ЖАНР: Industrial Rock/Metal/NDH
ОТ/Д: Германия | 08.09.2023
ОТ/Д: Германия | 08.09.2023
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~41 минути
ОТНЕМА: ~41 минути
Ситуацията в Oomph! е странна и доста тъжна за дългогодишните фенове на групата. След близо 30 години заедно, вокалистът Деро се раздели с Crap и Flux и предизвика доста противоречиви реакции с обосновката си. Деро изведнъж откри Бог, стана "прероден християнин" и първоначално отказа да пее дадени песни на Oomph!, а след това отказа да пее метъл песни като цяло, защото ги намира за небогоугодни. В същото време той започна да се увлича и по различни конспиративни теории и бурно да изразява противоречиви политически мнения. Все още обаче не знаем какво точно се е случвало, кой какви решения е взел и кое е за добро и кое не, но едно е сигурно - от цялата ситуация изгубиха най-вече феновете. Планираме да вземем ново интервю от Деро в най-скоро време, за да разберем повече, а евентуално и от Oomph!, за да чуем и тяхната гледна точка и какво ни очаква занапред.
Сега обаче да поговорим за албума, нали? Новият вокалист на Oomph! е Der Schulz, когото по-задълбочените в NDH жанра познават от Unzucht (група, която и ние следим от самия ѝ дебют). Всеобщото мнение е, че той се вписва добре в групата, като има един основен проблем - че не е Деро. Напълно споделям това мнение и дори си направих експеримент, като с помощта на AI изслушах албума с вокалите на Деро. AI се справи учудващо добре с тази задача и смея да твърдя, че албумът наистина звучи повече като Oomph! с вокалите на Деро, но това е нормално - все пак 30 години ги слушаме с този човек зад микрофона.
Но ако албумът не ви допада особено, смея да твърдя, че проблемът не е в Der Schulz. "Ritual" и "XXV" бяха супер добри албуми, най-вече защото бяха тежки и използваха любимата формула с тежък китарен звук, електроника и пиано. "Richter und Henker" не е особено тежък, китарният звук не е плътен, колкото беше в предишните два албума, а пианото и електрониката далеч не са достатъчно, като това оставя осезаеми дупки в инструментала.
Усещането е горе-долу като това, което имах, когато слушах "Des Wahnsinns fette Beute" за пръв път - добре е, но Oomph! могат много повече. Все пак обаче имаме предвид, че това е нова ера за групата. Не че нещо, но първите албуми на Oomph! не са нещо особено и групата придоби популярност чак след като се сработи добре и откри своя звук. Затова нека не бързаме да ги отписваме, нали?
Осъзнавам, че дотук не съм казал нищо и за отделните композиции, затова нека минем и към тази порция от ревюто в петия абзац от него. Синглите "Wem die Stunde Schlägt", "Richter und Henker" и тъкмо излезлия "Nur Ein Mensch" дават добра представа какво се случва и в остатъка от албума. "Nur Ein Mensch" има потенциал да се превърне в бъдещ концертен хит, но не бих казал и че е моят фаворит в албума. В такъв се превърна пуснатата предварително само в едно списание "Wut", в която се включва и легендата Йоаким Вит. "Wut" е много Oomph! трак, с доста електроника, по-високо темпо и по-агресивни рифове. Любим момент определено ми е ударът на томовете, съчетан с един тон мазна електроника точно преди припева, заслушайте се и вие!
Толкова за парчетата, които вече чухме, какво става с останалите? Ами, "Soll das Liebe Sein?", да речем, е в сходен дух със синглите и спокойно също можеше да е такъв. "Schrei nur Schrei" е може би най-тежката песен в албума, Дер Шулц на места звучи адски близо до Деро като тембър, но поне на мен ми липсва наистина запомнящ се припев, защото този по-скоро убива инцерцията на здравите куплети. Все пак песента определено е от добрите. Бавната пиано част преди финала също е в класически Oomph! стил и безспорно съм доволен от чутото. "Nichts wird mehr Gut" е леко скучноват трак в средно темпо, а "Sag Jetzt Einfach Nichts" е не лошо, бързо, но леко монотонно парче, което също не усещам като бъдещ хит. В края нещата се поразчупват малко, но се усеща нужда от нещо повече.
Следва трета поредна песен с "nichts" в името: "Es ist Nichts, Wie es Scheint". Убеден съм, че феновете щяха да са много по-доволни, ако тя беше пусната като сингъл, защото е по-мрачна, тежка и агресивна и звучи като излязла от "Ritual". Също мой личен фаворит от албума. За "Wo die Angst Gewinnt" пък бях убеден, че в началото също чувам Йоаким Вит, но май по-скоро Дер Шулц показва, че може да пее по доста различни начини. Парчето обаче е по-скоро лекичък готик рок, което го прави сравнително безинтересно за мен. "All die Jahre" надушвам като опит за каране на публиката по концертите да пляска в ритъм и също не е лошо парче, въпреки бавното темпо. Всичко завършва с близо 7-минутната, бавничка и предимно електронна "Ein Kleines Bisschen Glück".
Да го кажем така - искаше ми се този албум да бъде супер тежък. Един вид "Дайте да покажем, че си го можем и без Деро", но това мое очакване не се сбъдна. Така де, Oomph! безспорно се справят и без Деро, Дер Шулц се вписва добре (дайте му шанс!), но няма как да си изкривим душата - очакваме много повече от Oomph! - със или без Деро. Още веднъж казвам моето мнение, че ако в този албум има проблем, той не е в Дер Шулц (зависи от субективната гледна точка, разбира се), а в леко сухия инструментал. Явно някъде по пътя, в опит да се постигне по-органично и "живо" звучене, нещо е изпаднало от каруцата и така и не е намерено. Барабаните сякаш също не са добре озвучени, не знам.
И въпреки всичко смятам, че този албум е добър, да му се не знае! Да, не смятам, че е на нивото на последните два и не съм в екстаз, но малките детайли в него ме връщат към слушане отново и отново. Подложената електроника в "Nur Ein Mensch", агресивният риф в бриджа на "Richter und Henker", сливащите се бас и пиано в куплетите на "Es ist Nichts, Wie es Scheint", олд скул NDH вайбът във "Wut" - все такива малки моменти, които големите групи създават. А накрая знам само едно - ако Oomph! минат през този период на сработване и натъкмяване, ще могат да ни изненадат далеч по-приятно следващия път.
- Testset
6.5/10
0 Response for the "Oomph! - Richter und Henker"
Публикуване на коментар