, но от Megaherz очаквам нещо друго. Не е да не съм и свикнал с Lex, на когото може още да гледаме като на "новия вокалист", само че реално той е най-дълго задържалия се вокалист в историята на групата. Така че... дайте да си калибрираме очакванията и да чуем "In Teufels Namen".
Албумът започва със заглавното парче и напомня на нещо, излязло от "Zombieland" преди 10-ина години. Песента има някак олд скул Megaherz дух, но в същото време е осезаемо "новият" Megaherz. Lex сипва речетативи в добре намазаните с електроника куплети, а припевът е мащабен и запомнящ се, така че очевидно тръгваме добре. "Rabenherz" пък започва като песен, излязла от албум на Eisbrecher и да, разбирам иронията в това твърдение (все пак Eisbrecher са създадени от бивши членове на Megaherz). Бавното темпо и монотонността обаче методично ми укротиха ентусиазма и в средата на парчето вече нямах търпение да мина нататък.
Следва сингълът "Engelsgesicht", който е с много типично звучене за модерния Megaherz и не е лошо парче. Но... липсва му мощта, която винаги е стояла зад името Megaherz. Можем да я открием чак във "Freigeist", която започва леко несигурно, но постепенно се разгръща все по-добре. В средата вече получаваме това, за което сме дошли и най-накрая можем да отдъхнем, че Megaherz още си го могат. Уви, следва убийствено скучната "Kannst du den Himmel sehen" и не мога да си обясня защо тази група продължава да прави такива безсмислени балади. Не знам как да ги уверя, че никой не ги харесва, никой не ги чака и никой не се трогва от тях.
"Der König der Dummen" малко оправя положението, но някак стрянно напомня за "Angst" на Rammstein. Все пак не е лошо парче. "Amnesie" е пореден бавнотемпов трак, но мрачната електроника му дава готин облик и реално смятам тази песен за една от силните в албума. За сингъла "Alles Arschlöcher" пък можем да кажем същото като за другия сингъл - добре е, но Megaherz могат много повече. Парчето по-скоро звучи като излязло от албум на Hämatom, ако трябва да сме честни, а този дойч рок просто някак не е достатъчен.
И ето, че най-сетне си идваме на думата с "Menschenhasser". Радвам се, че не пуснаха тази песен като сингъл, защото щях да се подлъжа, че целият албум ще звучи така и накрая да се разочаровам. С други думи - това вече е онзи Megaherz, който всички фенове чакаме и за който настояваме. Lex и компания, моля ви се, послушайте си феновете - това е звученето, което чакаме и заради което с надежда следим и си купуваме новите ви албуми. За финал идва "Auf dem Weg zur Sonne", която започва бавно, но 90 секунди по-късно се превръща в една от най-добрите песни в албума.
Накратко - не мога да разбера как Megaherz толкова години не разбраха, че феновете очакват нещо "по-така" от тях. Липсва ни добрият стар Megaherz. Искаме динамика, електроника, тежест, здрави рифове. Стига с това бавно и средно темпо, стига с тоя дойч рок, откъснете ни главите най-накрая, иначе още дълги години хората ще смятят, че групата е приключила с напускането на Алекс Веселски, горе-долу както Sepultura приключиха с напускането на Макс Кавалера.
За последен път - Megaherz не правят лоша музика и лоши албуми. И този албум не е лош. Просто от тази група очакваме нещо различно. И нещо повече.
- Testset
6/10
Очаквам нещо в стил Химелщюрмер - ама няма , само зън-зън гезунд ...