TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет crown. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет crown. Показване на всички публикации

Chimaira - Crown of Phantoms

Posted by Today's Metal Crew On петък, юли 05, 2013 2 коментара

Стилът: Groove/MDM/Metalcore
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: SPV/Long Branch
Отнема: ~44 минути


Марк Хънтър взе радикални мерки и подмени целия състав на Chimaira - стъпка, която би могла или да прероди, или да унищожи една група. Chimaira обаче е група с опит в преражданията и вътрешното преоткриване, затова не бях много сигурен какво ще заваря в "Crown of Phantoms". Отговорът - много тежък, мрачен и мачкащ метъл.

"Crown of Phantoms" е изненадващ албум, но в това няма нищо изненадващо. Ако някой е очаквал повтаряне на някой стар албум - съжалявам. Изобщо, ако изобщо подхождате към Chimaira с каквито и да е очаквания - пак съжалявам, но така най-много да станете един от хилядите хора, мрънкащи из YouTube "Това вече не е Chimaira". И това би било жалко, защото ако отречете "Crown of Phantoms" само заради инат, ще изпуснете един... еклектичен албум. Той не влиза в някакви точно определени стилови рамки, а просто залага на тежки, мрачни, агресивни и мачкащи парчета, между които се открояват "The Machine", "No Mercy" ("No more goddamn Hollywood vampires!"), "All That's Left Is Blood", "Crown of Phantoms" (най-епичното парче в албума), ударната "Spineless" и абсолютният ми фаворит - пълната с насечени китари и размазващи старт/стоп рифове "Wrapped On Violence".

Учудващо, но новият състав на групата, включващ настоящи и бивши членове на групи като Dååth (цели три попълнения от там!), Dirge Within и Bleed The Sky, се справя прекрасно със задачата да докара "Chimaira-ски" звук. Всеки инструмент се откроява по свой, почти брилянтен начин - от ниските, свръхтежки китари, през мощния бас и помитащите барабани, та чак до служещите предимно за фон, но забележими през цялото време електроники. И тъкмо когато си мислех, че вече няма как да бъда изненадан, неочаквано ме връхлетяха чистите вокали в "Crown of Phantoms", мрачното пиано в края на "Kings of the Shadow World" и нетипичните крясъци в припева на закриващата "Love Soaked Death". Явно Chimaira просто са помислили за всичко.

Албумът се очертава не само като един от любимите ми за месеца, но и като един от най-тежките, мрачни и приятно изненадващи албуми на Chimaira изобщо. Дори след повече от 10 слушания обаче все още имам чувството, че не съм достигнал до истинската дълбочина, заложена в "Crown of Phantoms". В него има нещо много мрачно (дума, която повтарям неслучайно за 456-ти път в това ревю) и дори... някак психарски плашещо. И точно в това се крие голяма част от злокобния му, но силно притегателен чар.
 
+ + + + +
Злокобно мрачни и смачкващо тежки рифове/композиции!
Ниски китари, помитащи барабани, мощен бас, агресивни вокали и балансирана електроника.
Еклектичен, дълбок, често двусмислен, бавносмилаем и предразполагащ към много слушания албум.

- - - - -
Нямам забележки към основните рифове, но солата можеха да са доста по-интересни.
Със сигурност ще има голям процент фенове, за които това "вече не е Chimaira".
 
IF YOU LIKE
Machine Head, Lamb of God, God Forbid, Dagoba, Devildriver, Dååth и др.

Автор: Testset
[9/10]

Capture The Crown - 2012 - `Til Death

Posted by Today's Metal Crew On вторник, декември 11, 2012 3 коментара

Стил......: Metalcore/Post-Hardcore/Electronic
Държава...: Австралия
Лейбъл....: -
Отнема....: ~48 минути 


Пост-хардкорът далеч не е нито популярен, нито особено долюбван жанр по наши земи, а там, където е на почит, сцената е толкова наводнена от приличащи си групи, че дори на нас, феновете, вече ни е трудно да различаваме коя група коя е. Все по-трудно става да прецениш дали една група я чака добро бъдеще или вечно плаване в океана от банди с еднакво звучене, еднакви умения и еднакви прически. Аз си признавам, че усетих как тази вълна (да не кажа цунами) от групи в последната година взе да ми идва в повече, затова отскоро подхождам много по-внимателно в избора си за коя да направя ревю.

Отдавна следя развитието на Capture The Crown, защото те са една от онези банди, които стават известни още преди да са издали и дебютния си албум. И макар те също както голям процент от своите колеги да залагат на песни с опростени структури, тежки ниски китари (+ любимия ми термин "chugging"), брейкдауни и различни видове вокали, в тяхната музика долавям една добра композицонна мисъл.

Добре де, не мога да кажа, че от "Til Death" струи кой знае каква музикантска техника, но като фен на този стил не мога и не искам да си кривя душата според всеобщото мнение за това как "трябва" да звучи тежката музика. Още интродукцията "The Arrival" дава да се разбере, че ни чака албум, в който електрониката играе голяма роля. Истинският отварящ трак "#OIMATEWTF" (с участието на Денис Шафоростов от Make Me Famous) потвърждава съмненията за много електроника и дава бърза представа какво можем да чуем по-натам в албума. Като истински хит обаче се очертава опростената и предизвикала вече не една и две разгорещени интернет дискусии "You Call That a Knife? This is a Knife!", в която има метълкор, пост-хардкор, електроника, симфо-кийборди, брейкдауни и... лек техно бийт към края - нещо, което по-праволинейните фенове определено няма да харесат. Подобно нещо се случва и в "Insomniac" и "Til Death", като и в двете се чуват не само бийтове, а и спорадични autotune ефекти. "Storm In a Tea Cup" пък залага на предимно електронно и псевдо-дъбстеп звучене и поради този факт й давам личната си награда за най-нескопосана песен в албума. Като единствена балада се очертава да бъде акустичната "The Departed 2.0".

Каквото и да си говорим, човек лесно може да намери много причини да не хареса този албум и надали някой би могъл да му се сърди или да отрече наличието на прекалено опростени рифове, някои неудачни електронни експерименти, досаден autotune (макар и доста малко) и кой знае още колко такива "дразнещи" елементи. Но все пак, аз харесах "Til Death". При това доста. Имах нужда да чуя някакъв качествен псот-хардкор в последните няколко седмици и Capture The Crown ми го доставиха. Оттам нататък не би могло да ми дреме по-малко дали пичовете са технични музиканти и дали влизат в "общоприетите" рамки за тежка музика. Вярвам, че повечето фенове на жанра също ще споделят това мнение.

+ + + + +
Кристален звук, ниски тежки китари и професионално вградени електронни елементи.
Вокалите на Джефри Уелфеър варират от дълбоки и високи крещящи до ясни чисти.
Има вътрешно разнообразие, макар че може да се иска и още в тази посока.

- - - - -
Песни като "Storm In a Tea Cup" са абсолютно излишни в един такъв албум.
Крайно опростени рифове, досадни спорадични autotune включвания.
Някой и друг прекалено праволинеен трак.

Подходящо за фенове на:
Make Me Famous, Dream On Dreamer, WCAR, Asking Alexandria и др.
 Автор: Undepth
-=7/10=-

Prison Mind - 2012 - Crown of Thorns

Posted by Today's Metal Crew On събота, ноември 17, 2012 0 коментара

Стил......: Alternative/Modern Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Monster Artists
Отнема....: ~30 минути 


Prison Mind е нова и още доста неизвестна по наши земи банда, чийто дебютен албум излезе преди по-малко от месец. "Crown of Thorns" разчита на смесица от алтърнатив рок и модерен метъл, подкрепяни от солидни електронни лийдове. И именно сериозният контраст между чист алт-рок и тежък модерен метъл прави този албум достатъчно интересен, за да го споменем и тук.

Сингълът и заглавен трак "Crown of Thorns" е показателен за стила на групата и за това, което можете да чуете в този им албум. Както и сами можете да се убедите, вокалистът Тило има доста добри чисти вокали, но за съжаление от време на време се опитва и да крещи, а това не му се отдава особено, да не кажа никак. С тази задача се справя по-добре китаристът Мориц, който вади сериозни ниски крясъци от гърлото си. Електронните елементи също са неизменна част от парчетата в албума. Макар и сравнително еднообразни, те играят сериозна роля в енергичните "Walk of Death" и "Light My Way", както и в изцяло електронните интерлюдии "Acid" и "White Noize". Встрани от изброените песни остават не особено впечатляващите "Someday", "Pieces of Me" и "Addicted To Your Body", които в общи линии няма с какво да бъдат запомнени.

"Crown of Thorns" не е лош като цяло, но колкото и да ми се иска да кажа още добри думи за него, няма как да го сторя. Дължината му е почти колкото на EP, продукцията му е далеч от идеална, китарният звук е странно (но все пак само леко) приглушен, а към много от вокали имам сериозни забележки. Въпреки това, силното му начало и песни като "Wall of Death" и "Crown of Thorns" загатват за бушуващ потенциал и ме впечатлиха искрено. Затова мисля, че ако всеки в тази група има своя ясна роля, ако звукът се изчисти още малко и пичовете се хванат да напишат няколко нови песни с повече идея вътре, чак тогава Prison Mind ще могат и да изплуват и извън границите на локалната си сцена. Единичка отгоре заради добрия (като за дебют) опит.

+ + + + +
Интересен контраст между лек алтърнатив рок и не толкова лек модерен метъл.
Добри чисти вокали от Тило, стабилни крясъци от китариста Мориц.
Запомнящи се парчета като "Crown of Thorns" и "Walk of Death".

- - - - -
Кратък и не особено добре продуциран. 
Тило определено не трябва дори да се опитва да крещи.
Леко приглушен китарен звук.

Подходящо за фенове на:
Dead By April, Red, Adept, BFMV, Sonic Syndicate и др.
 Автор: Stahli
-=6.5/10=-

Crown The Empire - 2012 - The Fallout

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, ноември 15, 2012 1 коментара

Стил......: Post-Hardcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Rise Records
Отнема....: ~40 минути 


Мнозина очакваха този дебют едва ли не със затаен дъх в очакване на нещо ново и различно на сцена, препълнена с групи, които случайният слушател често дори не би могъл да различи. Опитът е успешен и CTE донякъде успяват да се откроят със своето малко по-изпипано звучене и добавянето на леки театрални мотиви в музиката си. Крайният резултат е един добър пост-хардкор албум, който да зарадва феновете на стила и на групи като Alesana и In Fear And Faith. "The Fallout" обаче далеч не е перфектен.

Наистина, ама наистина се дразня, когато един албум почне с интро, в което някой нещо мрънка и скимти. Ако чуех нещо подобно преди 5 години, нямаше дори да си направя труда да слушам нататък. Анди Лео, отговарящ за чистото пеене има интересен глас, който използва добре в песни като "Makeshift Chemistry", но превръща в досадно емо-скимтене в "Memories of a Broken Heart", убивайки удоволствието от страхотното й начало. Струва ми се, че именно Анди е и причината да не дам на този албум по-висока оценка. Момчето има талант, но когато пост-хардкорът започне да се превръща в емо, започвам да се чувствам така, сякаш слушам нещо нередно. Неведнъж съм се карал с хора, обяснявайки им разликата между "емокор" и "пост-хардкор", а сега идва Анди Лео и да я размие... not cool. Ако се абстрахираме от него и спорадичните му преминавания от пеене в пъшкане, в "The Fallout" човек почти няма за какво да се хване, за да го oплюe. Вярно, инструменталът е далеч от техничен, което е нормално за жанра (ако очаквате друго, не слушате правилния жанр), но за сметка на това пичовете са написали някои много добри парчета, украсени подобаващо с пиано, кийборди, симфонични елементи, хорови напеви и други изненадващи включвания от този сорт. Крясъците на втория вокалист Дейвид също са на добро ниво, но уви, са доста по-малко от необходимото.

В края на краищата, "The Fallout" ме остави със смесени чувства. От една страна не мога да кажа, че съм безкрайно впечатлен нито от появата на нова пост-хардкор банда под крилото на Rise, нито от голяма част от пеенето в този албум. От друга страна обаче слушам страхотно построени композиции като "The Fallout", "Evidence" и "Johnny's Revenge", в които надушвам много талант и добро бъдеще за бандата, особено ако се насочи към правенето на една идея по-тежка музика. Затова оставям на "The Fallout" една окуражителна 7-ца и оставям на вас да решите струва ли си да дадете шанс на CTE.

+ + + + +
Някои много добре написани и изсвирени композиции с много свежи идеи вътре.Умело добавени симфо-елементи, кийборди и други подобни елементи.
Без никакви компромиси в качеството на звука и без забележки към крясъците на Дейвид.

- - - - -
Чистите вокали са в повече и стават прекалено досадни на места.
Някои пълнежи, звучащи досущ като 5 милиарда други песни на 5 милиарда други банди в същия стил.

Подходящо за фенове на:
In Fear And Faith, Alesana, Make Me Famous, My Ticket Home и др.
 Автор: Undepth
-=7/10=-

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели