Нещо не е съвсем наред с този албум на Avalon. На пръв поглед всичко изглежда бомбастично - има гръмко заглавие и епична обложка, макар на нея този път да не пише "A Metal Opera". Албумът обаче май има претенциите да е нещо такова. Но не е. Когато през 2001-ва Avantasia издадоха първата "Metal Opera", показаха как се прави това нещо. Въпросът не е само в гост-вокалистите и гръмките заглавия, но 13 години по-късно Тимо Толки явно още не е разбрал това. Или просто иска да отбие номера. И в двата случая - не е нещо, с което да се гордее. Този албум - също.
Няма как да се отрече на Толки, че е изсвирил и изкомпозирал много култови метъл творби, но "Angels of the Apcalypse" определено не е сред тях. Този албум има проблеми на всяко възможно ниво, като започнем от предвидимостта на композициите (чуй "Stargate Atlantis" и "Design the Century"), минем през неубедителното пеене в повечето парчета (прочети в следващия абзац) и завършим с гадния и напълно неотговарящ на съвременността звук. Не може ти да си китарната легенда Тимо Толки и през 2014-та да правиш албум с претенциите за "метъл опера", а звукът ти да е по-слаб и необработен от този в някои 80-тарски албуми. Освен това вокалите (част от които очевидно са записани и изпратени от разстояние) бучат силно над инструментала, в който пък не се чува никакъв бас - нито от самия бас, нито дори от касите на барабаните. И всичко това не е дело на неопитен тийнейджър в ученическа банда, а на самия Тимо Толки. Баси, какво се случва тука?
Основни вокалисти в албума са Фабио Лионе (Rhapsody of Fire) и Флор Янсен (Nightwish), като в отделни парчета се чуват гласовете на Елиз Рид (Amaranthe), Симоне Симонс (Epica), Дейвид де Фей (Virgin Steele) и други знайни и незнайни метъл гласове. Общото между всички тях е, че звучат така, сякаш пеят насила. От това число донякъде изключвам Дейвид де Фей, който пее с повече желание, но за сметка на това с далеч по-малко гласови възможности. Ефектът в гласа му в "Rise of the 4th Reich" е просто безумен, а пеенето му... абе, представете си паралелна вселена, в която Ерик Адамс е котка, която се е записвала сама върху аудио касетка, с помощта на уокмен с изтощени батерии, каращ касетката да влачи. Ето така пее вокалистът на Virgin Steele в това парче, а на всичкото отгоре гласът му е на пет крачки пред инструментала, който е един от малкото наистина хубави в този албум. Това дори е най-доброто парче в композиционно отношение в албума и щеше да се получи страхотно (особено с произнасянето на самото заглавие), ако не беше така осакатено по двата най-важни параграфа - пеене и звук. Флор Янсен също не блести особено в своите песни. Милата звучи направо отегчена във всички парчета, освен в "The Paradise Lost" . Но да речем (и да се надяваме), че просто "се пази" за Nightwish. Най-постоянен в качеството сред вокалистите в албума е Фабио Лионе, който успява да се изложи само в "Stargate Atlantis" - просто защото тази песен не е за неговия глас.
Изобщо, Тимо Толки май наистина е отбил номера, колкото да изкара някой и друг лев, че в тая криза си трябва. Затова вместо да направи правилен подбор на вокалистите, той се е втурнал към тези, които са най-актуални в момента (учудващо - няма го Киске, ха), без да го е грижа дали композициите му отговарят на гласовите им възможности и обратното. Защото, с риск да ядосам верните фенове на Толки, щом толкова много добри вокалисти звучат зле, значи вината може и да не е в тях. Пък то и аз да бях вокалист, и на мен щеше да ми е тъпо да пея подобни банални, но за сметка на това претенциозни текстове.
Като изключим "The Paradise Lost", идеята в "Rise of the 4th Reich" и 9-минутният заглавен епос, в "Angels of the Apocalypse" не се случва нищо интересно. Звукът е рехав, композициите - предвидими, текстовете - банални, оркестрациите - също. Дори китарата на Толки не впечатлява особено. Ако от време на време не се появяваше по някое готино соло, а името му не беше на обложката, нямаше и да разбера, че той свири в тоя албум. Изобщо - слаба работа. Естествено, можех да похваля "Angels of the Apocalpyse" и да се подмажа на всички фенове на Толки, които милеят по времената на "стария" Stratovarius, но щях да излъжа. Един съвременен пауър метъл албум (камо ли метъл опера) заслужава много по-качествен звук и продукция, по-точен подбор на вокалисти, по-добра история и като цяло - повече внимание. Защото както и да го гледам, AOTA е просто едно отбиване на номера от страна на надценилия креативността си Тимо Толки. Случва се и на най-добрите.
+ + + + +
Някои много сполучливи парчета в композиционно отношение!
Цяло съзевздие гост-вокалисти - Флор Янсен, Фабио Лионе, Елиз Рид, Симоне Симонс и други.
Албумът е дълъг над 50 минутни, но дори с всичките си проблеми пак минава неусетно.
- - - - -
Цяло съзевздие гост-вокалисти - Флор Янсен, Фабио Лионе, Елиз Рид, Симоне Симонс и други.
Албумът е дълъг над 50 минутни, но дори с всичките си проблеми пак минава неусетно.
- - - - -
Гласовете на вокалистите не си пасват особено добре с композициите.
Инструменталът е на три крачки зад вокалите, а в случая с безумните ефекти на Дейвид де Фей - на пет.
Неотговарящ на съвременността, зле продуциран и небалансиран звук като цяло.
Да събереш няколко вокалисти не превръща автоматично албума ти в "метъл опера".
Банални текстове, още по-банални оркестрации и един надценил креативността си Тимо.
Инструменталът е на три крачки зад вокалите, а в случая с безумните ефекти на Дейвид де Фей - на пет.
Неотговарящ на съвременността, зле продуциран и небалансиран звук като цяло.
Да събереш няколко вокалисти не превръща автоматично албума ти в "метъл опера".
Банални текстове, още по-банални оркестрации и един надценил креативността си Тимо.
IF YOU LIKE
Stratovarius, Avantasia, ЯR, Sonata Arctica, Kamelot, Helloween и др.
Автор: BGMario
[4/10]
